Капитолийски храм: Разлика между версии
м r2.7.2+) (Робот Промяна: hu:Iuppiter temploma |
м r2.7.2) (Робот Добавяне: hy:Կապիտոլիումի տաճար |
||
Ред 32: | Ред 32: | ||
[[he:מקדש יופיטר הקפיטוליני]] |
[[he:מקדש יופיטר הקפיטוליני]] |
||
[[hu:Iuppiter temploma]] |
[[hu:Iuppiter temploma]] |
||
[[hy:Կապիտոլիումի տաճար]] |
|||
[[it:Tempio di Giove Ottimo Massimo]] |
[[it:Tempio di Giove Ottimo Massimo]] |
||
[[ja:ユピテル・オプティムス・マキシムス、ユーノー、ミネルウァ神殿]] |
[[ja:ユピテル・オプティムス・マキシムス、ユーノー、ミネルウァ神殿]] |
Версия от 09:35, 7 август 2012
Капитолийският храм, известен още и като Храмът на Юпитер Капитолийски (на латински: Aedes Iovis Optimi Maximi Capitolini, aedes Capitolina) е древния храм на Капитолия.
В него се е отдавала почит на капитолийската триада (Юпитер, Минерва и Юнона). Според преданието строителството на храма започнало при Тарквиний Приск на мястото на старо светилище на сабините. Храмът бил осветен в 509 г. пр.н.е. и се запазил до VI век, но не в първоначалния си вид, тъй като изгорял по време на гражданските войни през 80-те години на 1 век пр.н.е. и в началото на 60-те години на 1 век пр.н.е. бил издигнат наново под ръководството на Квинт Лутаций Катул Капитолин, получил за това прозвището «Капитолийски» (виж и Големият пожар в Рим).
Капитолийският храм е имал три зали, като средната е била посветена на Юпитер, където стояла и неговата статуя. Юпитер бил изобразен като седящ на трон от злато и слонова кост, облечен в туника украсена с палмови клонки (tunica palmata) и пурпурна тога обшита със златни нишки (toga picta, palmata), като символи на върховната власт в древността. Лявата зала била посветена на Минерва, а дясната на Юнона, като във всяка зала е имало олтар. [1]. На покрива на храма е имало първоначално теракотена, в последствие заменена от бронзова скулптура на Юпитер в квадрига (подобна на тази на Бранденбургската врата).
Капитолийският храм се явявал религиозен център по времето на републиканския и имперския Рим, като имал огромно значение в и за укрепването на древноримската държавност. В него се е събирал римския сенат, в него са принасяли жертви магистратите, и в него се е намирал римския архив.
Храмът се явявал и символът на властта, силата и безсмъртието на Рим. Пред входа му завършвала процесията на триумфа по Виа Сакра с отрязването на главата на свещения бял бик, като предходно на Тарпейската скала били екзекутирани враговете на SPQR.
С налагането на християнството и построяването на Новия Рим, мястото на Капитолийския храм заела църквата Света София.
Източници
- ↑ Varro ap. Serv. Aen. III.134
- В Общомедия има медийни файлове относно Капитолийски храм