Йохан Бернули: Разлика между версии
Luckas-bot (беседа | приноси) м r2.7.1) (Робот Добавяне: be:Іаган Бернулі |
м r2.5.2) (Робот Добавяне: nn:Johann Bernoulli |
||
Ред 66: | Ред 66: | ||
[[mt:Johann Bernoulli]] |
[[mt:Johann Bernoulli]] |
||
[[nl:Johan Bernoulli]] |
[[nl:Johan Bernoulli]] |
||
[[nn:Johann Bernoulli]] |
|||
[[no:Johann Bernoulli]] |
[[no:Johann Bernoulli]] |
||
[[pam:Johann Bernoulli]] |
[[pam:Johann Bernoulli]] |
Версия от 11:53, 19 септември 2011
Йохан Бернули Johann Bernoulli | |
швейцарски математик | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Базел, Швейцария |
Религия | Калвинизъм |
Учил в | Базелски университет |
Работил в | Базелски университет Гронингенски университет (1694 – 1705)[1] |
Награди | Член на Британското кралско научно дружество |
Семейство | |
Братя/сестри | Якоб Бернули |
Деца | Николас II Бернули Даниел Бернули Йохан II Бернули |
Подпис | |
Йохан Бернули в Общомедия |
Йохан Бернули (Johann Bernoulli, още срещан като Jean, John) е швейцарски математик, член на математическата династия Бернули, по-млад брат на Якоб Бернули.
Биография
Като млад Йохан смятал да се занимава с медицина и дори защитил докторат, но запознаването му с трудовете на Готфрид Лайбниц го подтикнали да стане математик. През целия си живот поддържа активна научна кореспонденция с Лайбниц, като много от резултатите му идват вследствие на обмяната на идеи с него, често в ожесточено съперничество с брат си Якоб.
През 1695 г. станал професор по математика в Университета в Гронинген (Холандия), а след смъртта на брат му през 1705 г. заема мястото му в Базелския университет. По-късно попътешествал и се установил в Париж. Там преподавал математика и един от учениците му бил Гийом Франсоа де Лопитал. Ученици са му били още Леонард Ойлер и тримата му сина: Николас II, Даниел, Йохан II. И тримата впоследствие станали професори по математика, но най-изявен от тях бил Даниел.
Приноси
До най-значимите си резултати Йохан Бернули достигнал в областите диференциално и интегрално смятане, вариационно смятане, геометрия и механика.
През 1742 г. той публикува курса си по интегрално смятане. Развил теорията на показателните функции и въвел правилото за решаване на неопределености от тип , което, макар и открито от него през 1694 г., е познато повече като "правило на Лопитал" или "правило на Бернули-Лопитал". Истината за авторството излиза наяве едва през 1920 г., когато е открит ръкописът на Бернули "Лекции по диференциално смятане" ("Lectiones de calculo differentialium") - първото систематично изложение по математически анализ.
Йохан е считан за баща на вариационното смятане с трудовете си върху въведената от него през 1696 г. брахистохрона, изохроната и геодезичната линия. Открива геометрични свойства на последната, които прилага в диференциалните уравнения. Новата област е и повод за някои от най-разгорещените спорове между двамата братя Бернули.
Резултатите на Йохан Бернули в геометрията са свързани най-много с изследвания на равнинни криви и пресмятане на квадратурите им. През 1715 г. дава за първи път определение за пространствени координати.
Йохан има приноси и в областта на механиката: с изследвания върху теорията на удара, върху движение на тела в съпротивителна среда, теория за живата сила, принципа за виртуалната скорост и др.
Използвани източници
- "Выдающиеся математики", А. И. Бородин, А. С. Бугай, "Радянська школа", Киев, 1987
- "Математически енциклопедичен речник", В. Гелерт, Х. Кестнер, З. Нойбер, ДИ Наука и изкуство, София, 1983
- "Математически термини", Н.В. Александрова, ДИ Наука и изкуство, София, 1984