Слънчоглед

За село Слънчоглед в Кърджалийска област, вижте Слънчоглед (село).

   Шаблон:Таксо картинка
   Шаблон:Таксо класификация начало
       Шаблон:Таксо царство
       Шаблон:Таксо отдел
       Шаблон:Таксо клас
       Шаблон:Таксо разред
       Шаблон:Таксо семейство
       Шаблон:Таксо род
       Шаблон:Таксо вид
   Шаблон:Таксо класификация край
   Шаблон:Таксо научно наименование

Слънчогледът е едногодишно културно растение.

Стопанско значение

Слънчогледът се отглежда за семената, от които се получава най-използваното у нас растително масло.

Слънчогледовото масло има висока хранителна стойност и добри вкусови качества. В състава му влизат главно ненаситени мастни киселини — линолова (50–65 %) и олеинова (25–40 %). Тези киселини се съдържат в незначителни количества в животинските мазнини и не се синтезират в човешкия организъм. Известно е, че консумирането на ненаситени мастни киселини води до формиране на така нар. „добър“ холестерин, поради което растителните мазнини са в основата на диетичното хранене при хората.

Освен за хранителни продукти (олио, маргарини, майонези, консерви, сладкарски изделия и др.), слънчогледовото масло се използва и за получаване на сапуни, лакове, безири и др. промишлени изделия.

Средната консумация на слънчогледово масло у нас надвишава 15 кг на глава от населението.

В процеса на извличане на маслото чрез пресоване се получава около 35 % кюспе, което е ценен фураж за животните поради високата си кръмна стойност. Кюспето съдържа средно 36–40 % суров протеин и до 12 % мазнини. В белтъка се съдържат някои незаменими аминокиселини (лизин — 3,7 %, метионин — 2,2 %, триптофан — 1,5 %).

При ръчно бране на питите и отделна вършитба, от слънчогледа могат да се получат пити, съдържащи 5–10 % протеин и 15–20 % пектин, които да се използват за хране на овцете.

Стъблата съставляват около 30 % от надземната част на растението във фаза пълна зрялост. Използването им все още не е решено оптимално, въпреки, че се знае, че от сърцевината им може да се получава фина хартия.

Слънчогледът може да се отглежда успешно и като фуражно растение за получаване на силажи. Прибран в края на цъфтежа и начало на наливане на семената, той има суха маса около 35 %, 17 % от която са въглехидрати, 2,5 % са протеини, 1 % мазнини, с високо съдържание на каротини (50 %) и др.

Слънчогледът е важно медоносно растение за България, тъй като той се отглежда на големи площи, а в нектара, получен от 1 декар|дка се съдържат около 20 кг захари.

Ролята на слънчогледа в българското земеделие е много важна. Поради това, че той е окопна култура, засяването му спомага за правилен сеитбооборот на земеделските култури. Поради това, че е сухоустойчива култура, слънчогледът може и се отглежда на големи площи. Към настоящия момент в България се засяват средно 5–6 млн. дка слънчоглед и, поради това, слънчогледът се явява втората по важност и значение земеделска култура след пшеницата. Стопанското му значение се подсилва и от факта, че международната търговия със слънчогледови семена е една от най-успешните. Ето защо, дори при голямо производство, пазарите са сигурни.

Произход и разпространение

Слънчогледово поле

Слънчогледът произхожда от степта на Северна Америка, където и сега се срещат диви форми.

В Европа растението е пренесено през 1510 г. и засято в Ботаническата градина на Мадрид. В началото се е отглеждал като декоративно растение и за семки. Първото ботаническо описание е направено от Лобел, който го нарекъл „цвете на слънцето“. Оттогава на всички езици името му е свързано с тази звезда.

Като маслодайно растение слънчогледът най-вероятно е използван от коренното американско население. Счита се, че индианците са получавали масло, с което са мазали косите и тялото си или са получавали бои за оцветяване на облеклата си. Като маслодайна култура, обаче, се отглежда от началото на 19 век във Воронежка област, Русия, откъдето обратно е пренесен в Европа.

У нас е пренесен след Освобождението от Русия като декоративно растение и за ядене, а отглеждането му като земеделска култура започва през 1917 г. След това за кратък период се превръща в основната маслодайна култура на българското земеделие.

По данни на ФАО площта на слънчогледа в света надхвърля 100 млн, дка и той се явява трета по важност маслодайна култура след соята и рапицата. Най-големи производители са Китайската народна република, Русия, Аржентина, Франция, Украйна, Австралия и др. България също е сред страните с най-висок рейтинг като производител и селекционен център в света.

Още за културата

• Биологични особености на слънчогледа
• Отглеждане на слънчоглед

Виж също така

• Технически култури
• Маслодайни култури
• Списък на земеделски теми