Жоржо Момчев: Разлика между версии

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м RomanNr: 2 repl; Grammar: 6;
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Биография инфо
⚫
'''Жоржо Кръстев Момчев''' е активен обществен деец от Търново, кмет на града.
| име = Георги (Жоржо) Момчев
| портрет = ZhorzhoMomchev.jpg
| описание = български обяественик и политик
| роден-дата = [[1846]]
| роден-място = [[Търново]], днес [[България]]
| починал-дата = [[1903]]
| починал-място = [[Търново]], [[България]]
}}


Жоржо Момчев е типичен представител - наследник на стара търновска фамилия. Син на изключително активния и авторитетен [[Кръстьо Момчоолу]] - много богат търговец, обществеик, съпричастен на проблемите в образованието и църковните въпроси. Неговата сестра Евгени става съпруга на известния обществеик и фабрикант [[Стефан Карагьозов]].


⚫
'''Жоржо Кръстев Момчев''' е активен обществен деец от Търново, кмет на града.
Жоржо Момчев се ражда в Търново през 1846 г. Получава образование в родния си град, след което продължава своето обучение в [[Париж]].

В Търново открива кафене, известно като "Момчевото", в което се събират най-известните и активини търновци, които разискват наболелите проблеми, както и патриотично настроената търновска младеж.

През 60-те и 70-те години на XIX век започва процес на революциализиране. В него с готовност се включват богатите търтовски фамилии на Кабакчиев, Стефан Карагьозов, Кръстьо Момчоолу. Тяхната заслуга е в осигуряване на материална помащ за революционния комитет.

Жоржо Момчев се оказва в лични връзки с [[Васил Левски]]. Сближава се със [[Стефан Стамболов]].

В дните след избухване на [[Априлско въстание]] 1876 г. много търновци са арестувани, един от които е Жоржо Момчев, независимо, че революционният комитет от Търново не се включва в акциите.

⚫
Юрдан п. Тодоров прави изследване на въстанията в Търновския край и пише: "А в Търново някои младежи, по съветите на Жоржа Момчев и Христо Караминков - Бунето, на два пъти се опитваха да запалят града, като поставяха огън на Каябаш." Влиятелните му близки и зет му Стефан Карагьозов се активират да ги освободят. Жоржо Момчев напуска родния град.

Когато [[Левски]] е заловен в Търново, много търновци търсят различини начини да го освободят. Джорджо Момчев, богат търговец и член на революционния комитет, се среща с търговеца [[Стефан Карагьозов]], който бил повикан в Конака като представител на обществеността, и двамата обсъждат дали не може да се направи нещо, Апостолът да бъде на свобода. Оказало, че този път нищо не могат да предприемат, за да го освободят. Летописецът е записал: „на приказка бяхме много, но за работа малко.” Затова и опитите за намеса и действия са обидно плахи и неефективни. Единият е на търговеца Стефан Карагьозов – тогава член на градската изпълнителна власт, да бъде изпратен Жоржо Момчев, за да разбере нещо за състоянието и поведението на арестувания. Д-р [[Стат Антонов]] /1844 – 1926/, млад лекар и съмишленик на революционния комитет, е извикан от местната власт в конака, за да посети ранения Васил Левски в затвора и да превърже ухото му. Той е последният търновчанин, който е видял жив Апостола и е имал възможност да общува с него.

⚫
След Освобождението Жоржо Момчев се завръща в Търново и попада в обкръжението на [[Любен Каравелов]]. Присъединява се към посетителите на хана на Бела Бона. Участието му в политическия живот започва като съмишленик на Стефан Стамболов. Той е един от основателите на [[Славянско благотворително дружество]] през лятото на 1877 г.


Жоржо Момчев се ражда в Търново през 1846 г. Син е на [[Кръстьо Момчоолу]] - богат търговец, епитроп на храма [[Свети Никола (Велико Търново)|Свети Никола]] и основен благодетел на класното училище към него при построяването му през 1846 г. Евгени Момчева, сестра на Жоржо, става съпруга на известния общественик и фабрикант [[Стефан Карагьозов]]. След завършване на класното училище и гимназия в родния си град Момчев продължава своето обучение в [[Париж]].
Жоржо Момчев участва в Първото Велико народно събрание, заедно с епископ Климент Браницки, Петър Оджаков, Петко Славейков. Жоржо Момчев събира общо 290 гласа.


В Търново открива кафене, известно като "Момчевото", в което се събират най-известните и активни търновци, както и патриотично настроената търновска младеж. През 60-те и 70-те години на XIX век започва процес на революционализиране. В него с готовност се включват богатите търтовски фамилии на Кабакчиев, Стефан Карагьозов, Кръстьо Момчоолу. Тяхната заслуга е в осигуряване на материална помащ за революционния комитет. Жоржо Момчев се оказва в лични връзки с [[Васил Левски]] и става член на революционния комитет в града. Сближава се със [[Стефан Стамболов]]. Когато след залавянето му Левски е отведен за разпознаване в Търново, Жоржо Момчев и Стефан Карагьозов, който бил повикан в Конака като представител на обществеността, обсъждали - по техни думи - акция за освобождаване на Апостола. Летописецът е записал: „на приказка бяхме много, но за работа малко.”{{източник|}}
Жоржо Момчев участва като депутат във Второто обикновено народно събрение от 20 януари 1880 г. в Търново.


