Сколопендри: Разлика между версии
м r2.7.1) (Робот Добавяне: id:Kelabang |
|||
Ред 25: | Ред 25: | ||
== Описание == |
== Описание == |
||
Сколопендрата достига 10- |
Сколопендрата достига 10-16 см дължина и 1 см ширина. Тялото ѝ е кафеникаво, с ясно очертани правоъгълни сегменти с черни очертания и жълтооранжеви страни и крака. |
||
== Хранене == |
== Хранене == |
Версия от 14:59, 21 март 2011
Сколопендри | ||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||
Linnaeus, 1758 | ||||||||||||||
Сколопендри в Общомедия | ||||||||||||||
[ редактиране ] |
Сколопендрата (Scolopendra) род многоножки, чиито представители Scolopendra cingulata Scolopendra gigantea са най-големите представители на стоножките на територията на България.
Описание
Сколопендрата достига 10-16 см дължина и 1 см ширина. Тялото ѝ е кафеникаво, с ясно очертани правоъгълни сегменти с черни очертания и жълтооранжеви страни и крака.
Хранене
Бърз и ловък хищник, сколопендрата напада дъждовни червеи, насекоми и техните ларви. Захваща плячката си с крака и я ухапва с ногочелюстите си, пускайки невротоксин, която парализира жертвата. Ухапването ѝ не е смъртоносно за човека, но е болезнено и опасно, защото често раната се инфектира.
Размножаване
Брачният танц между сколопендрите продължава дълго време преди копулацията. В края на играта мъжкият екземпляр отделя секрет, върху който след като той засъхне, отлага сперматофор, който женската поема в половото си отверстие, помагайки си с крачка. Около 4 седмици по-късно тя снася от 15 до 30 яйца и за да ги опази на топло и влажно през следващите още няколко седмици, се увива около тях неподвижно. През този период тя няма възможност да се храни. След като се излюпят малките сколопендри остават при майка си още известно време преди да се разпръснат.
Ареал
Сколопендрата предпочита по-равнинни територии с по-висока температура. Живее под камъни, под корите на дървета, но понякога може да се срещне и в жилищни домове.
Източници
- Атлас по зоология. Безгръбначни животни, Павел Ангелов, Държавно издателство „Народна просвета”, София, 1994 г.