Имидж: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{обработка|привеждане в енциклопедичен стил, без есеистики и лични разсъждения}}
Nkrumova (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 3: Ред 3:
'''Имидж''' означава образ, представа, която е създаден в [[общество]]то или определена социална среда за отделен [[човек]], група хора, [[институция]] или [[държава]]; репутация. Думата произхожда от английски: ''image'', което буквално означава „образ“, „изображение“.
'''Имидж''' означава образ, представа, която е създаден в [[общество]]то или определена социална среда за отделен [[човек]], група хора, [[институция]] или [[държава]]; репутация. Думата произхожда от английски: ''image'', което буквално означава „образ“, „изображение“.


Имиджът не може да бъде измислен или полиран, макар че би могъл да бъде променен. Ако вследствие на лоша организация, некачествени продукти или услуги, се оформи отрицателно мнение в обществото, то може да се промени към по-добро, само ако се заслужи с по-добра организация, по-качествени продукти или услуги.
'''Имиджът''' е визията или външният вид на едно нещо – човек или институция, който обаче не е само външен вид, а крие и част от вътрешното състояние, нещо като излъчване или по-точно като желанията на обекта. Затова имиджът зависи от дрехите, косата – или ако става въпрос за иституция – от сградата, от това как се говори. Имиджът зависи от това, което искаш да кажеш на отсрещната страна, така че да се породи интерес.

Имиджът е кодът, който се дава и който трябва да бъде разпознат и прочетен от получателя, клиента, от другите хора.


Спрямо имиджа си едно нещо бива възприемано по определен начин. Може би затова имиджът – освен външните неща и имплицитно заложените вътрешни неща, включва и част от желанието на възприемащия. Така имиджът става сложна конструкция, в която се имплантира ядрото на комуникацията.
Спрямо имиджа си едно нещо бива възприемано по определен начин. Може би затова имиджът – освен външните неща и имплицитно заложените вътрешни неща, включва и част от желанието на възприемащия. Така имиджът става сложна конструкция, в която се имплантира ядрото на комуникацията.


Другата страна, тази която възприема, разкрива в обекта, който възприема общи черти, разкрива, това което харесва и това което не харесва, разбира какво казва другият и го нагажда спрямо собствения си свят. Затова се казва – “този човек има добър имидж”.
Другата страна, тази която възприема, разкрива в обекта, който възприема общи черти, разкрива, това което харесва и това което не харесва, разбира какво казва другият и го нагажда спрямо собствения си свят.

Имиджът изисква и честност и коректност спрямо другите, затова не е добър този имидж, за който се казва “такъв имидж са му направили” – в такива ситуации имиджът не се възприема като нещо лично, а като насадени от вън характеристики.


Най-общо казано – имиджът е начинът, по който искаме да ни приемат и да въздействаме, това което казваме и без да говорим – до някаква степен той е общественото мнение, първата характеристика за едно нещо, най-горният слой на един обект, бил той човек или институция. В имиджът се крият и минали ситуации и запомненото от предишни ситуации – как е реагирал обектът преди, какво е правил, как се е държал спрямо другите.
Най-общо казано – имиджът е начинът, по който искаме да ни приемат и да въздействаме, това което казваме и без да говорим – до някаква степен той е общественото мнение, първата характеристика за едно нещо, най-горният слой на един обект, бил той човек или институция. В имиджът се крият и минали ситуации и запомненото от предишни ситуации – как е реагирал обектът преди, какво е правил, как се е държал спрямо другите.


Имиджът не е само образ, сътворен от пиармена, той включва и онова, което сътворява въображението на публиката.
Имиджът е като кълбо от запомнените неща за един обект, затова е много трудно имиджът да бъде променен, той е като клетките които помнят, ако допуснем, че клетките са обществото и другите – възприемащите.


