Ползваемост
Ползваемостта (на английски: usability) е дисциплина, която се занимава с това как да прави ползването на уеб сайтове, софтуерни програми, уреди и други, максимално удобни за потребителите им. Под названието „ползваемост“ най-често се имат предвид уеб сайтове и софтуер. Макар да става дума за същото нещо - удобство за потребителя - в други области са добили популярност други названия; например в архитектурата и интериорния дизайн се говори за „функционалност“, при мебелите и машините се говори за „ергономия“.
В света на уеб разработките и софтуера, все повече названието "потребителско преживяване/ потребителски интерфейс" ("UX/UI design") измества понятието „ползваемост“, което е неправилно, тъй като "потребителско преживяване/ потребителски интерфейс" ("UX/UI design") обхваща много различни неща и не се отнася конкретно и единствено до ползваемостта.
Ползваемият продукт е лесен, удобен, удовлетворяващ, незатормозяващ, незабележим и позволява на потребителите си да вършат работата, за която е предназначен безпроблемно и неусетно. Няма продукт, ползваем или неползваем сам по себе си: ползваемостта зависи от целите и нуждите на конкретните потребители.
Официално определение[редактиране | редактиране на кода]
Според международния стандарт ISO 9241-11 ползваемостта е „степента (на удобство), с която продуктът може да се използва от определени потребители за достигане на определени цели с необходимата ефективност, продуктивност и удовлетворение в определените условия (контекст)“ (на английски: „the extent to which a product can be used by specified users to achieve specified goals with effectiveness, efficiency and satisfaction in a specified context of use“). При това относителната важност на трите различни аспекта се определя от този същия контекст.
Ползваемост на потребителския интерфейс[редактиране | редактиране на кода]
При разработката на потребителски интерфейс е необходима висока степен на ползваемост. Това изискване обобщава в една дума концепцията за неговото удобство, логика и простота при разполагане на елементите за управлението му. В този смисъл полезността е чисто утилитарна характеристика. Нерядко обаче се намесват и други, естетически характеристики и понякога става неусетна подмяна на критериите. Т.е., ако решението е оригинално и с привлекателен външен вид, а ползваемостта му не е ясно и детайлно дефинирана в техническото задание, има тенденция да се смята, че то е автоматически ползваемо.
Измерване на ползваемостта[редактиране | редактиране на кода]
Ползваемостта на уеб и софтуерните интерфейси трудно се поддава на количествено измерване. тя може да бъде проверена чрез тестове с потребители, както и с косвени методи като записи на движението на мишката на потребителите.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Ръководства за потребителско изживяване и ползваемост - Разберете повече за международният стандарт за ползваемост ISO 9241
- Ползваемост 101. От Якоб Нийлсен – преведена статия за ползваемостта от Джейкъб Нилсен
- Блог за UX и ползваемост – блог за ползваемост на Лукрат, първата организация в България, предлагаща професионални услуги по ползваемост
- HiLab - Лаборатория за изследване на ползваемостта Архив на оригинала от 2012-10-28 в Wayback Machine. – лаборатория към Центъра по когнитивна наука, НБУ
- Джейкъб Нилсен (En) – световен авторитет в областта на ползваемостта (изписван още като „Якоб“)
- Usability First - Introduction to User-Centered Design (En) – въведение в ползваемостта
- UX Myths (En) – митове за ползваемостта
- User Experience Stack Exchange (En) – въпроси и отговори на тема ползваемост