Александру Чернат: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
'''Александру Чернат''' ({{lang-ro|Alexandru Cernat}}, [[28 януари]] [[1834]], [[Върлези]], [[Окръг Галац]] - [[8 декември]] [[1893]], [[Ница]], [[Франция]]) е румънски генерал и политик. Три пъти е военен министър на Румъния - [[2 април]]–[[19 август]] [[1877]], [[19 март]] – [[24 ноември]] [[1878]], [[1881]]–[[1882]].
'''Александру Чернат''' ({{lang-ro|Alexandru Cernat}}, [[28 януари]] [[1834]], [[Върлези]], [[Окръг Галац]] - [[8 декември]] [[1893]], [[Ница]], [[Франция]]) е румънски генерал и политик. Три пъти е военен министър на Румъния ([[2 април]]–[[19 август]] [[1877]], [[19 март]] – [[24 ноември]] [[1878]], [[1881]]–[[1882]]).


Александу Чернат е роден на 28 януари 1834 г. във Вързели, Румъния. Ориентира се към военна кариера.
Александу Чернат е роден на 28 януари 1834 г. във Вързели, Румъния. Ориентира се към военна кариера.


По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]] е командир на IV-а Пехотна [[дивизия]]. [[Румънски въоръжени сили в Руско-турската война (1877-1878)|Румънските въоръжени сили]] се включват във войната при третата атака при Плевен / 26 август - 7 септевмри /. III-а и IV-а Пехотна дивизия под общото командване на [[генерал]] Чернат са разположени на пътя [[Плевен]] - с. [[Гривица]]. През първия ден на атаката овладяват траншеи на ''Гривицките редути''. На следващия ден с подкрепата на руски части превземат и задържат редут №1 ''Канлъ табия''. Румънските части отразяват успешно опита на [[Осман паша]] да си върне редут №1 ''Канлъ табия''. На 6 / 18 и 7 / 19 септември атакуват, превземат и задържат редут №2 ''Баштабия''.
По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]] е командир на IV-а Пехотна [[дивизия]]. [[Румънски въоръжени сили в Руско-турската война (1877-1878)|Румънските въоръжени сили]] се включват във войната при третата атака при Плевен (26 август - 7 септевмри). III-а и IV-а Пехотна дивизия под общото командване на [[генерал]] Чернат са разположени на пътя [[Плевен]] - с. [[Гривица]]. През първия ден на атаката овладяват траншеи на ''Гривицките редути''. На следващия ден с подкрепата на руски части превземат и задържат редут №1 ''Канлъ табия''. Румънските части отразяват успешно опита на [[Осман паша]] да си върне редут №1 ''Канлъ табия''. На 6 / 18 и 7 / 19 септември атакуват, превземат и задържат редут №2 ''Баштабия''.
По време на пълната блокада на Плевен, генерал Чернат е началник на I-и блокаден участък. Активно участва в разгрома на [[Западна османска армия (1877)|Западната османска армия]] на 28 ноември / [[10 декември]], завършил с капитулация.
По време на пълната блокада на Плевен, генерал Чернат е началник на I-и блокаден участък. Активно участва в разгрома на [[Западна османска армия (1877)|Западната османска армия]] на 28 ноември / [[10 декември]], завършил с капитулация.



Версия от 19:14, 7 август 2010

Александру Чернат (Шаблон:Lang-ro, 28 януари 1834, Върлези, Окръг Галац - 8 декември 1893, Ница, Франция) е румънски генерал и политик. Три пъти е военен министър на Румъния (2 април19 август 1877, 19 март24 ноември 1878, 18811882).

Александу Чернат е роден на 28 януари 1834 г. във Вързели, Румъния. Ориентира се към военна кариера.

По време на Руско-турската война (1877-1878) е командир на IV-а Пехотна дивизия. Румънските въоръжени сили се включват във войната при третата атака при Плевен (26 август - 7 септевмри). III-а и IV-а Пехотна дивизия под общото командване на генерал Чернат са разположени на пътя Плевен - с. Гривица. През първия ден на атаката овладяват траншеи на Гривицките редути. На следващия ден с подкрепата на руски части превземат и задържат редут №1 Канлъ табия. Румънските части отразяват успешно опита на Осман паша да си върне редут №1 Канлъ табия. На 6 / 18 и 7 / 19 септември атакуват, превземат и задържат редут №2 Баштабия. По време на пълната блокада на Плевен, генерал Чернат е началник на I-и блокаден участък. Активно участва в разгрома на Западната османска армия на 28 ноември / 10 декември, завършил с капитулация.

След войната три пъти е военнен министър на Румъния.

Вижте още

Източници

  • Генов Цонко, Освободителната война 1877-1878, Изд. "Наука и изкуство ", София, 1978, с. 35-38
  • Георгиев Георги, Освободителната война 1877-1878, ДИ "П.Берон", София, 1986, с. 90, 99-100, 155-156, 160, 168