Син език: Разлика между версии
Редакция без резюме |
и аз имам една-две снимки по темата |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{редактирам}} |
{{редактирам}} |
||
'''Син език''' ({{lang-la|Febris catarrhalis ovium}}, {{lang-en|Bluetongue disease}} или '''Заразна катарална треска по овцете''') е неконтагиозно [[вирус]]но заболяване по домашните и дивите преживни животни. Като |
'''Син език''' ({{lang-la|Febris catarrhalis ovium}}, {{lang-en|Bluetongue disease}} или '''Заразна катарална треска по овцете''') е неконтагиозно [[вирус]]но заболяване по домашните и дивите преживни животни. Като типичен [[Арбовируси|арбовирус]] причинителят се разпространява посредством [[вектор (биология)|вектори]] мокреци от род ''[[Culicoidex]]''. От син език най-често боледуват [[овце]] и се характеризира с висока заболеваемост сред тях. Наблйдават се ерозии и улцерации по [[уста|устната]] [[лигавица]]. Характелни признаци са и задух и куцота. При някои от щамовете смъртността при овцете може да достигне до 70%. Преди 1998 г. това заболяване е докладвано много рядко в Европа и е приемано за тропическа болест характерна за [[Африка|Африканския континент]]. |
||
== Етиология == |
== Етиология == |
||
| Ред 14: | Ред 14: | ||
== Разпространение == |
== Разпространение == |
||
[[Файл:Map of molecular epidemiology of bluetongue virus in Europe.gif|дясно|мини|Ход на разпространение на серотиповете на вируса на синия език в Европа (след 1998 г.)]] |
|||
В България заболяването се проявява за първи път на 6 юли 1999 г. в област Бургас и до края на август обхваща 85 селища в четири области в |
В България заболяването се проявява за първи път на 6 юли 1999 г. в област Бургас и до края на август обхваща 85 селища в четири области в югоизточната част на страната ([[Бургаска област|Бургаска]], [[Ямболска област|Ямболска]], [[Хасковска област|Хасковска]] и [[Кърджалийска област|Кърджалийска]]). Унищожени са 667 животни. Никога до този мамент заболяването не е било установявано северно от 42-ия [[паралел]]. Същата година започва изпълнението на програма за надзор на синия език. Тя включва вземането на проби от сентинелни животни отглеждани в зона 20 - 30 km до южната граница на България. В края на септември 2001 г. заболяването е констатирано при добитък отглеждан в селища в близост до границата с [[Република Македония]] и [[Сърбия]]. Констатиран е серотип 9 на вируса на синия език. Този серотип е констатиран и при първото огнище. Същата година са ликвидирани 22 броя овце показали клиника на заболяването. През 2006 г. при редовни изследвания в селище от Бургаска област съгласно програмата за надзор са установени реагенти. Това са сентинелни животни, които не демонстрират клинична изява.<ref>[http://nvms.government.bg/files/BT%20programa%202010%20bg.pdf МЗХ, Програма за надзор на заболяването син език по преживните животни за 2010 г.]</ref> |
||
{{Портал Африка}} |
|||
{{commons|Category:Bluetongue disease}} |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references /> |
<references /> |
||
Версия от 20:27, 18 август 2010
 | В момента тази статия или раздел е в процес на изграждане или съществено преработване. Моля, не я редактирайте, докато този шаблон не бъде премахнат. Вижте историята на статията, ако искате да видите кой е поставил този шаблон, за да се свържете с него. Този шаблон се поставя в страници или раздели, върху които интензивно се работи от страна на един редактор, единствено с цел да се предотвратят евентуални конфликти на редакции с други уикипедианци. Той би трябвало да се използва рядко и за колкото се може по-кратко време. Ако прецените, че е изминало много време, през което няма промени по статията или раздела, за която се отнася, моля премахнете шаблона. |
Син език (Шаблон:Lang-la, Шаблон:Lang-en или Заразна катарална треска по овцете) е неконтагиозно вирусно заболяване по домашните и дивите преживни животни. Като типичен арбовирус причинителят се разпространява посредством вектори мокреци от род Culicoidex. От син език най-често боледуват овце и се характеризира с висока заболеваемост сред тях. Наблйдават се ерозии и улцерации по устната лигавица. Характелни признаци са и задух и куцота. При някои от щамовете смъртността при овцете може да достигне до 70%. Преди 1998 г. това заболяване е докладвано много рядко в Европа и е приемано за тропическа болест характерна за Африканския континент.
Етиология
Причинител на заболяването е РНК-вирус от семейство Reoviridae. Структурата му е проста с двоен капсид и неясни капсомери. Геномът е сегментиран на 10 части. Вирусът притежава 7 структурни белтъка, включително и ензима транскриптаза. Притежава два антигена - груповоспецифичен комплементсвързващ и типовоспецифичен преципитиращ. Доказани са 24 серотипа с общ груповоспецифичен антиген, които не индуцират кръстосан имунитет.[1]
Притежава значителна устойчивост. Обикновените дезинфекционни средства го инактивират при продължително действие.
Епизоотологични особености
Боледуват основно овце, но от епизоотологична гледна точка като резервоар на вируса обаче са говедата и дивите преживни животни. Куликоидите пренасят вируса на заболяването при ухапване на възприемчиви животни. Допълнително вирусът се намножава и в слюнчените жлези на насекомите. Инфектирани веднъж те остават заразени до края на живота си (около 25 дни).[2]
Възприемчивост
Възприемчиви са основно овце, но и говеда, кози, биволи и диви двукопитни животни (антилопи, газели, елени) и гризачи. Сред местните породи овце в Африка заболяването протича безсимптомно. При европейските породи то е свръхостро и остро с висока смъртност.
Разпространение
В България заболяването се проявява за първи път на 6 юли 1999 г. в област Бургас и до края на август обхваща 85 селища в четири области в югоизточната част на страната (Бургаска, Ямболска, Хасковска и Кърджалийска). Унищожени са 667 животни. Никога до този мамент заболяването не е било установявано северно от 42-ия паралел. Същата година започва изпълнението на програма за надзор на синия език. Тя включва вземането на проби от сентинелни животни отглеждани в зона 20 - 30 km до южната граница на България. В края на септември 2001 г. заболяването е констатирано при добитък отглеждан в селища в близост до границата с Република Македония и Сърбия. Констатиран е серотип 9 на вируса на синия език. Този серотип е констатиран и при първото огнище. Същата година са ликвидирани 22 броя овце показали клиника на заболяването. През 2006 г. при редовни изследвания в селище от Бургаска област съгласно програмата за надзор са установени реагенти. Това са сентинелни животни, които не демонстрират клинична изява.[3]
.svg) |
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“. |
Източници
- ↑ „Ветеринарномедицинска вирусология“, проф. д-р Милка Николова, 1996 г. Издателска къща Ариел, ISBN 9547030116, стр. 171-173
- ↑ сп. „Ветеринарна сбирка“, брой 3-4 2002г., Серологичен и епизоотологичен надзор над болеста син език по преживните животни в България през 2000-2001 година
- ↑ МЗХ, Програма за надзор на заболяването син език по преживните животни за 2010 г.