Кокалянски манастир: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 31: Ред 31:
| площ =
| площ =
| съвременен статут =
| съвременен статут =
| съвременно състояние = Действащ
| съвременно състояние = Действащ, мъжки
| сайт =
| сайт =
}}
}}
'''Кокалянският манастир''' „Свети [[Михаил (архангел)|Архангел Михаил]]“ е [[българия|български]] [[манастир]], разположен е в [[Плана|Плана планина]], на около 4 километра югоизточно от село [[Кокаляне]] и около 6 километра североизточно от село [[Железница (Област София)|Железница]], в подножието на връх [[Манастирище (връх)|Манастирище]] - (1338 м.н.в).
'''Кокалянският манастир''' „Свети [[Михаил (архангел)|Архангел Михаил]]“ е [[българия|български]] [[манастир]], разположен е в [[Плана|Плана планина]], на около 4 километра югоизточно от село [[Кокаляне]] и около 6 километра североизточно от село [[Железница (Област София)|Железница]], в подножието на връх [[Манастирище (връх)|Манастирище]] (1338 м.н.в).


== История ==
Манастирът е изграден през [[11 век]], по време на управлението на цар [[Самуил]]. Според легендите при един лов в [[Плана (планина)|Плана]], Самуил убил една сърна, която преди да издъхне проронила едри сълзи. Трогнат от това царят заповядал на това място да се съгради манастир в чест на Св. Архангел Михаил. В Кокалянския манастир е намерен т. нар. „[[Урвишки сборник]]", съдържащ похвални слова за архангелите Михаил и Гавриил (включително и похвалното слово от [[Климент Охридски]]), както и Кокалянското евангелие на [[Йоан Кратовски]].
Манастирът е изграден през [[11 век]], по време на управлението на цар [[Самуил]]. Според легендите при един лов в [[Плана (планина)|Плана]], Самуил убил една сърна, която преди да издъхне проронила едри сълзи. Трогнат от това царят заповядал на това място да се съгради манастир в чест на Св. Архангел Михаил.


В Кокалянския манастир е намерен т. нар. „[[Урвишки сборник]]", съставен през XVI век. Той съдържа 50 листа, представящи сведения за поклонници, беседи и четири похвални слова за архангелите Михаил и Гавриил (включително и похвалното слово от [[Климент Охридски]]). През 1579 г. Кокалянското евангелие на [[Йоан Кратовски]].
По времето на [[османско владичество|Османското владичество]] в България е бил значим книжовен център. Опожаряван е на два пъти. След [[Освобождение на България|Освобождението]] в края на [[19 век]] е възстановен напълно. През [[1969]] година манастирът е обявен за паметник на културата.

По времето на [[османско владичество|Османското владичество]] в България е бил значим книжовен център. Опожаряван е на два пъти. През 1858 г. манастирът е възстановен на мястото на стария от йеромонах Хрисант. На 16 юни 1898 г. манастира е ограбен, а отец Хрисант е убит от разбойници. Погребан е до входната врата на манастирския двор. След [[Освобождение на България|Освобождението]] в края на [[19 век]] е възстановен напълно. Старата църква е съборена и с дарения на местното население е съградена нова постройка от ломени камъни в периода 1896-1898 г. През [[1969]] година манастирът е обявен за паметник на културата.

== Архитектура ==
Манастирският комплекс се състои от храм „Св. Архангел Михаил“, две двуетажни манастирски сгради, магерница, камбанария и стопански постройки. Иконите са дарение от жители на железница, а църквата е изписана от Никола Образописов и ученицитеси от Самоковската школа през 1896 г.


[[Кокалянски манастир|Кокалянския манастир]] "Св. Архангел Михаил" e част от [[Софийска света гора|Софийската Света гора"]] и заедно със Средновековната крепост [[Урвич (Кокалянски)|Урвич]], [[Панчаревски манастир|Панчаревския манастир "Св. Никола - Летни"]] и [[Св. Илия (Урвич)|Крепостната черква-манастир "Св. Илия"]], образуват '''Урвичкия крепостен комплекс'''.
[[Кокалянски манастир|Кокалянския манастир]] "Св. Архангел Михаил" e част от [[Софийска света гора|Софийската Света гора"]] и заедно със Средновековната крепост [[Урвич (Кокалянски)|Урвич]], [[Панчаревски манастир|Панчаревския манастир "Св. Никола - Летни"]] и [[Св. Илия (Урвич)|Крепостната черква-манастир "Св. Илия"]], образуват '''Урвичкия крепостен комплекс'''.

