Жоржо Момчев

Жоржо Кръстев Момчев е активен обществен деец от Търново, кмет на града.

Жоржо Момчев е типичен представител - наследник на стара търновска фамилия. Син на изключително активния и авторитетен Кръстьо Момчоолу - много богат търговец, обществеик, съпричастен на проблемите в образованието и църковните въпроси. Неговата сестра Евгени става съпруга на известния обществеик и фабрикант Стефан Карагьозов.

Жоржо Момчев се ражда в Търново през 1846г. Получава образование в родния си град, след което продължава своето обучение в Париж.

В Търново открива кафене, известно като "Момчевото", в което се събират най-известните и активини търновци, които разискват наболелите проблеми, както и патриотично настроената търновска младеж.

През 60-те и 70-те години на ХІХ век започва процес на революциализиране. В него с готовност се включват богатите търтовски фамилии на Кабакчиев, Стефан Карагьозов, Кръстьо Момчоолу. Тяхната заслуга е в осигуряване на материална помащ за революционния комитет.

Жоржо Момчев се оказва в лични връзки с Васил Левски. Сближава се със Стефан Стамболов.

В дните след избухване на Априлско въстание 1876г. много търновци са арестувани, един от които е Жоржо Момчев, независимо, че революционният комитет от Търново не се включва в акциите.

Юрдан п. Тодоров прави изследване на въстанията в Търновския край и пише: "А в Търново някои младежи, по съветите на Жоржа Момчев и Христо Караминков - Бунето, на два пъти се опитваха да запалят града, като поставяха огън на Каябаш." Влиятелните му близки и зет му Стефан Карагьозов се активират да ги освободят. Жоржо Момчев напуска родния град.

Когато Левски е заловен в Търново, много търновци търсят различини начини да го освободят. Джорджо Момчев, богат търговец и член на революционния комитет, се среща с търговеца Стефан Карагьозов, който бил повикан в Конака като представител на обществеността, и двамата обсъждат дали не може да се направи нещо, Апостолът да бъде на свобода. Оказало, че този път нищо не могат да предприемат, за да го освободят. Летописецът е записал: „на приказка бяхме много, но за работа малко.” Затова и опитите за намеса и действия са обидно плахи и неефективни. Единият е на търговеца Стефан Карагьозов – тогава член на градската изпълнителна власт, да бъде изпратен Жоржо Момчев, за да разбере нещо за състоянието и поведението на арестувания. Д-р Стат Антонов /1844 – 1926/, млад лекар и съмишленик на революционния комитет, е извикан от местната власт в конака, за да посети ранения Васил Левски в затвора и да превърже ухото му. Той е последният търновчанин, който е видял жив Апостола и е имал възможност да общува с него.

След Освобождението Жоржо Момчев се завръща в Търново и попада в обкръжението на Любен Каравелов. Присъединява се към посетителите на хана на Бела Бона. Участието му в политическия живот започва като съмишленик на Стефан Стамболов. Той е един от основателите на Славянско благотворително дружество през лятото на 1877г.

Жоржо Момчев участва като депутат във Второто обикновено народно събрение от 20 януариъ 1880г. в Търново.

За известен период от време Жоржо Момчев е кмет на Търново. Оставя много добри спомени у населението, което си спомня за него като достолепен градоначалник, който умело общувал както с обикновеното население, така и с търговци и занаятчии.

Източници

• Тодоров юрдан, "Възпоминания по въстанията в Търновския санджак", Русе, 1897г., стр.5
• Кюркчиев Николай, Бърнев Иван, "Епизоди от изграждането на новата Българска държава - 1879-1896", "Изток-запад", 2007, стр. 57
• "Бележити търновци", В.Т., 1981г.
• Радев Иван, "История на Велико Търново ХVІІІ - ХІХ век", "Слово", В.Т., 2000, стр. 701-702
• Радев Иван, "История на Велико Търново ХVІІІ - ХІХ век", "Слово", В.Т., 2000, стр. 506