Рум миллет: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
'''[[Рум]] миллет''' (''Millet-i Rum'') била религиозна общност ([[миллет]]) в [[Османската империя]], обхващаща източно-православните християни, които имали свои автономни административни учреждения (съдилища, училища, болници и др.), разположени в самостоятелни квартали в градовете в периода XV—XX век. |
'''[[Рум]] миллет''' (''Millet-i Rum'') била религиозна общност ([[миллет]]) в [[Османската империя]], обхващаща източно-православните християни, които имали свои автономни административни учреждения (съдилища, училища, болници и др.), разположени в самостоятелни квартали в градовете в периода XV—XX век. |
||
За целите на администрирането, в Османската империя [[етноним]]и не се употребявали. Източноправославният ([[рум]] миллет, т.е. ромейски миллет) бил под върховенството на гръцката [[Цариградска патриаршия]]. Като част от религиозната общност на гръцкия миллет, [[българи]]те наред със [[сърби]]те, [[аромъни]]те, част от [[албанци]]те и др. били скрито малцинство в рамките на този миллет до признаването им. Без съмнение те имали съзнанието, че принадлежат и към някоя етническа общност, но тя не създавала толкова силни чувства на привързаност и лоялност. Въпреки това, под Османско владичество етнонимите никога не изчезнали напълно, което показва, че някаква форма на етническа идентификация била запазена. Това се вижда от султански ферман от 1680 г., в който са посочени народностите в Балканските страни на империята и това са: гърци (рум), албанци (арнаут), сърби (сърф), власи (ефляк) и не на последно място българи (булгар). |
За целите на администрирането, в Османската империя [[етноним]]и не се употребявали. Източноправославният ([[рум]] миллет, т.е. ромейски /римски/ миллет) бил под върховенството на гръцката [[Цариградска патриаршия]]. Като част от религиозната общност на гръцкия миллет, [[българи]]те наред със [[сърби]]те, [[аромъни]]те, част от [[албанци]]те и др. били скрито малцинство в рамките на този миллет до признаването им. Без съмнение те имали съзнанието, че принадлежат и към някоя етническа общност, но тя не създавала толкова силни чувства на привързаност и лоялност. Въпреки това, под Османско владичество етнонимите никога не изчезнали напълно, което показва, че някаква форма на етническа идентификация била запазена. Това се вижда от султански ферман от 1680 г., в който са посочени народностите в Балканските страни на империята и това са: гърци (рум), албанци (арнаут), сърби (сърф), власи (ефляк) и не на последно място българи (булгар). |
||
Според някои автори, рум миллета съществувал като един исторически ([[православен]]) етнос. В този смисъл ''ромейската общност'' може да се разбира като “''предгражданска нация''”. Много черти на ромейската общност напомнят нацията. Членовете й имали общо име – “''ромеи''”, използвано от всички етнически групи. Тя имала и своя религия – Православието, като основен елемент на идентичността й. Тя имала своя територия – Османската империя. Служела си с общ писмен език – [[гръцки]]я, който поради употребата му като като литургичен език и като ''lingua franca'' до известна степен престанал да бъде език на определена етническа общност. Ромейската общност се състояла и от различни социални класи - гражданство (буржоазия), занаятчии и селячество (орачи, овчари). В състава на гражданството влизал и ромейският административен апарат – патриаршеският клир. Духовенството било “ромейско” - от различните етнически общности, а не изключително гръцко. Ромейската общност имала и своята християнска културна идентичност. Ромейската литература, написана главно на гръцки, принадлежала на цялата общност, независимо от етническата принадлежност на автора или читателя. |
Според някои автори, рум миллета съществувал като един исторически ([[православен]]) етнос. В този смисъл ''ромейската общност'' може да се разбира като “''предгражданска нация''”. Много черти на ромейската общност напомнят нацията. Членовете й имали общо име – “''ромеи''”, използвано от всички етнически групи. Тя имала и своя религия – Православието, като основен елемент на идентичността й. Тя имала своя територия – Османската империя. Служела си с общ писмен език – [[гръцки]]я, който поради употребата му като като литургичен език и като ''lingua franca'' до известна степен престанал да бъде език на определена етническа общност. Ромейската общност се състояла и от различни социални класи - гражданство (буржоазия), занаятчии и селячество (орачи, овчари). В състава на гражданството влизал и ромейският административен апарат – патриаршеският клир. Духовенството било “ромейско” - от различните етнически общности, а не изключително гръцко. Ромейската общност имала и своята християнска културна идентичност. Ромейската литература, написана главно на гръцки, принадлежала на цялата общност, независимо от етническата принадлежност на автора или читателя. |
