Вилает

Вилае́т (на турски vilâyet, произнася се виляйет от арабски ولاية уила́я) е най-голямата административно териториална единица (най-близка за сравнение с област или провинция) в Турция. В съвременна Турция вилаетите носят названието за ед. ч. ил (на турски ill) и за мн. ч. или и илове (турски iller), но в България традиционно се нарича вилает.

Понастоящем вилаетите в Турция са 81 на брой. Те носят имената (с 2 изключения) на съответния административен център. Всеки вилает има номер с цифри, които са и първите 2 цифри на знаците на превозните средства (например на вилает Истанбул е 34). Всеки вилает се дели на околии, наречени илче (на турски ilçe), които отговарят на старото подразделение на вилаета - казата.

Вилаетите в исторически план

В Османската империя вилаетите са били административно-териториални единици, променящи с времето размера си. В началото е имало 2 големи провинции - Румелия (европейската част) и Анатолия (или Анадол, тоест Мала Азия). По времето на Сюлейман I (1529 - 1566) е имало 6 провинции (vilayet) или (eyalet), делящи се на различно число санджаци. Вилаетите и санджаците са имали военна администрация. По-малките административни подразделения са съдебните окръзи (kaza) и общините (nahiye).

Около 1600 г. е имало 51 вилаета, към 1670 г. - 43. До 1854 г. броят им намалява до 35, а по силата на Закона за вилаетите от 1867 г. (и до 1976 г.) - на 28.

Вилаетите в Средна Азия

Поради влиянието на Османската империя в Средна Азия и до ден днешен се използва административният термин вилает за название на административните единици в няколко средноазиатски страни:

• Провинции в Афганистан (velayat)
• Области в Таджикистан (ед.ч.: вилоят, мн.ч.: вилоятхо)
• Области в Узбекистан (ед.ч.: welayat, мн.ч.: welayatlar)
• Области в Туркменистан (ед.ч.: viloyat, мн.ч.: viloyatlar)

Външни препратки

• статия на немски