Конфуцианство

Конфуциански храм във Вувей, Китай.

Конфуцианството (китайски: 儒家) е етична и философска система, развита на базата на поученията на китайския философ Конфуций (Kǒng Fūzǐ или K'ung-fu-tzu, букв. "Майстор Конг", 551–479 пр. н. е.). От религиозна гледна точка то има пантеон от богове, към които е причислен и Кун-цзи. Практикува се жертвопринасянето. Значително място заема култът към прадедите и вярата в духове.

Конфуцианството става официална религия при император У-ди, когато Дун Чжуншу предложил да се ликвидират другите учения и да направят всеобщ обект на почитане конфуцианството. Дун Чжуншу съединил конфуцианското учение с учението за космическите сили Ин и Ян (дуаизъм) и петте първи елемента У-син.

Конфуцианството (жу цзя - школата на книжниците), също като и даоизма, се е зародило в Китай през VI - V век пр.н.е. Влиза в състава на Сан цзяо - една от трите главни религии в Китай. Философската система на конфуцианството е била създадена от Кун-цзи (Конфуций).

Предшественици на конфуцианците са произлизали от потомствени чиновнически семейства, които в случай на загубване на официалната длъжност са ставали скитащи учители. Тези хора заработвали хляба си с преподаването на древните книги, станали впоследствие част от Тринадесетокнижието: Шацзин, Шуцзин, Лицзи, а също и загубената по-късно Юецзин (Книга за музиката) Централно място в учението на Кун-цзи заема концепцията Жен (човечността) - идеалните отношения между хората в семейството, в обществото и в държавата. Основен принцип на тази концепция е "Това, което не желаеш да правят на теб, не го прави на другите".

Конфуциански храм в Каошиунг, Тайван, Китай.

Особено място при Кун-цзи е заемала концепцията Сяо - синовната почтителност, уважаване на родителите и на по-възрастните въобще. Сяо е било смятано за основата на Жен и другите добродетели са най-ефективния метод за управление на страната.

Голямо значение се е придавало на Юе - музиката, като най-доброто средство за променяне на лошите нрави и обичаи, а също Ли - етикета - правилата за благопристойност, регулиращи поведението на човека в различните жизнени ситуации.

Една от основите на конфуцианството е учението чжен мин (изправяне на имената), което изисквало от всеки човек твърдо да помни своето място в обществото.

Конфуцианството е получило признание едва след смъртта на Кун-цзи. След смъртта на Кун-цзи конфуцианството се разпаднало на следните школи:

· Мен-цзи

· Сюн-цзи

Външни препратки

• Конфуцианство
• Вегетарианство, милостта към животните в духовните учения: Даоизъм и Конфуцианство

На други езици Шаблон:En икона

• Школи
• Конфуциански текстове

Шаблон:Link FA