||
След [[Велика френска революция|Великата френска революция]] (1789 - 1799 г.) през |
След [[Велика френска революция|Великата френска революция]] (1789 - 1799 г.) през ХІХ век започва възход на национализма в Европа, включително и в Османската империя. Въпреки това поне до 40-те години на ХІХ в. се шири това, което в българската историография се нарича “''погърчване''” на интелигенцията, до голяма степен съвпадало с поевропейчването. Дотогава гъркофонните ромеи или [[гъркомани]]те разпространявали европейската цивилизация, но не налагали гръцката етническа идентичност. През 40-те години на ХІХ в. ромейската общност се разпаднала. Един от многото вътрешни и външни политически и културни фактори несъмнено била реакцията на балканските етнически общности срещу налагането от гъркоезичния елит на френската просвещенска цивилизация. От 40-те години насам по целия полуостров започнала трескава дейност на т.нар. “етнически активисти”, чиято цел била разрушаването на старата ромейска общност и трансформирането на езиковите общности в нации, което довело до признаване на т.нар. [[булгар миллет]]. |
||
== Вижте също== |
== Вижте също== |
||
Версия от 08:50, 1 март 2013
Рум миллет (Millet-i Rum) била религиозна общност (миллет) в Османската империя, обхващаща източно-православните християни, които имали свои автономни административни учреждения (съдилища, училища, болници и др.), разположени в самостоятелни квартали в градовете в периода XV—XX век.
За целите на администрирането, в Османската империя етноними не се употребявали. Източноправославният (рум миллет, т.е. ромейски /римски/ миллет) бил под върховенството на гръцката Цариградска патриаршия. Като част от религиозната общност на гръцкия миллет, българите наред със сърбите, аромъните, част от албанците и др. били скрито малцинство в рамките на този миллет до признаването им. Без съмнение те имали съзнанието, че принадлежат и към някоя етническа общност, но тя не създавала толкова силни чувства на привързаност и лоялност. Въпреки това, под Османско владичество етнонимите никога не изчезнали напълно, което показва, че някаква форма на етническа идентификация била запазена. Това се вижда от султански ферман от 1680 г., в който са посочени народностите в Балканските страни на империята и това са: гърци (рум), албанци (арнаут), сърби (сърф), власи (ефляк) и не на последно място българи (булгар).
Според някои автори, рум миллета съществувал като един исторически (православен) етнос. В този смисъл ромейската общност може да се разбира като “предгражданска нация”. Много черти на ромейската общност напомнят нацията. Членовете й имали общо име – “ромеи”, използвано от всички етнически групи. Тя имала и своя религия – Православието, като основен елемент на идентичността й. Тя имала своя територия – Османската империя. Служела си с общ писмен език – гръцкия, който поради употребата му като като литургичен език и като lingua franca до известна степен престанал да бъде език на определена етническа общност. Ромейската общност се състояла и от различни социални класи - гражданство (буржоазия), занаятчии и селячество (орачи, овчари). В състава на гражданството влизал и ромейският административен апарат – патриаршеският клир. Духовенството било “ромейско” - от различните етнически общности, а не изключително гръцко. Ромейската общност имала и своята християнска културна идентичност. Ромейската литература, написана главно на гръцки, принадлежала на цялата общност, независимо от етническата принадлежност на автора или читателя.
След Великата френска революция (1789 - 1799 г.) през ХІХ век започва възход на национализма в Европа, включително и в Османската империя. Въпреки това поне до 40-те години на ХІХ в. се шири това, което в българската историография се нарича “погърчване” на интелигенцията, до голяма степен съвпадало с поевропейчването. Дотогава гъркофонните ромеи или гъркоманите разпространявали европейската цивилизация, но не налагали гръцката етническа идентичност. През 40-те години на ХІХ в. ромейската общност се разпаднала. Един от многото вътрешни и външни политически и културни фактори несъмнено била реакцията на балканските етнически общности срещу налагането от гъркоезичния елит на френската просвещенска цивилизация. От 40-те години насам по целия полуостров започнала трескава дейност на т.нар. “етнически активисти”, чиято цел била разрушаването на старата ромейска общност и трансформирането на езиковите общности в нации, което довело до признаване на т.нар. булгар миллет.