Куршумли хан: Разлика между версии
според кънчов |
|||
Ред 20: | Ред 20: | ||
{{Портал Македония}} |
{{Портал Македония}} |
||
[[Категория:Забележителности на Скопие]] |
[[Категория:Забележителности на Скопие]] |
||
[[Категория:Сгради и съоръжения в Скопие]] |
|||
{{Република Македония-мъниче}} |
{{Република Македония-мъниче}} |
||
Версия от 16:50, 9 август 2011
Куршумли хан е бивш хан, гостилница от османско време на чаршията в Скопие, днес в Република Македония. Намира се на левия бряг на река Вардар, на някогашната железарска чаршия в Скопие, в двора на „Музея на Македония“.
История
Точни данни кога е издигнат ханът не са открити. Първоначално се смята, че сградата е византийска, но по-късно се счита за турска направа.[1] От своето построяване Куршумли хан сменя своето предназначение. Първоначално е гостилница до 1878 година, когато е превърнат във вилаетски затвор. В него лежат много български революционери, особено след Винишката афера. От 1904 година до 1914 отново изпълнява функциите на хан.
Куршумли хан е една от малкото средновековни сгради, които са оцелели в Скопие.[1]
В 1900 година българският революционер и просветен деец Васил Пасхов лежи в Куршумли хан в Скопие. От името на затворниците българи пише молба за застъпване за подобряване на условията в затвора до българския търговски агент Д. Юруков, в която казва:
„ | ...Ний всички българи, които сега се намираме в тъй наречената „Стара Хапсаня“, сме затворени в почти едно и също време и всички сме обвинени в престъпления от политически характер.[2] | “ |
Архитектура
Куршумли хан е голямо четвъртито каменно здание на два етажа, в което се влиза през железни, големи врати. Има декоративно изградени зидове и малки куполи във формата на пирамиди с издадени страни, които в миналото биват покрити с олово (от там името Куршумли). Главният вход се намива на южната страна. Над входната врата има изграден трем с куполест покрив. Приземните помещения служат за магазини със тока, а помещенията на горните етажи - за стаи за отдих. На втория етаж на хана са изградени просторни помещения за добитък. Дворът на сградата е постлан с калдъръм, а в средата му има шадраван.
Бележки
- ↑ а б Кънчов, Васил. Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало, в: Избрани произведения, т. II, Издателство Наука и изкуство, София, 1970, стр. 12.
- ↑ Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 417.