Приказка без край

Тази статия се отнася за книгата „Приказка без край“. За филма от 1984 г. вижте Приказка без край (филм)

„Приказка без край“ (оригинално заглавие на немски Die Unendliche Geschichte) е фентъзи роман от Михаел Енде, за първи път публикуван в Германия през 1979. По книгата са направени филмови и други адаптации. Романът е преведен на български от Николай Краев.

Сюжет

Бастиян Балтазар Букс е мечтателно момче на 10-11 години, което силно обича да чете и да си фантазира. След смъртта на майка му, баща му се затваря в себе си и почти не общува със сина си. Бастиян няма приятели. Пълен, блед и нерешителен ученик със слаб успех, той често е жертва на присмех и груби шеги от връстниците си. Един ден, преследван от група съученици, Бастиян попада в антикварната книжарница на Карл-Конрад Кореандер. Той пожелава книгата („Приказка без край“), която господин Кореандер чете и я открадва, тъй като недружелюбният антиквар му заявява, че не обича децата и е ясно, че не би могъл да я получи по друг начин. Когато стига до училище, Бастиян открива, че е закъснял, качва се на училищния таван и започва да чете.

Приказната страна Фантазия е в беда. Странна сила, наричана „Нищото“ настъпва от всички страни и унищожава всичко. Обитателите на Фантазия търсят помощ от своята владетелка, Детската царица, но тя е смъртно болна. Младият Атрею от племето на маслиненокожите от Тревното море е изпратен да потърси лекарство. Той пътешества дълго из страната и се сблъсква с множество трудности, докато изпълнява мисията си, закрилян от амулета на Детската царица - Златин.

Четейки, Бастиян постепенно осъзнава, че ключът към спасението на Фантазия се крие в него самия. Момчето спасява Детската царица, като ѝ дава ново име - Месечка. Получава Златин и следвайки указанието, което открива от обратната страна на амулета: „Прави, каквото ти се иска“, сам преживява многобройни приключения в приказната страна. С всяко желание обаче, той губи малко по малко спомените си от истинския свят, а без да знае кой е бил, не може да се върне обратно. Макар и да загубва всичко, накрая верният му приятел Атрею му помага да се върне в света на хората.

Бастиян се събужда на тавана и с изненада открива, че е отсъствал само един ден. Настъпват обаче редица промени. Отношенията с баща му стават сърдечни и топли. Самият Бастиян е доста различен - по-самоуверен и решителен, по-мъдър, узнал много за обичта в различните ѝ форми - приятелство, възхищение, синовна любов. Вълшебната книга е изчезнала и той отива в книжарницата да се извини на господин Кореандър. Макар отначало антикварят да отрича да е имал подобна книга, става ясно, че все пак познава Фантазия. Той разкрива на Бастиян, че приказната страна е различна за всеки човек и че той ще може и в бъдеще да се връща в нея.

