Кокалянски манастир: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 31: | Ред 31: | ||
| площ = |
| площ = |
||
| съвременен статут = |
| съвременен статут = |
||
| съвременно състояние = Действащ |
| съвременно състояние = Действащ, мъжки |
||
| сайт = |
| сайт = |
||
}} |
}} |
||
'''Кокалянският манастир''' „Свети [[Михаил (архангел)|Архангел Михаил]]“ е [[българия|български]] [[манастир]], разположен е в [[Плана|Плана планина]], на около 4 километра югоизточно от село [[Кокаляне]] и около 6 километра североизточно от село [[Железница (Област София)|Железница]], в подножието на връх [[Манастирище (връх)|Манастирище]] |
'''Кокалянският манастир''' „Свети [[Михаил (архангел)|Архангел Михаил]]“ е [[българия|български]] [[манастир]], разположен е в [[Плана|Плана планина]], на около 4 километра югоизточно от село [[Кокаляне]] и около 6 километра североизточно от село [[Железница (Област София)|Железница]], в подножието на връх [[Манастирище (връх)|Манастирище]] (1338 м.н.в). |
||
== История == |
|||
Манастирът е изграден през [[11 век]], по време на управлението на цар [[Самуил]]. Според легендите при един лов в [[Плана (планина)|Плана]], Самуил убил една сърна, която преди да издъхне проронила едри сълзи. Трогнат от това царят заповядал на това място да се съгради манастир в чест на Св. Архангел Михаил |
Манастирът е изграден през [[11 век]], по време на управлението на цар [[Самуил]]. Според легендите при един лов в [[Плана (планина)|Плана]], Самуил убил една сърна, която преди да издъхне проронила едри сълзи. Трогнат от това царят заповядал на това място да се съгради манастир в чест на Св. Архангел Михаил. |
||
В Кокалянския манастир е намерен т. нар. „[[Урвишки сборник]]", съставен през XVI век. Той съдържа 50 листа, представящи сведения за поклонници, беседи и четири похвални слова за архангелите Михаил и Гавриил (включително и похвалното слово от [[Климент Охридски]]). През 1579 г. Кокалянското евангелие на [[Йоан Кратовски]]. |
|||
⚫ | |||
⚫ | По времето на [[османско владичество|Османското владичество]] в България е бил значим книжовен център. Опожаряван е на два пъти. През 1858 г. манастирът е възстановен на мястото на стария от йеромонах Хрисант. На 16 юни 1898 г. манастира е ограбен, а отец Хрисант е убит от разбойници. Погребан е до входната врата на манастирския двор. След [[Освобождение на България|Освобождението]] в края на [[19 век]] е възстановен напълно. Старата църква е съборена и с дарения на местното население е съградена нова постройка от ломени камъни в периода 1896-1898 г. През [[1969]] година манастирът е обявен за паметник на културата. |
||
== Архитектура == |
|||
Манастирският комплекс се състои от храм „Св. Архангел Михаил“, две двуетажни манастирски сгради, магерница, камбанария и стопански постройки. Иконите са дарение от жители на железница, а църквата е изписана от Никола Образописов и ученицитеси от Самоковската школа през 1896 г. |
|||
[[Кокалянски манастир|Кокалянския манастир]] "Св. Архангел Михаил" e част от [[Софийска света гора|Софийската Света гора"]] и заедно със Средновековната крепост [[Урвич (Кокалянски)|Урвич]], [[Панчаревски манастир|Панчаревския манастир "Св. Никола - Летни"]] и [[Св. Илия (Урвич)|Крепостната черква-манастир "Св. Илия"]], образуват '''Урвичкия крепостен комплекс'''. |
[[Кокалянски манастир|Кокалянския манастир]] "Св. Архангел Михаил" e част от [[Софийска света гора|Софийската Света гора"]] и заедно със Средновековната крепост [[Урвич (Кокалянски)|Урвич]], [[Панчаревски манастир|Панчаревския манастир "Св. Никола - Летни"]] и [[Св. Илия (Урвич)|Крепостната черква-манастир "Св. Илия"]], образуват '''Урвичкия крепостен комплекс'''. |
||
В момента манастирът е в ремонт и е отворен за посещение в събота и неделя от 7:00 до 16:00 ч. |
|||
== Източници == |
|||