Когато някой казва “Аз имам добър имидж” – това означава, че обектът се възприема добре в околния свят. Понякога това обаче може да е лъжлив имидж и самозаблуждение. По същия начин заблуждение може да е и лошият имидж – заблуждение, защото обществото е свикнало да изисква точно определени неща от другите, които ако бъдат нарушени, автоматично се приемат за лош имидж.
Когато някой казва “Аз имам добър имидж” – това означава, че обектът се възприема добре в околния свят. Понякога това обаче може да е лъжлив имидж и самозаблуждение. По същия начин заблуждение може да е и лошият имидж – заблуждение, защото обществото е свикнало да изисква точно определени неща от другите, които ако бъдат нарушени, автоматично се приемат за лош имидж.


Имиджът зависи от това, което искаш да кажеш на отсрещната страна, така че да се породи интерес.
Имиджът е уж външно нещо, но той е опасна зона, в който кодовете трябва да бъдат внимателно прочетени, в противен случай е възможно да се укажем жертви на репликите за добрия или лошия имидж, защото имиджът не е само тяло, но и душа.

Имиджът може да се развива, като хората научават все повече и повече за неговия субект.





Версия от 09:18, 16 януари 2010

Имидж означава образ, представа, която е създаден в обществото или определена социална среда за отделен човек, група хора, институция или държава; репутация. Думата произхожда от английски: image, което буквално означава „образ“, „изображение“.

Имиджът не може да бъде измислен или полиран, макар че би могъл да бъде променен. Ако вследствие на лоша организация, некачествени продукти или услуги, се оформи отрицателно мнение в обществото, то може да се промени към по-добро, само ако се заслужи с по-добра организация, по-качествени продукти или услуги.

Спрямо имиджа си едно нещо бива възприемано по определен начин. Може би затова имиджът – освен външните неща и имплицитно заложените вътрешни неща, включва и част от желанието на възприемащия. Така имиджът става сложна конструкция, в която се имплантира ядрото на комуникацията.

Другата страна, тази която възприема, разкрива в обекта, който възприема общи черти, разкрива, това което харесва и това което не харесва, разбира какво казва другият и го нагажда спрямо собствения си свят.

Най-общо казано – имиджът е начинът, по който искаме да ни приемат и да въздействаме, това което казваме и без да говорим – до някаква степен той е общественото мнение, първата характеристика за едно нещо, най-горният слой на един обект, бил той човек или институция. В имиджът се крият и минали ситуации и запомненото от предишни ситуации – как е реагирал обектът преди, какво е правил, как се е държал спрямо другите.

Имиджът не е само образ, сътворен от пиармена, той включва и онова, което сътворява въображението на публиката.

Когато някой казва “Аз имам добър имидж” – това означава, че обектът се възприема добре в околния свят. Понякога това обаче може да е лъжлив имидж и самозаблуждение. По същия начин заблуждение може да е и лошият имидж – заблуждение, защото обществото е свикнало да изисква точно определени неща от другите, които ако бъдат нарушени, автоматично се приемат за лош имидж.

Имиджът зависи от това, което искаш да кажеш на отсрещната страна, така че да се породи интерес.

Имиджът може да се развива, като хората научават все повече и повече за неговия субект.


Видове имидж

  • Огледален имидж – отразява представата на организацията и нейните лидери или ръководители за нея, резултат е от недостатъчната информация, нереалистичен, неточен.
  • Множествен имидж – обединява най-разнообразни мнения на служителите на организацията за самата нея, възникнали под въздействието на вътрешната организационна среда и контактите с външни публики.
  • Корпоративен имидж – представлява сборен образ между огледалния и текущия имидж на организацията, основаващ се на нейната репутация и поведение в обществото, интегриран образ от цялостното развитие и състояние на организацията.
  • Желан имидж – той се отнася до новите организации, които все още нямат изграден образ и заявяват своето желание за неговата позитивна същност.
  • Текущ имидж – изразява представата на външните публики за организацията в даден момент като резултат от тяхната информация, познания, впечатления и опит, чрез него се изследва текущата ситуация при съставянето на PR програмите.
  • Оптимален имидж – предава оптимално вярно мнението, разбирането на публиките за същността на организацията.


Източници

  • Соня Алексиева, Пъблик Рилейшънс, НБУ, София, 2008