Гоцев връх: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Преправяне на Шаблон:Coor dms
мРедакция без резюме
Ред 4: Ред 4:
| координати = {{Coord|41|22|37.3|N|23|37|14.4|E|}}
| координати = {{Coord|41|22|37.3|N|23|37|14.4|E|}}
| място = [[Област Благоевград]], [[България]]
| място = [[Област Благоевград]], [[България]]
| планина = [[Славянка]]
| планина = [[Славянка]] (Алиботуш)
| първо изкачване = ?
| картинка = Gotsev vruh IMG 4398.jpg
| картинка = Gotsev vruh IMG 4398.jpg
| картинка-описание = Гоцев връх, сниман от в. Шабран. Долу - Сухото езеро. В далечината вляво - главното било на Алиботуш към [[Цари връх|Царев връх]].
| картинка-описание = Гоцев връх, сниман от в. Шабран. Долу - Сухото езеро. В далечината вляво - главното било на Алиботуш към [[Цари връх|Царев връх]].
}}
}}


'''Гоцев връх''' ({{lang-el|Αλή Μποτούς, Али ботуш}}) е най-високият връх на планината [[Славянка]] - 2212 метра. До [[1951]] година той носи името '''Алиботуш'''. Новото му име е дадено в чест на големия български революционер [[Гоце Делчев]]. Върхът отстои на 40 километра югозападно от град [[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]] и на 40 км югоизточно от град [[Сандански]]. Издига се на главното планинско [[било]] на югозапад от [[Голям Царев връх]] и на изток от връх [[Шабран]]. На северозапад от Гоцев връх се намира голямо безоточно карстово понижение, известно като ''Сухото езеро''. Върхът е масивен, очертан от юг от висок скалист откос. Изграден главно от протерозойски [[мрамор|мрамори]]. Почвите са тънки [[кафяви горски почви|кафяви горски]]. Склоновете са обрасли с високопланинска тревна растителност. Срещат се много [[ендемит|ендемитни]] растителни видове. По билната му част минава държавната граница между [[България]] и [[Гърция]]. Основни изходни пунктове за покоряването на върха са хижите [[Славянка (хижа)|Славянка]] и [[Извора (хижа)|Извора]], бивши гранични застави. Гоцев връх е включен в инициативата на [[БТС]] "Покорител на 10-те планински първенци".<ref>Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр.230.</ref>
'''Гоцев връх''' ({{lang-el|Αλή Μποτούς, Али ботуш}}) е най-високият връх на планината [[Славянка]] (Алиботуш) - 2212 метра. До [[1951]] година той носи името '''Алиботуш'''. Новото му име е дадено в чест на големия български революционер [[Гоце Делчев]]. Гоцев връх се издига се на главното планинско [[било]] на югозапад от [[Голям Царев връх]] и на изток от връх [[Шабран]]. На северозапад от Гоцев връх се намира голямо безоточно карстово понижение, известно като ''Сухото езеро''. Върхът е масивен, очертан от юг от висок скалист откос (Козята стена). Изграден главно от протерозойски [[мрамор|мрамори]]. Почвите са тънки [[кафяви горски почви|кафяви горски]]. Склоновете са обрасли с високопланинска тревна растителност. Срещат се много [[ендемит|ендемитни]] растителни видове. По билната му част минава държавната граница между [[България]] и [[Гърция]]. Основни изходни пунктове за изкачването на върха са хижите [[Славянка (хижа)|Славянка]] (Парилско) и [[Извора (хижа)|Извора]] (Петровско), бивши гранични застави. Гоцев връх е включен в инициативата на [[БТС]] "Покорител на 10-те планински първенци".<ref>Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр.230.</ref>


== Бележки ==
== Бележки ==

Версия от 19:21, 24 декември 2011

Гоцев връх /старо име Алиботуш/
Карта
Местоположение
Общи данни
Надм. височина2212 метра m

Гоцев връх (Шаблон:Lang-el) е най-високият връх на планината Славянка (Алиботуш) - 2212 метра. До 1951 година той носи името Алиботуш. Новото му име е дадено в чест на големия български революционер Гоце Делчев. Гоцев връх се издига се на главното планинско било на югозапад от Голям Царев връх и на изток от връх Шабран. На северозапад от Гоцев връх се намира голямо безоточно карстово понижение, известно като Сухото езеро. Върхът е масивен, очертан от юг от висок скалист откос (Козята стена). Изграден главно от протерозойски мрамори. Почвите са тънки кафяви горски. Склоновете са обрасли с високопланинска тревна растителност. Срещат се много ендемитни растителни видове. По билната му част минава държавната граница между България и Гърция. Основни изходни пунктове за изкачването на върха са хижите Славянка (Парилско) и Извора (Петровско), бивши гранични застави. Гоцев връх е включен в инициативата на БТС "Покорител на 10-те планински първенци".[1]

Бележки

  1. Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр.230.