* {{cite book |title= Софийската Мала Света гора |last=Динева |first=Валентина |authorlink= |coauthors= |year=2007 |publisher=Медиатама |location=София |isbn=978-954-91805-2-7 |pages=203-209 |url= |accessdate=}} |
|||
* {{cite book |title=Софийската Мала Света гора: Стари църкви, манастири, параклиси и оброчища в София и околностите |last=Мартинов |first=Георги |authorlink= |coauthors= |year=2011 |publisher= |location= |isbn= |pages=25-26 |url= |accessdate=}} |
|||
* {{cite book |title=Повече от 100 забележителни манастира в България |last=Петрова |first=Марияна |authorlink= |coauthors= |year= |publisher=Издателство „Фют“ |location=София |isbn=978-954-625-513-6 |pages=121 |url= |accessdate=}} |
|||
{{commonscat|Kokalyane monastery}} |
{{commonscat|Kokalyane monastery}} |
||
Ред 48: | Ред 61: | ||
[[Категория:Паметници на културата]] |
[[Категория:Паметници на културата]] |
||
[[Категория:Панчарево]] |
[[Категория:Панчарево]] |
||
{{България-мъниче}} |
Версия от 16:06, 23 юли 2012
Кокалянски манастир „Свети Архангел Михаил“ | |
Входа на Кокалянския манастир „Свети Архангел Михаил“ | |
Местоположение в Кокаляне | |
Вид | Православен манастир |
---|---|
Местоположение | Кокаляне, България |
Тип на сградата | Манастир Паметник на културата |
Изграждане | 11 - 20 век |
Състояние | Действащ, мъжки |
Кокалянски манастир „Свети Архангел Михаил“ в Общомедия |
Кокалянският манастир „Свети Архангел Михаил“ е български манастир, разположен е в Плана планина, на около 4 километра югоизточно от село Кокаляне и около 6 километра североизточно от село Железница, в подножието на връх Манастирище (1338 м.н.в).
История
Манастирът е изграден през 11 век, по време на управлението на цар Самуил. Според легендите при един лов в Плана, Самуил убил една сърна, която преди да издъхне проронила едри сълзи. Трогнат от това царят заповядал на това място да се съгради манастир в чест на Св. Архангел Михаил.
В Кокалянския манастир е намерен т. нар. „Урвишки сборник", съставен през XVI век. Той съдържа 50 листа, представящи сведения за поклонници, беседи и четири похвални слова за архангелите Михаил и Гавриил (включително и похвалното слово от Климент Охридски). През 1579 г. Кокалянското евангелие на Йоан Кратовски.
По времето на Османското владичество в България е бил значим книжовен център. Опожаряван е на два пъти. През 1858 г. манастирът е възстановен на мястото на стария от йеромонах Хрисант. На 16 юни 1898 г. манастира е ограбен, а отец Хрисант е убит от разбойници. Погребан е до входната врата на манастирския двор. След Освобождението в края на 19 век е възстановен напълно. Старата църква е съборена и с дарения на местното население е съградена нова постройка от ломени камъни в периода 1896-1898 г. През 1969 година манастирът е обявен за паметник на културата.
Архитектура
Манастирският комплекс се състои от храм „Св. Архангел Михаил“, две двуетажни манастирски сгради, магерница, камбанария и стопански постройки. Иконите са дарение от жители на железница, а църквата е изписана от Никола Образописов и ученицитеси от Самоковската школа през 1896 г.
Кокалянския манастир "Св. Архангел Михаил" e част от Софийската Света гора" и заедно със Средновековната крепост Урвич, Панчаревския манастир "Св. Никола - Летни" и Крепостната черква-манастир "Св. Илия", образуват Урвичкия крепостен комплекс.
В момента манастирът е в ремонт и е отворен за посещение в събота и неделя от 7:00 до 16:00 ч.
Източници
- Динева, Валентина. Софийската Мала Света гора. София, Медиатама, 2007. ISBN 978-954-91805-2-7. с. 203-209.
- Мартинов, Георги. Софийската Мала Света гора: Стари църкви, манастири, параклиси и оброчища в София и околностите. 2011. с. 25-26.
- Петрова, Марияна. Повече от 100 забележителни манастира в България. София, Издателство „Фют“. ISBN 978-954-625-513-6. с. 121.