Богомил (село)

Богомил е село в Южна България. То се намира в община Харманли, Област Хасково.

Богомил
Богомил 41.989966, 26.024023 Богомил
Общи данни
Население	15 души (15 март 2024 г.)
Надм. височина	312 m
Пощ. код	6460
Тел. код	03767
МПС код	Х
ЕКАТТЕ	04724
Администрация
Държава	България
Област	Хасково
Община    – кмет	Харманли Мария Киркова (ГЕРБ; 2015)

География

Село Богомил е разположено в подножието на Сакар планина и се радва на мек климат. Поминък осигуряват лозовите масиви и бадемовите градини.През 2007-2008 година бадемовите градинеи се изкорениха и на тяхно място се правят лозови масиви .

История

Старото име на селото е Текето, има връх на това име в Сакар планина непосредствено над селото. Село Богомил е в българските предели от 1885 г. след Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Старото име на селото е Текето, а новото получава през 1906 г., когато с указ 462 от 21 декември същата година е преименувано. Селото е разположено в запад-югозападните склонове на Сакар планина и лежи до самия път, свързващ Харманли с Тополовград. Вероятно старото си име е получило от изграденото през 1541 г. тюрбе на Хазър баба. Според оскъдните данни, с които се разполага, текето е построено от самия Хазър баба, който по-късно бил погребан в него. Смята се, че той е живял или в село Българин или на мястото на селото Богомил, и е владеел голяма част от земите и селата наоколо. Нямаме данни за възникването на селото. Може да се предполага, че е възникнало около имението на Хазър баба, и след изтеглянето на турците по време на Руско-турската война се е развило като отделно селище от настанилите се тук българи.

Религии

• Православно християнство.

Обществени институции

• Кметството на Богомил е в съседното село Коларово.

Културни и природни забележителности

• Турска гробница (тюрбе) превърната в християнска църква. Строена през 15 век със строителни материали от римско време, тя има мраморни колони на входа.
• Местното предание разказва, че от връх Теке Крали Марко е хвърлил голям камък, забил се до с. Овчарово. Камъкът днес е природна забележителност, известна под името "Чучул камък".Обозначен е като "МЕНХИР" и е туристическа дестинация.

. Най-забележителният паметник в землището на селото е текето, запазено до днес, макар и в недобро състояние. Интересно е, че след Освобождението текето е превърнато в християнски храм, като преддверието му е затворено и превърнато в апсида, а един от ажурните прозорци е бил превърнат във врата. По стените и днес личат още стенописи на украса и кръстове. След като текето е върнато към предишното му състояние, църковните книги и утвар били прибрани от местните хора и засега не могат да бъдат открити. През 1959 г. на текето е върнато старото предназначение и са поправени внесените конструктивни изменения. Интересно е, че в градежа на сградата са използвани както камъни, така и тухли, които приличат на тези от античността – дебели са около 4-5 см, и в градежа са свързвани с дебел пласт бял хоросан. Много е възможно или на самото място или някъде близо да е имало античен градеж. Това е твърде възможно, като се има предвид, че наблизо, през м. Гюрджика, е минавал античен път. В землището на селището живот е имало още от тракийската епоха — на височината Теке баир (Текелията), между Богомил и Овчарово, е имало късноантична крепости и селища от ранножелязната епоха (XII-VI в.пр.н.е.), тракийската и римската епохи. Пак там е открита и гръцка червенофигурна керамика , което подсказва за интензивни търговски отношения с древните гръцки градове по Егейския бряг. Много интересни са и непроучените данни за съществуването на каменен кръг от забити камъни на баира Юрени, между Богомил и Овчарово, което също говори за един много дълъг поселищен живот тук. За фолклорната култура на Село Богомил също се знае малко. Интересен фактът, че селото е участвало в правенето през есента на курбан на Курбан мост, край новата винарна. В случаи на засушаване хората са излизали в м. Кекебаир, за да правят молебен за дъжд, а в празнични дни се събирали на Хорището, където ставали празничните хора. Срещу тях, на полегатия склон, имало големи брястове, край които се събирали хората