Герои

• Бастиян Балтазар Букс: непривлекателно на външен вид момче с развито въображение, което страстно обича да чете. Той открадва вълшебната книга „Приказка без край“ от книжарницата на господин Кореандер. Скоро след като започва да я чете, разбира че от него зависи спасяването на Фантазия. Във втората част на книгата е преобразен от Златин в красив и невероятно храбър младеж.
• Атрею: смело момче, останало без родители, от народа на Маслените кожи. Изпратен е да търси лекарство за Детската царица, която е болна. Става приятел на Бастиян и му помага да се върне в света на хората.
• Детската царица: владетелката на Фантазия, наричана още Златооката повелителка на желанията. Смъртно болна, заради появата на Нищото. Бастиян я спасява като ѝ дава името Месечка.
• Нищото: тайнствена сила, която настъпва и разрушава Фантазия. Не може да се опише добре с думи, „то е сякаш си сляп, когато го гледаш“.
• Фухур - Драконът на щастието: бял и красив, творение „на небето и топлината,... на неукротимата радост“, с прекрасен глас като камбана. Приятел и спътник на Атрею, с когото се срещат за първи път при Играмул.
• Гморк: върколак, който преследва Атрею, за да му попречи да спре Нищото.
• Прастарата Морла: гигантска древна и мъдра костенурка, която обяснява на Атрею, че Детската царица може да бъде излекувана само ако някой ѝ даде ново име. Упътва го към Уйуала от Южния оракул, която вероятно знае кой може да направи това.
• Играмул: чудовище, което се състои от малки стоманеносиви насекоми и постоянно мени облика си. Наричат го още „Мнозината“. Отровата му убива за един час, но и дава възможност на ухапания да се пренесе, където пожелае във Фантазия. Играмул дава възможност на Атрею да стигне до Уйуала.
• Енгивук и Ургъл: семейство малки човечета, които живеят до Южния оракул. Излекуват Атрею и Фухур от отровата на Играмул. Енгивук, който е посветил живота си на изследване на Уйуала, дава съвети на Атрею как да стигне до нея.
• Уйуала: глас без тяло, говори и разбира единствено мерена реч. До нея се стига само след успешно преминаване на три вълшебни врати: Голямата врата на загадките, Вратата на вълшебното огледало и Вратата без ключ. От Уйуала Атрею научава, че единствено човек може да даде ново име на Детската царица. Той е последният, който разговаря с нея, след което и тя загива от настъпващото унищожение.
• Старецът от Странстващия хълм: записва всичко, което се случва във Фантазия. За да убеди Бастиян да се реши да дойде при нея, Детската царица поисква от Стареца да ѝ разкаже приказката без край. Когато той започва да изпълнява желанието ѝ, не остава никакво съмнение, че Бастиян е част от приказката. Историята се повтаря отново и отново до момента, в който той изрича новото име на Детската царица.
• Граограман - Пъстрата смърт: гигантски лъв, който изпепелява всичко с погледа си. Сприятелява се с Бастиян, който е неуязвим, защото носи амулета на Детската царица.
• Иха: старо женско говорещо муле, което носи Бастиян в началото на пътешествията му в приказната страна и първо усеща, че той е спасителят на Фантазия.
• Хикрион, Хисбалд и Хидорн: рицари, придружаващи Бастиян по време на пътешествията му във Фантазия.
• Олелийците - Вечно хленчещите: измислени от Бастиян същества. Изключително грозни и нещастни, но създаващи най-изящния сребърен филигран. Когато ги вижда за първи път, Бастиян ги съжалява и с помощта на Златин ги превръща в Галиматийците - Вечно Засмените.
• Галиматийците - Вечно Засмените: измислени от Бастиян същества. Шарени, безразсъдни, шумни и разрушителни.
• Ксайде: користна амбициозна магьосница, която успява да скара Бастиян и Атрею и да тласне Бастиян към неразумни постъпки с трагични последствия.
• Ушту, майката на предчувствието: една от тримата големи мислители в Звездния манастир. С глава на бухал.
• Ширкрие, бащата на съзерцанието: един от тримата големи мислители в Звездния манастир. С глава на орел.
• Исипу, синът на разума: един от тримата големи мислители в Звездния манастир. С глава на лисица.
• Искалнарите: изключително задружен народ от Фантазия. Не познават думата „аз“, използват само „ние“.
• Дамата Аиуола: женствена фигура, цялата съставена от плодове, която дарява Бастиян с майчински грижи и нежност за известно време към края на неговото странство във Фантазия.
• Йор: сляп миньор в рудника Минроуд - мина с картини, забравени сънища от човешкия свят. Бастиян трябва да открие някоя позната сред тях, за да може да се върне в своя свят.
• Карл Конрад Кореандър: собственик на книжарницата, откъдето Бастиян взема „Приказка без край“.
• Бащата на Бастиян: вдовец, отчужден от сина си. По професия е зъботехник.

