Бистрица (Пиринска): Разлика между версии
м Добавяне на Категория:Област Благоевград using HotCat |
Редакция без резюме |
||
| Ред 22: | Ред 22: | ||
Началото на Бистрица дават реките Крайната (Кельова), Средната (Башмандренска) и Третата (Демиркапийска), течащи при източните и югоизточни склонове на Каменишкото било в [[Пирин]] планина. В местността Трите реки притоците се сливат и оттам реката носи името Пиринска Бистрица. При село [[Пирин (село)|Пирин]] започва да тече на югозапад. Минава покрай село [[Горно Спанчево]], където в нея се вливат реките Добра Лъка и Слатеник. След това Бистрица минава покрай село [[Ковачево (Област Благоевград)|Ковачево]] и приема водите на Бела вода и Голешова река при село [[Катунци]]. След село [[Ново Ходжово]] в реката се влива най-големият и приток Петровската река. Част от долното течение на реката съвпада с държавната граница между България и Гърция. Бистрица се влива в Струма южно от село [[Кулата]]. |
Началото на Бистрица дават реките Крайната (Кельова), Средната (Башмандренска) и Третата (Демиркапийска), течащи при източните и югоизточни склонове на Каменишкото било в [[Пирин]] планина. В местността Трите реки притоците се сливат и оттам реката носи името Пиринска Бистрица. При село [[Пирин (село)|Пирин]] започва да тече на югозапад. Минава покрай село [[Горно Спанчево]], където в нея се вливат реките Добра Лъка и Слатеник. След това Бистрица минава покрай село [[Ковачево (Област Благоевград)|Ковачево]] и приема водите на Бела вода и Голешова река при село [[Катунци]]. След село [[Ново Ходжово]] в реката се влива най-големият и приток Петровската река. Част от долното течение на реката съвпада с държавната граница между България и Гърция. Бистрица се влива в Струма южно от село [[Кулата]]. |
||
Дължината на реката е 53 километра и тя е най-дългата |
Дължината на реката е 53 километра и тя е най-дългата пиринска река. Водосборната площ на басейна на реката е 507 км<sup>2</sup>. Средният наклон на речното корито е 43‰. Пълноводието е през март — май, а маловодието през август — септември. |
||
Река Пиринска Бистрица се използва за напояване и производство на [[ВЕЦ|водноелектрическа енергия]]. Зарибена е с [[пъстърва]] и [[мряна]].<ref>Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 290.</ref><ref>Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 2011, стр. 267.</ref> |
Река Пиринска Бистрица се използва за напояване и производство на [[ВЕЦ|водноелектрическа енергия]]. Зарибена е с [[пъстърва]] и [[мряна]].<ref>Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 290.</ref><ref>Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 2011, стр. 267.</ref> |
||
Версия от 09:52, 28 август 2012
- Вижте пояснителната страница за други значения на Бистрица.
Шаблон:Река инфо Бистрица, известна и като Пиринска Бистрица, е река в България, Пиринска Македония, ляв приток на Струма.
Началото на Бистрица дават реките Крайната (Кельова), Средната (Башмандренска) и Третата (Демиркапийска), течащи при източните и югоизточни склонове на Каменишкото било в Пирин планина. В местността Трите реки притоците се сливат и оттам реката носи името Пиринска Бистрица. При село Пирин започва да тече на югозапад. Минава покрай село Горно Спанчево, където в нея се вливат реките Добра Лъка и Слатеник. След това Бистрица минава покрай село Ковачево и приема водите на Бела вода и Голешова река при село Катунци. След село Ново Ходжово в реката се влива най-големият и приток Петровската река. Част от долното течение на реката съвпада с държавната граница между България и Гърция. Бистрица се влива в Струма южно от село Кулата.
Дължината на реката е 53 километра и тя е най-дългата пиринска река. Водосборната площ на басейна на реката е 507 км2. Средният наклон на речното корито е 43‰. Пълноводието е през март — май, а маловодието през август — септември.
Река Пиринска Бистрица се използва за напояване и производство на водноелектрическа енергия. Зарибена е с пъстърва и мряна.[1][2]