⚫
В дните след избухване на [[Априлско въстание]] 1876 г. много търновци са арестувани, един от които е Жоржо Момчев, независимо, че революционният комитет от Търново не се включва в акциите. Юрдан п. Тодоров прави изследване на въстанията в Търновския край и пише: "А в Търново някои младежи, по съветите на Жоржа Момчев и Христо Караминков - Бунето, на два пъти се опитваха да запалят града, като поставяха огън на Каябаш."<ref>Тодоров Юрдан, Възпоминания по въстанията в Търновския санджак, Русе, 1897 г., стр.5
За известен период от време Жоржо Момчев е кмет на Търново. Оставя много добри спомени у населението, което си спомня за него като достолепен градоначалник, който умело общувал както с обикновеното население, така и с търговци и занаятчии.
</ref> Влиятелните му близки и зет му Стефан Карагьозов се активират да ги освободят. Жоржо Момчев напуска родния град.


⚫
След Освобождението Жоржо Момчев се завръща в Търново и попада в обкръжението на [[Любен Каравелов]]. Присъединява се към посетителите на хана на Бела Бона. Участието му в политическия живот започва като съмишленик на Стефан Стамболов. Той е един от основателите на [[Славянско благотворително дружество]] през лятото на 1877 г. Жоржо Момчев участва в Първото Велико народно събрание, заедно с епископ Климент Браницки, Петър Оджаков, Петко Славейков. Жоржо Момчев събира общо 290 гласа. Участва като депутат и във Второто обикновено народно събрение от 20 януари 1880 г. в Търново. За известен период от време Жоржо Момчев е кмет на Търново.


<references/>


== Източници ==
== Източници ==
* Тодоров юрдан, "Възпоминания по въстанията в Търновския санджак", Русе, 1897 г., стр.5
* Тодоров, Юрдан, Възпоминания по въстанията в Търновския санджак, Русе, 1897 г.
* Кюркчиев Николай, Бърнев Иван, "Епизоди от изграждането на новата Българска държава - 1879-1896", "Изток-запад", 2007, стр. 57
* Кюркчиев Николай, Бърнев Иван, "Епизоди от изграждането на новата Българска държава - 1879-1896", "Изток-запад", 2007, стр. 57
* "Бележити търновци", В.Т., 1981 г.
* "Бележити търновци", В.Т., 1981 г.

Версия от 13:28, 5 март 2011

Георги (Жоржо) Момчев
български обяественик и политик
Роден
Починал


Жоржо Кръстев Момчев е активен обществен деец от Търново, кмет на града.

Жоржо Момчев се ражда в Търново през 1846 г. Син е на Кръстьо Момчоолу - богат търговец, епитроп на храма Свети Никола и основен благодетел на класното училище към него при построяването му през 1846 г. Евгени Момчева, сестра на Жоржо, става съпруга на известния общественик и фабрикант Стефан Карагьозов. След завършване на класното училище и гимназия в родния си град Момчев продължава своето обучение в Париж.

В Търново открива кафене, известно като "Момчевото", в което се събират най-известните и активни търновци, както и патриотично настроената търновска младеж. През 60-те и 70-те години на XIX век започва процес на революционализиране. В него с готовност се включват богатите търтовски фамилии на Кабакчиев, Стефан Карагьозов, Кръстьо Момчоолу. Тяхната заслуга е в осигуряване на материална помащ за революционния комитет. Жоржо Момчев се оказва в лични връзки с Васил Левски и става член на революционния комитет в града. Сближава се със Стефан Стамболов. Когато след залавянето му Левски е отведен за разпознаване в Търново, Жоржо Момчев и Стефан Карагьозов, който бил повикан в Конака като представител на обществеността, обсъждали - по техни думи - акция за освобождаване на Апостола. Летописецът е записал: „на приказка бяхме много, но за работа малко.”[източник?]

В дните след избухване на Априлско въстание 1876 г. много търновци са арестувани, един от които е Жоржо Момчев, независимо, че революционният комитет от Търново не се включва в акциите. Юрдан п. Тодоров прави изследване на въстанията в Търновския край и пише: "А в Търново някои младежи, по съветите на Жоржа Момчев и Христо Караминков - Бунето, на два пъти се опитваха да запалят града, като поставяха огън на Каябаш."[1] Влиятелните му близки и зет му Стефан Карагьозов се активират да ги освободят. Жоржо Момчев напуска родния град.

След Освобождението Жоржо Момчев се завръща в Търново и попада в обкръжението на Любен Каравелов. Присъединява се към посетителите на хана на Бела Бона. Участието му в политическия живот започва като съмишленик на Стефан Стамболов. Той е един от основателите на Славянско благотворително дружество през лятото на 1877 г. Жоржо Момчев участва в Първото Велико народно събрание, заедно с епископ Климент Браницки, Петър Оджаков, Петко Славейков. Жоржо Момчев събира общо 290 гласа. Участва като депутат и във Второто обикновено народно събрение от 20 януари 1880 г. в Търново. За известен период от време Жоржо Момчев е кмет на Търново.

  1. ↑ Тодоров Юрдан, Възпоминания по въстанията в Търновския санджак, Русе, 1897 г., стр.5

Източници

  • Тодоров, Юрдан, Възпоминания по въстанията в Търновския санджак, Русе, 1897 г.
  • Кюркчиев Николай, Бърнев Иван, "Епизоди от изграждането на новата Българска държава - 1879-1896", "Изток-запад", 2007, стр. 57
  • "Бележити търновци", В.Т., 1981 г.
  • Радев Иван, "История на Велико Търново XVIII - XIX век", "Слово", В.Т., 2000, стр. 701-702
  • Радев Иван, "История на Велико Търново XVIII - XIX век", "Слово", В.Т., 2000, стр. 506
  • Радев Иван, "История на Велико Търново XVIII - XIX век", "Слово", В.Т., 2000, стр. 719
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Жоржо_Момчев&oldid=3857200“.