Интересни факти

• В основната сюжетна линия (особено във втората част на романа) се преплитат множество други истории, които авторът оставя с отворен край с фразата „Но това е друга приказка и ще бъде разказана друг път“. Това е и последното изречение в книгата на Михаел Енде.
• Историята за мулето Иха, което носи Бастиян - Спасителят на Фантазия, е аналогия с библейската история за Христос - Спасителя, който влиза в Йерусалим на гърба на муле.
• В XVIII глава авторът споменава „странник, посетил Фантазия твърде отдавна“ на име Шек Спир - двете срички образуват името на известния английски драматург Шекспир.
• Сред описанията на картините от рудника Минроуд писателят Енде е вмъкнал скрити препратки към картини на художници-сюрреалисти като Салвадор Дали, Рене Магрит, баща си Едгар Енде, а също и към повестта „Нос“ на Гогол.
• Златин пресъздава символа уроборос.
• В оригиналната книга на немски и в някои чуждоезични преводи (не и български до момента) е използван цветен печат: червено за събитията, които се случват в реалния свят, зелено за събитията във Фантазия и синьо в края, когато границата между световете вече не е ясно определена.
• Всяка от 26-те глави на романа започва с поредната буква от немската азбука, като изключение прави въведението, което започва с огледален образ на надписа върху витрината на антикварната книжарница на Карл-Конрад Кореандер . Макар че в българския превод на книгата до голяма степен е спазена тази закономерност, тъй като в българската азбука има 30 букви, четири от тях са пропуснати (Й, Щ, Ъ, Ь). В изданието на Издателство Отечество от 1990 г. има още три несъответствия (виж таблицата по-долу и бележките към IX, XIX и XXIII глава), но те са отстранени в по-късните издания. В таблицата по-долу са представени отделните глави на романа, заедно с поредния им номер, буквата с която започват на български и буквата (в скоби), с която започват в оригинала.

Въведение
I	Фантазия в беда	А	(A)		XIV	Гоаб, пустинята на цветовете	О	(N)
II	Изборът на Атрею	Б	(B)		XV	Граограман, Пъстрата смърт	П	(O)
III	Прастарата Морла	В	(C)		XVI	Сребърният град Амарга'	Р	(P)
IV	Играмул - Мнозината	Г	(D)		XVII	Един дракон за юнака Хинрек	С	(Q)
V	Двамата заселници	Д	(E)		XVIII	Олелийците	Т	(R)
VI	Трите вълшебни врати	Е	(F)		XIX	Спътниците	У	(S)
VII	Гласът на тишината	Ж	(G)		XX	Виждащата ръка	Ф	(T)
VIII	Страната от кол и въже	З	(H)		XXI	Звездният манастир	Х	(U)
IX	Призрачният град	И	(I)		XXII	Битката за кулата от слонова кост	Ц	(V)
X	Полетът към кулата от слонова кост	К	(J)		XXIII	Градът на бившите царе	Ч	(W)
XI	Детската царица	Л	(K)		XXIV	Дамата Аиуола	Ш	(X)
XII	Стареца от странстващия хълм	М	(L)		XXV	Мината с картините	Ю	(Y)
XIII	Перелин, нощната гора	Н	(M)		XXVI	Водата на живота	Я	(Z)

Адаптации

• Първата и най-близка до оригинала адаптация - филмът Приказка без край на режисьора Волфганг Петерсен от 1984 г. покрива само половината от историята в книгата на Михаел Енде. Писателят смята, че филмовата адаптация драстично се различава от оригинала и поисква да се спре продукцията или да се промени заглавието. Това не става и той повежда съдебно дело, което губи . Успява да се споразумее името му да не присъства в началните надписи, но то се появява във финалните.
• Приказка без край II: Следващият епизод с режисьор Джордж Т. Милър, излиза през 1990 г. Използвани са доста елементи от втората част на книгата на Енде, но историята е като цяло различна.
• Приказка без край III на режисьора Питър Макдоналд излиза през 1994 г. Използвани са герои на Енде, но историята е съвсем различна. Считан е от феновете за най-слабия филм от поредицата.
• „Приказка без край“ е адаптирана и за малкия екран. Телевизионният сериал Истории от „Приказка без край“ пресъздава цялата история в 13 епизода. Анимационният сериал Приказка без край от 1996 г. разказва за приключенията на Бастиян във Фантазия (Фантастика), като силно се различава от оригинала, макар епизодично да използва елементи оттам.
• Приказка без край е също така адаптирана за театралната сцена, за балет и за опера. Музиката за балета и операта е композирана от Зигфрид Матус..
• През 2001 г. германското студио Attaction разработва адаптация за видео игра - Auryn Quest.

Външни препратки

• Бесконечная история - Пълният текст в превод на руски