В момента манастирът е в ремонт и е отворен за посещение в събота и неделя от 7:00 до 16:00 ч.

== Източници ==
* {{cite book |title= Софийската Мала Света гора |last=Динева |first=Валентина |authorlink= |coauthors= |year=2007 |publisher=Медиатама |location=София |isbn=978-954-91805-2-7 |pages=203-209 |url= |accessdate=}}
* {{cite book |title=Софийската Мала Света гора: Стари църкви, манастири, параклиси и оброчища в София и околностите |last=Мартинов |first=Георги |authorlink= |coauthors= |year=2011 |publisher= |location= |isbn= |pages=25-26 |url= |accessdate=}}
* {{cite book |title=Повече от 100 забележителни манастира в България |last=Петрова |first=Марияна |authorlink= |coauthors= |year= |publisher=Издателство „Фют“ |location=София |isbn=978-954-625-513-6 |pages=121 |url= |accessdate=}}


{{commonscat|Kokalyane monastery}}
{{commonscat|Kokalyane monastery}}
Ред 48: Ред 61:
[[Категория:Паметници на културата]]
[[Категория:Паметници на културата]]
[[Категория:Панчарево]]
[[Категория:Панчарево]]
{{България-мъниче}}

Версия от 16:06, 23 юли 2012

Кокалянски манастир
„Свети Архангел Михаил“
Входа на Кокалянския манастир „Свети Архангел Михаил“
Входа на Кокалянския манастир „Свети Архангел Михаил“
Карта Местоположение в Кокаляне
ВидПравославен манастир
Местоположение Кокаляне, България
Тип на сградатаМанастир
Паметник на културата
Изграждане11 - 20 век
СъстояниеДействащ, мъжки
Кокалянски манастир
„Свети Архангел Михаил“
в Общомедия

Кокалянският манастир „Свети Архангел Михаил“ е български манастир, разположен е в Плана планина, на около 4 километра югоизточно от село Кокаляне и около 6 километра североизточно от село Железница, в подножието на връх Манастирище (1338 м.н.в).

История

Манастирът е изграден през 11 век, по време на управлението на цар Самуил. Според легендите при един лов в Плана, Самуил убил една сърна, която преди да издъхне проронила едри сълзи. Трогнат от това царят заповядал на това място да се съгради манастир в чест на Св. Архангел Михаил.

В Кокалянския манастир е намерен т. нар. „Урвишки сборник", съставен през XVI век. Той съдържа 50 листа, представящи сведения за поклонници, беседи и четири похвални слова за архангелите Михаил и Гавриил (включително и похвалното слово от Климент Охридски). През 1579 г. Кокалянското евангелие на Йоан Кратовски.

По времето на Османското владичество в България е бил значим книжовен център. Опожаряван е на два пъти. През 1858 г. манастирът е възстановен на мястото на стария от йеромонах Хрисант. На 16 юни 1898 г. манастира е ограбен, а отец Хрисант е убит от разбойници. Погребан е до входната врата на манастирския двор. След Освобождението в края на 19 век е възстановен напълно. Старата църква е съборена и с дарения на местното население е съградена нова постройка от ломени камъни в периода 1896-1898 г. През 1969 година манастирът е обявен за паметник на културата.

Архитектура

Манастирският комплекс се състои от храм „Св. Архангел Михаил“, две двуетажни манастирски сгради, магерница, камбанария и стопански постройки. Иконите са дарение от жители на железница, а църквата е изписана от Никола Образописов и ученицитеси от Самоковската школа през 1896 г.

Кокалянския манастир "Св. Архангел Михаил" e част от Софийската Света гора" и заедно със Средновековната крепост Урвич, Панчаревския манастир "Св. Никола - Летни" и Крепостната черква-манастир "Св. Илия", образуват Урвичкия крепостен комплекс.

В момента манастирът е в ремонт и е отворен за посещение в събота и неделя от 7:00 до 16:00 ч.

Източници

  • Динева, Валентина. Софийската Мала Света гора. София, Медиатама, 2007. ISBN 978-954-91805-2-7. с. 203-209.
  • Мартинов, Георги. Софийската Мала Света гора: Стари църкви, манастири, параклиси и оброчища в София и околностите. 2011. с. 25-26.
  • Петрова, Марияна. Повече от 100 забележителни манастира в България. София, Издателство „Фют“. ISBN 978-954-625-513-6. с. 121.