Кирил Мильовски: Разлика между версии
Подпоручикъ (беседа | приноси) Редакция без резюме |
|||
| Ред 18: | Ред 18: | ||
През 1941 година Мильовски е арестуван от българската полиция и лежи два месеца в затвора. През юли 1942 година участва на тайна среща, организирана от [[Димитър Чкатров]].<ref>[http://www.globusmagazin.com.mk/?ItemID=81741331F3BA8A4991A9FAACB2CE4C6D „Зошто во Македонија немаше граѓанска војна?“, интервју со Ѓорѓи Чакарјаневски]</ref> По-късно става партизанин и член на редакцията на списание „[[Илинденски път]]“. През 1944 година Мильовски става секретар на [[Инициативен комитет за свикване на АСНОМ|Инициативния комитет за свикване на АСНОМ]]. Делегат е на [[Списък на делегатите на Първото заседание на АСНОМ|Първото заседание на АСНОМ]] и е избран е за член на [[Президиум на АСНОМ|Президиума на АСНОМ]].<ref>[http://www.sojuznaborcibitola.org.mk/1944.htm Сојуз на борци од НОАВМ - Битола]</ref> По-късно е министър на търговията и снабдяване. |
През 1941 година Мильовски е арестуван от българската полиция и лежи два месеца в затвора. През юли 1942 година участва на тайна среща, организирана от [[Димитър Чкатров]].<ref>[http://www.globusmagazin.com.mk/?ItemID=81741331F3BA8A4991A9FAACB2CE4C6D „Зошто во Македонија немаше граѓанска војна?“, интервју со Ѓорѓи Чакарјаневски]</ref> По-късно става партизанин и член на редакцията на списание „[[Илинденски път]]“. През 1944 година Мильовски става секретар на [[Инициативен комитет за свикване на АСНОМ|Инициативния комитет за свикване на АСНОМ]]. Делегат е на [[Списък на делегатите на Първото заседание на АСНОМ|Първото заседание на АСНОМ]] и е избран е за член на [[Президиум на АСНОМ|Президиума на АСНОМ]].<ref>[http://www.sojuznaborcibitola.org.mk/1944.htm Сојуз на борци од НОАВМ - Битола]</ref> По-късно е министър на търговията и снабдяване. |
||
През 1949 година е избран за редовен професор в Земеделско- |
През 1949 година е избран за редовен професор в Земеделско-лесотехническия факултет и за пръв ректор на [[Скопски университет|Скопския университет]] (от 1949 до 1954 година). През 1962 година издава „Македонския въпрос в националната програма на ЮКП (1919 – 1937 г.)“ (Македонското прашанье во националната програма на КПЮ)<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/kc/cyrn15.html Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него, Унив. изд. "Св. Климент Охридски", София, 1992 г.]</ref>. |
||
През 1967 година Мильовски става член на [[Македонска академия на науките и изкуствата|Македонската академия на науките и изкуствата]] и секретар на Отделението за обществени науки в МАНУ. В |
През 1967 година Мильовски става член на [[Македонска академия на науките и изкуствата|Македонската академия на науките и изкуствата]] и секретар на Отделението за обществени науки в МАНУ. В [[Юридически факултет (Скопски университет)|Юридическия факултет]] преподава политикономия I и II като хоноруван преподавател.<ref>Узунов, Никола, Придонесот на академикот Кирил Миљовски за економската наука и макроекономската политика во Македонија, Изд. Македонска академија на науките и уметностите, Скопие, 2003, стр.450.</ref> |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Версия от 09:43, 16 май 2012
| Кирил Мильовски | |
| югославски партизанин | |
 | |
| Роден |
Ресен, днес Република Македония |
|---|---|
| Починал |
Скопие, днес Република Македония |
| Учил в | Загребски университет |
| Работил в | Скопски университет |
| Семейство | |
| Съпруга | Десанка Мильовска |
Кирил Николов Мильовски (Шаблон:Lang-mk) е югославски комунистически партизанин, академик и пръв ректор на Университет в Скопие. Посланик на Югославия в България.
Биография
Роден е на 27 май 1912 година в Ресен, Османската империя, днес Република Македония. Син е на българския революционер от ВМРО Никола Мильовски[1]. Синът му Яне Мильовски е бил министър на финансите в Република Македония[2]. Завършва основно училище и гимназия в Охрид, а седми и осми клас – в Битоля. След това се записва в Загребския университет, от който се дипломира през 1939 година.
През 1941 година Мильовски е арестуван от българската полиция и лежи два месеца в затвора. През юли 1942 година участва на тайна среща, организирана от Димитър Чкатров.[3] По-късно става партизанин и член на редакцията на списание „Илинденски път“. През 1944 година Мильовски става секретар на Инициативния комитет за свикване на АСНОМ. Делегат е на Първото заседание на АСНОМ и е избран е за член на Президиума на АСНОМ.[4] По-късно е министър на търговията и снабдяване.
През 1949 година е избран за редовен професор в Земеделско-лесотехническия факултет и за пръв ректор на Скопския университет (от 1949 до 1954 година). През 1962 година издава „Македонския въпрос в националната програма на ЮКП (1919 – 1937 г.)“ (Македонското прашанье во националната програма на КПЮ)[5].
През 1967 година Мильовски става член на Македонската академия на науките и изкуствата и секретар на Отделението за обществени науки в МАНУ. В Юридическия факултет преподава политикономия I и II като хоноруван преподавател.[6]
Бележки
- ↑ Радев, Симеон. Ранни спомени, под редакцията на Траян Радев, Изд. къща Стрелец, София, 1994
- ↑ [1]
- ↑ „Зошто во Македонија немаше граѓанска војна?“, интервју со Ѓорѓи Чакарјаневски
- ↑ Сојуз на борци од НОАВМ - Битола
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него, Унив. изд. "Св. Климент Охридски", София, 1992 г.
- ↑ Узунов, Никола, Придонесот на академикот Кирил Миљовски за економската наука и макроекономската политика во Македонија, Изд. Македонска академија на науките и уметностите, Скопие, 2003, стр.450.
