Иван Дуйчев

Иван Дуйчев
български историк, медиевист
Роден	18 април 1907 София, България
Починал	24 април 1986 София, България
Учил в	Софийски университет
Работил в	Софийски университет
Награди	Хердерова награда (1974)

Иван Симеонов Дуйчев е виден български историк и палеограф с интереси към българската и византийската средновековна история.

Биография

Дуйчев е роден в София през 1907 година. През 1932 г. завършва история в Софийския университет „Климент Охридски“ като ученик на проф. Васил Златарски, проф. Петър Мутафчиев, проф. Петър Ников и проф. Петър Бицилли.

Специализира в Италия (1932-1936), където под ръководството на проф. Силвио Джузепе Меркати разработва и защитава докторат в Римския университет на тема "Българските Асеневци във Византия" (1934). Завършва и курс във Ватиканската школа по палеография и архивистика в Рим. По това време негов покровител и наставник е префектът на Архива на Ватикана кардинал Анджело Меркати.

По-късно Иван Дуйчев последователно стана асистент и доцент по средновековна българска история в Софийския университет (1936-януари 1945). По убеждения ученият е близък до толстоизма и сп. "Възраждане". Неговата малка книжка "Македония в Българската история" (1941) е включена от отечественофронтовската власт в списъка с "фашистки книги", а самият Дуйчев е уволнен от университета и за няколко години е принуден да се препитава като превежда романи и научна литература от френски език.

От 1950 г. Иван Дуйчев е старши научен сътрудник в новооснования Институт за българска история (днес Института по история) при Българска академия на науките.

През 1981 г. е избран за член на Българската академия на науките. Участник е в международни конгреси и конференции, член на Академията на науките, литературата и изкуствата в Палермо, член-коренспондент на Британската академия (Лондон), член на Понтификалната академия по археология (Рим), носител на Хердерова награда (1974). Научната му продукция включва над 500 публикации.

Библиография

• Из старата българска книжнина. Кн. I. 1940.
• Преписката на папа Инокентия III с българите. София, 1942.
• Из старата българска книжнина. Кн. II. 1944.
• Рилският светец и неговата обител. Библиотека “Златни зърна”, редактор-стопанин: Славчо Атанасов, 1947.
• Миниатюрите на Манасиевана летопис. „Български художник“, 1962.
• Летописа на Константин Манаси. Издателство на БАН, 1963.
• Болонски псалтир. Издателство на БАН, 1968.
• Българско Средновековие. Издателство Наука и Изкуство, 1972.

Други

Изглежда, че именно Иван Дуйчев е послужил като прототип за образа на българския професор-медиевист, описан в романа на Елизабет Костова "Историкът" (2005).

Източници

• Божилов, И. Предговор, в: Дуйчев, И. Избрани произведения. Т. I. Византия и славянският свят. София, 1998, 7-25.
• Ivan Dujčev, Biobibliographie. Verfasst von A. Kirmagova, A. Paunova. Sofia, 1996.
• Кирило-Методиевска енциклопедия, т. I. София, 1985, с. 617-620.
• Гюзелев, В. Проф. Иван Дуйчев и проучването на българското средновековие, в:Българско средновековие. Българо-съветски сборник в чест на 70-годишнината на проф. Иван Дуйчев. София, 1980, 15-19.

Външни препратки

• Био- и библиография на акад. Иван Дуйчев на сайта на Библиотека на СУ
• Научен център за славяно-византийско проучвания „Иван Дуйчев“ към СУ „Св. Климент Охридски“
• Библиотека към Научен център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“
• И. Дуйчев, Прилеп в нашето минало, реч, произнесена на 4. VII. 1941 г. в гр. Прилеп
• И. Дуйчев, Блазиус Клайнер и неговата „История на България” от 1761 година, 1977
• И. Дуйчев, Лекции по архивистика (pdf-формат)