Рикарда Хух: Разлика между версии

Рикарда Хух
Ricarda Huch
	Рикарда Хух Ricarda Huch
Роден	18 юли 1864 г. Брауншвайг
Починал	17 ноември 1947 г. (83 г.) Шьонберг
Погребан	Франкфурт на Майн, Федерална република Германия
Учил в	Цюрихски университет
Литература
Псевдоним	Richard Hugo, Ռիչարդ Հյուգո
Литература
Псевдоним	Richard Hugo, Ռիչարդ Հյուգո
Семейство
Уебсайт	Страница в IMDb
	Рикарда Хух в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 22:49, 20 май 2012

Шаблон:Инфовложка учен

Рикарда Хух (Шаблон:Lang-de) е немска поетеса, романистка и историчка, родена в Брауншвайг в семейството на едър търговец. В рода ѝ има много литератори и историци на културата.

Живот

Рикарда Хух следва в Цюрих, понеже университетите в Германия все още не допускат жени. Изучава история, философия и филология и става една от първите жени, получили докторска титла. Намира си работа като секретарка в Цюрихската централна библиотека и после като учителка в девическа гимназия. Намеренията ѝ да основе в Бремен школа за подготовка на момичета за следване в университет, пропадат. След два неуспешни брака поетесата се преселва при дъщеря си в Берлин, а после живее в Хайделберг, Фрайбург и Йена.

Когато през 1933 г. в Германия на власт идва Хитлер, Рикарда Хух като протест срещу настъпващата "империя на пъкъла" напуска Пруската академия на изкуствата и е подложена на силен политически натиск, но остава да живее в Германия. След края на Втората световна война - малко преди смъртта си - тя става почетен председател на Първия немски конгрес на писателите в Берлин (1947).

Творчество

Ранната лирика на Рикарда Хух, публикувана под псевдонима Рихард Хуго в книгата "Стихотворения" (1891), е изпълнена със страстни чувства и меланхолични настроения в стила на неоромантизма от края на XIX век. Според поетесата духовното обедняване на западния свят започва още през XVII век със загубването на чувството за човешка самоличност и Бог. Но постепенно тя се домогва до възгледа, че нравствената цел трябва да стои над естетическата форма, а научното познание - над индивидуалния емоционален порив. Нейното творчество става по-рационално и идейно по-задълбочено, подкрепено от убеждението, че вечните божествени закони стоят над преходния материализъм на епохата^[2].

Поезията на Рикарда Хух е събрана в книгите "Стари и нови стихотворения" (1920) и "Есенен огън" (1944).

Влияние

За антологията си "Немски поети" (1911) Пенчо Славейков превежда стихове от Рикарда Хух и казва, може би несправедливо, за нея: "Тя пише мъжки. И в нейните песни рядко се чува поетически интимен тон. Тя се мъчи здраво да чувства, логично да мисли."

Поетесата е отличена с наградата "Гьоте" на град Франкфурт на Майн (1931) и за цялостно творчество с литературната награда "Вилхелм Раабе" на град Брауншвайг (1944).

В нейна чест град Дармщат учредява през 1978 г. литературната награда "Рикарда Хух".

Библиография

Der Bundesschwur. Lustspiel mit Benutzung der historischen Ereignisse in der schweizerischen Eidgenossenschaft vom Jahre 1798, 1890
Gedichte, 1891
Die Hugenottin, Historische Novelle, 1892
Evoe Dramatisches Spiel, 1892
Die Neutralität der Eidgenossenschaft besonders der Orte Zürich und Bern während des spanischen Erbfolgekrieges, Diss., 1892
Erinnerungen von Ludolf Ursleu dem Jüngeren, Roman, 1893
Gedichte, 1894
Das Spiel von den vier Züricher Heiligen, 1895
Die Wick'sche Sammlung von Flugblättern und Zeitungsnachrichten aus dem 16. Jahrhundert in der Stadtbibliothek Zürich, 1895

Der Mondreigen von Schlaraffis, Novelle, 1896
Teufeleien, Lügenmärchen, Novellen, 1897
Haduvig im Kreuzgang, Novelle, 1897
Fra Celeste und andere Erzählungen (Der arme Heinrich; Der Weltuntergang; Die Maiwiese), 1899
Blütezeit der Romantik, 1899
Ausbreitung und Verfall der Romantik, 1902
Dornröschen. Ein Märchenspiel, 1902
Aus der Triumphgasse. Lebensskizzen, 1902
Vita somnium breve, 2 Bde. Roman, 1903 (später als: Michael Unger)
Von den Königen und der Krone, Roman, 1904
Gottfried Keller, 1904
Seifenblasen Drei scherzhafte Erzählungen (Lebenslauf des heiligen Wonnebald Pück; Aus Bimbos Seelenwanderungen; Das Judengrab), 1905
Die Geschichten von Garibaldi (Bd. 1: Die Verteidigung Roms; Bd. 2: Der Kampf um Rom), 1906-1907
Neue Gedichte, 1908
Das Risorgimento, 1908
Das Leben des Grafen Federigo Confalonieri, 1910
Der Hahn von Quakenbrück und andere Novellen (Der Sänger; Der neue Heilige), 1910
Der letzte Sommer, Eine Erzählung in Briefen, 1910
Der große Krieg in Deutschland, Bd. 1-3, 1912-1914
Natur und Geist als die Wurzeln des Lebens und der Kunst, 1914 (später als: Vom Wesen des Menschen. Natur und Geist., 1922)
Wallenstein. Eine Charakterstudie, 1915
Luthers Glaube. Briefe an einen Freund, 1916
Der Fall Deruga. Roman, 1917
Jeremias Gotthelfs Weltanschauung, Vortrag, 1917
Der Sinn der Heiligen Schrift, 1919
Alte und neue Gedichte, 1920
Entpersönlichung, 1921
Michael Bakunin und die Anarchie, 1923
Stein, 1925
Graf Mark und die Prinzessin von Nassau-Usingen, Eine tragische Biographie, 1925
Der wiederkehrende Christus. Eine groteske Erzählung, 1926
Im alten Reich. Lebensbilder deutscher Städte (3 Bände: Der Norden/Die Mitte des Reiches/Der Süden), 1927
Neue Städtebilder (Im alten Reich Bd. 2), 1929
Gesammelte Gedichte, 1929
Alte und neue Götter (1848). Die Revolution des 19. Jahrhunderts in Deutschland, 1930 (später als: 1848. Die Revolution des 19. Jahrhunderts in Deutschland, 1948)