Ползваемост: Разлика между версии
Idioma-bot (беседа | приноси) м Робот Добавяне: el, lt, ms Изтриване: pl Промяна: fa, he, zh |
м [[Категория:Дизайн |
||
Ред 16: | Ред 16: | ||
* [http://hilab.nbu.bg HiLab - Лаборатория за изследване на ползваемостта], Лаборатория към Центъра по когнитивна наука, НБУ |
* [http://hilab.nbu.bg HiLab - Лаборатория за изследване на ползваемостта], Лаборатория към Центъра по когнитивна наука, НБУ |
||
[[Категория: |
[[Категория:Дизайн]] |
||
[[Категория:Маркетинг]] |
|||
[[Категория:Писане]] |
|||
[[ca:Usabilitat]] |
[[ca:Usabilitat]] |
Версия от 19:30, 25 декември 2010
Ползваемостта (Шаблон:Lang-en) е начин на мислене, при който отправна точка са потребителите. Понятието се използва като характеристика на сайтове, софтуерни програми, уреди и формуляри, но е приложимо и към процеси, рекламни материали и изобщо навсякъде, където има взаимодействие на хора с продукт или услуга.
Ползваемият продукт е лесен, удобен, удовлетворяващ, незатормозяващ, незабележим и позволява на потребителите си да вършат работата, за която е предназначен и да са доволни след това. Няма продукт, ползваем или неползваем сам по себе си: ползваемостта зависи от целите и нуждите на конкретните потребители.
Най-често ползваемостта се проверява чрез тестване с потребители usability testing и показва дали системата е изработена според изискванията и нуждите на потребителите.
Официално определение
Според международния стандарт ISO 9241-11 ползваемостта е „степента (на удобство), с която продуктът може да се използва от определени потребители за достигане на определени цели с необходимата ефективност, продуктивност и удовлетворение в определените условия (контекст)“ (Шаблон:Lang-en). При това относителната важност на трите различни аспекта се определя от този същия контекст.
Ползваемост на потребителския интерфейс
При разработката на потребителски интерфейс е необходима висока степен на ползваемост. Това изискване обобщава в една дума концепцията за неговото удобство, логика и простота при разполагане на елементите за управлението му. В този смисъл полезността е чисто утилитарна характеристика. Нерядко обаче се намесват и други, естетически характеристики и понякога става неусетна подмяна на критериите. Т.е., ако решението е оригинално и с привлекателен външен вид, а ползваемостта му не е ясно и детайлно дефинирана в техническото задание, има тенденция да се смята, че то е автоматически ползваемо.
Външни препратки
- Джейкъб Нилсен, световен авторитет в областта на ползваемостта (Изписват го още и като Якоб)
- Лукрат - ползваемост, ползваемост на българска почва
- HiLab - Лаборатория за изследване на ползваемостта, Лаборатория към Центъра по когнитивна наука, НБУ