Плевел: Разлика между версии
м r2.7.3) (Робот Добавяне: be:Пустазелле |
|||
Ред 86: | Ред 86: | ||
[[ar:حشيشة]] |
[[ar:حشيشة]] |
||
[[az:Alaq]] |
[[az:Alaq]] |
||
[[be:Пустазелле]] |
|||
[[bs:Korov]] |
[[bs:Korov]] |
||
[[ca:Herba adventícia]] |
[[ca:Herba adventícia]] |
Версия от 07:59, 20 януари 2013
Понятието плевел в земеделието се отнася до всеки див или полукултурен вид, който се намира в посева (насаждението) от културни растения въпреки волята на човека (производителя). В посева (насаждението) често попадат по различни причини и културни растения, които оказват същите вреди като плевелите, поради което е прието да се наричат условни плевели.
Вреда от плевелите
Вредата от плевелите се проявява повсеместно, ежегодно и през целия вегетационен период, във всички посеви и насаждения. Плевелите:
- Влошават условията за развитие на културните растения, тъй като:
- усвояват влагата в почвата
- усвояват хранителните вещества в почвата
- заглушават или засенчват културните растения
- паразитните плевели черпят храна директно от растенията
- Спомагат за развитието и разпространението на болестите и неприятелите по културните видове, тъй като се явяват техни основни или междинни гостоприемници.
- Затрудняват извършването на механизирани работи, в т.ч.:
- на обработката на почвата — намирайки се посева или причинявайки полягане на културните растения;
- на прибирането — увивайки се около културните растения и т.н.
- Влошават качеството на продукцията. Примери:
- Къклицата, попаднала в зърното от пшеница и оттам в брашното, придава на хляба горчив вкус;
- някои плевели, попаднали във фуража и консумирани от животните, влошават цвета и вкуса на млякото;
- редица плевели са отровни и, попаднали в продукцията, я правят опасна за живота и здравето на хората и животните;
- редица плевели имат бодли и осили, които нараняват устната кухина на продуктивните животни и т.н.
Биологични особености на плевелите
Дивите плевели проявяват силна приспособимост към условията на средата и към определени култури, което затруднява борбата с тях. Ето по-важните общи биологични особености на плевелите:
- Лесно разпространение. Голяма част от плевелите са приспособени за лесно разпространение на големи разстояния чрез:
- Висок коефициент на размножаване, като:
- Приспособяване към неблагоприятни условия — виреят успешно както при влажни, така и при сушави условия, както на богати, така и на бедни почви, пластични са към реакцията на почвения разтвор.
- Други особености:
- да се осеменяват преди узряването на културния вид
- да дават по няколко поколения на година
- да формират подобни по големина и форма семена, както културния вид, към който са приспособени (това пречи за тяхното почистване) и пр.
Биологични групи плевели
Според начина на хранене плевелите се делят на:
- непаразитни (автотрофно, самостоятелно хранене)
- монокарпни — еднократно плододаващи, едногодишни и двугодишни видове
- поликарпни — многократно плододаващи многогодишни видове.
- паразитни (хетеротрофно, несамостоятелно хранене)
Пълната биологична класификация на плевелите в България има следния вид:
Непаразитни плевели
А. Монокарпни
- Едногодишни
- Ефемерни (великденче и др.)
- Ранни пролетни (див овес, полски синап и др.)
- Късни пролетни (кощрява, кокоше просо, обикновен щир и др.)
- Зимно-пролетни (синя метличина, полско лютиче и др.)
- Зимни
- Двугодишни (див морков, магарешки бодил, лечебна комунига и др.)
Б. Поликарпни (многогодишни)
- Размножаващи се предимно чрез семена
- Чимообразуващи
- С брадат корен
- С вретеновиден корен
- Размножаващи се предимно вегетативно
- С пълзящи стъбла
- Луковични
- Коренищни (троскот, балур, бял равнец и др.)
- Кореновоиздънкови (паламида, повитица и др.)
Паразитни плевели
А. Пълни паразити
- Стъблени (кускута)
- Коренови (синя китка)