Последна воля и завещание на Адолф Хитлер: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
EmausBot (беседа | приноси)
м Robot: de:Politisches Testament Adolf Hitlers is a featured article
м r2.7.1) (Робот Изтриване: et:Adolf Hitleri poliitiline testament
Ред 30: Ред 30:
[[de:Politisches Testament Adolf Hitlers]]
[[de:Politisches Testament Adolf Hitlers]]
[[en:Last will and testament of Adolf Hitler]]
[[en:Last will and testament of Adolf Hitler]]
[[et:Adolf Hitleri poliitiline testament]]
[[fi:Adolf Hitlerin poliittinen testamentti]]
[[fi:Adolf Hitlerin poliittinen testamentti]]
[[fr:Testament d'Adolf Hitler]]
[[fr:Testament d'Adolf Hitler]]

Версия от 19:35, 25 февруари 2012

Адолф Хитлер ораторства на сцената през август 1927 г.

Последната воля и завещанието на фюрера на Третия Райх е документ съставен на немски език, продиктуван и подписан от Адолф Хитлер през нощта на 29 срещу 30 април 1945 г. (около 4 часа местно време), малко преди самоубийството на канцлера на Германия.

Описание

Своеобразният завет е разделян условно на две части:

  • лично завещание, представляващо личната изповед и самопредставата за живота и дейността на Адолф Хитлер, в която той обяснява своята политика, обсъжда причините за Втората световна война, поставяйки вината за избухването ѝ върху държавниците на страните съюзили се срещу Оста, които според фюрера "са или от еврейски произход или са се поставили в услуга на еврейските интереси". Хитлер със завещанието си обявява мотивите да сложи сам край на живота си, като благодари на народа си за неговата подкрепа към водач, партия и държава.
  • политическото завещание е втората част от завещанието, с което Адолф Хитлер обявява изключването на Херман Гьоринг и Хайнрих Химлер от нацистката партия заради воденето на сепаративни преговори без знанието на държавния глава, и пълномощия за това, със западните съюзници. Държавният глава и президент на Райха назначава за върховен главнокомандващ на въоръжените ѝ сили Карл Дьониц, за ръководител на германската полиция - райхсфюрера от СС - Карл Ханке, и за министър на вътрешните работи на Райха - гаулайтера Паул Хислер.

Във втората част на политическото си завещание, Хитлер изказва благодарността си на Йозеф Гьобелс и Мартин Борман, насърчавайки ги да не се самоубиват, а да продължат борбата докрай за нов световен ред. Заветът завършва с призив към германците "внимателно да съблюдават и спазват расовите закони и безжалостно да се противопоставят в бъдеще на универсалния отровител на всички народи - интернационалното еврейство".

Източници

Вижте също

Външни препратки

Шаблон:Link FA