Марк II Ксилокарав: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
}} |
}} |
||
'''Марк Ксилокарав''' (Ξυλοκαράβης) е [[Византийска империя|византийски]] [[духовник]] – [[Вселенски патриарх|константинополски патриарх]] и [[Списък на Охридски архиепископи и патриарси|охридски архиепископ]] през 1466-1467 г. |
'''Марк Ксилокарав''' ({{lang-el|Μάρκος Β΄ Ξυλοκαράβης}}) е [[Византийска империя|византийски]] [[духовник]] – [[Вселенски патриарх|константинополски патриарх]] и [[Списък на Охридски архиепископи и патриарси|охридски архиепископ]] през 1466-1467 г. |
||
== Биография == |
|||
Марк Ксилокарав бил [[константинопол]]ски гръκ. След завладяването на града от османците |
Марк Ксилокарав бил [[константинопол]]ски гръκ. След завладяването на града от османците в 1453 година, той, баща му и брат му забягнали на [[Крит]].<ref>Α. Παπαδόπουλος-Κεραμεύς, Μάρκος Ξυλοκαράβης. – Византийский временник, 10, 1903, 403-405.</ref> Там Марк, вече монах, се изявил като яростен противник на [[уния]]та със [[Римокатолическа църква|Западната църква]], заради което [[Венецианска република|венецианските]] власти го прогонили от острова. Около 1464 г. той бил избран за митрополит на [[Одрин]]. Една безименна летописна бележка на гръцки език разказва, че този учен и „предостоен по възгледи, дела и думи" владика отказал да съслужи със смятания за униат [[Никомидия|никомидийски]] митрополит Макарий и бил низвергнат от [[Вселенски патриарх|вселенския патриарх]] Симеон. „А господин Марк наскърбен дава на султана 1500 флорина, става патриарх и прогонва Симеон. Цариградчани обаче не го приемат, защото е заел престола с подкуп и преврат, отведнъж събират 2000 флорина, дават ги на султана и прогонват Марк като нарушител. Той пък, бидейки красноречив, прави поклон на султана, който му дава [[Охридска архиепископия|Охридската църква]]."<ref>V. Laurent, Les premiers patriarches de Constantinople sous la domination turque (1454-1476). – Revue des études byzantines, 26, 1968, [http://www.persee.fr/web/revues/home/prescript/article/rebyz_0766-5598_1968_num_26_1_1407 233-234].</ref> Според летописната бележка на дяк Димитър от [[Кратово]] последното станало през 1466 г.<ref>Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1. С., 2003, № 127.</ref> |
||
Едно издадено от Марк патриаршеско окръжно писмо датира от юни 1466 г. Явно той е бил вселенски патриарх едва за няколко месеца. „След като изкара малко време на престола, сред клира тръгнаха немалко упреци [срещу него] – понеже не го обичаха", разказва гръцко „Летописно изложение" от 1517 г.<ref>S. Lampros, Ecthesis Chronica and Chronicon Athenarum. London, 1902, [http://archive.org/details/ecthesischronic00lampgoog 28].</ref> |
Едно издадено от Марк патриаршеско окръжно писмо датира от юни 1466 г. Явно той е бил вселенски патриарх едва за няколко месеца. „След като изкара малко време на престола, сред клира тръгнаха немалко упреци [срещу него] – понеже не го обичаха", разказва гръцко „Летописно изложение" от 1517 г.<ref>S. Lampros, Ecthesis Chronica and Chronicon Athenarum. London, 1902, [http://archive.org/details/ecthesischronic00lampgoog 28].</ref> |
||
Версия от 19:29, 8 март 2013
| Марк Ксилокарав | |
| византийски духовник | |
| Роден |
?
|
|---|---|
| Починал | около 1467
|
Марк Ксилокарав (Шаблон:Lang-el) е византийски духовник – константинополски патриарх и охридски архиепископ през 1466-1467 г.
Биография
Марк Ксилокарав бил константинополски гръκ. След завладяването на града от османците в 1453 година, той, баща му и брат му забягнали на Крит.[1] Там Марк, вече монах, се изявил като яростен противник на унията със Западната църква, заради което венецианските власти го прогонили от острова. Около 1464 г. той бил избран за митрополит на Одрин. Една безименна летописна бележка на гръцки език разказва, че този учен и „предостоен по възгледи, дела и думи" владика отказал да съслужи със смятания за униат никомидийски митрополит Макарий и бил низвергнат от вселенския патриарх Симеон. „А господин Марк наскърбен дава на султана 1500 флорина, става патриарх и прогонва Симеон. Цариградчани обаче не го приемат, защото е заел престола с подкуп и преврат, отведнъж събират 2000 флорина, дават ги на султана и прогонват Марк като нарушител. Той пък, бидейки красноречив, прави поклон на султана, който му дава Охридската църква."[2] Според летописната бележка на дяк Димитър от Кратово последното станало през 1466 г.[3]
Едно издадено от Марк патриаршеско окръжно писмо датира от юни 1466 г. Явно той е бил вселенски патриарх едва за няколко месеца. „След като изкара малко време на престола, сред клира тръгнаха немалко упреци [срещу него] – понеже не го обичаха", разказва гръцко „Летописно изложение" от 1517 г.[4]
След Марк вселенски патриарх станал Дионисий, който обаче не угодил на гръцките първенци. „Марк отново е повикан за патриарх, а Дионисий – прогонен. Но Симеон дава на султана 3000 флорина и прогонва Марк. И Марк умря."[5] Точната година на смъртта му не се знае.
Бележки
- ↑ Α. Παπαδόπουλος-Κεραμεύς, Μάρκος Ξυλοκαράβης. – Византийский временник, 10, 1903, 403-405.
- ↑ V. Laurent, Les premiers patriarches de Constantinople sous la domination turque (1454-1476). – Revue des études byzantines, 26, 1968, 233-234.
- ↑ Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1. С., 2003, № 127.
- ↑ S. Lampros, Ecthesis Chronica and Chronicon Athenarum. London, 1902, 28.
- ↑ V. Laurent, Les premiers patriarches de Constantinople sous la domination turque (1454-1476). – Revue des études byzantines, 26, 1968, 234.
Изследвания
- Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 184-186.
- V. Laurent, Les premiers patriarches de Constantinople sous la domination turque (1454-1476). – Revue des études byzantines, 26, 1968, 253-258.
- M.-H. Blanchet, Georges-Gennadios Scholarios (vers 1400-vers 1472): un intellectuel face à la disparition de l'Еmpire byzantin. Paris, 2008, 231-233, 468-470.
| ? | → | одрински митрополит (? – ?) | → | ? |
| Йоасаф I Кока | → | вселенски патриарх (1466) | → | Симеон I |
| Доротей | → | охридски архиепископ (1467 – около 1467) | → | ? |
