Сладкопойна чучулига: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
[[File:Varosha-Lovech-Panayot-Pipkov-piano.jpg|right|thumb|200px|Пианото, на което е композирана мелодията за песента „Сладкопойна чучулига“]]
[[File:Varosha-Lovech-Panayot-Pipkov-piano.jpg|right|thumb|200px|Пианото, на което е композирана мелодията за песента „Сладкопойна чучулига“]]


'''„Сладкопойна чучулига“''' е една от най-известните български [[детски песни]]. Създадена е през 1903 година по [[стихотворение]] на детския писател [[Цоньо Калчев]] и музика на композитора [[Панайот Пипков]]. Впоследствие Пипков я включва в детската си [[оперета]] „Щурец и мравка“.<ref>Статия за Панайот Пипков в {{ЕБМК|стр = 356}}</ref>
'''„Сладкопойна чучулига“''' е една от най-известните [[български]] [[детски песни]]. Създадена е през [[1903]] г. по [[стихотворение]] на детския писател [[Цоньо Калчев]] и музика на композитора [[Панайот Пипков]]. Впоследствие Пипков я включва в детската си [[оперета]] „Щурец и мравка“.<ref>Статия за Панайот Пипков в {{ЕБМК|стр = 356}}</ref>


Пипков пише песента по времето, когато живее в [[Ловеч]] и работи като учител по музика. Днес домът, където е написана мелодията за песента, е част от [[Етнографски комплекс „Вароша“, Ловеч|етнографския комплекс „Вароша“]]. На същото пиано е композирана мелодията и за химна на Кирил и Методий „[[Върви, народе възродени]]“.
Пипков пише песента по времето, когато живее в [[Ловеч]] и работи като учител по музика. Днес домът, където е написана мелодията за песента, е част от [[Етнографски комплекс „Вароша“, Ловеч|етнографския комплекс „Вароша“]]. На същото пиано е композирана мелодията и за химна на Кирил и Методий „[[Върви, народе възродени]]“.

Версия от 15:28, 30 юни 2013

Пианото, на което е композирана мелодията за песента „Сладкопойна чучулига“

„Сладкопойна чучулига“ е една от най-известните български детски песни. Създадена е през 1903 г. по стихотворение на детския писател Цоньо Калчев и музика на композитора Панайот Пипков. Впоследствие Пипков я включва в детската си оперета „Щурец и мравка“.[1]

Пипков пише песента по времето, когато живее в Ловеч и работи като учител по музика. Днес домът, където е написана мелодията за песента, е част от етнографския комплекс „Вароша“. На същото пиано е композирана мелодията и за химна на Кирил и Методий „Върви, народе възродени“.

През 1980 година в Бургас е учреден националния конкурс за детска песен „Сладкопойна чучулига“. Организатори на конкурса са Община Бургас, Съюзът на българските композитори, Българското национално радио и Българската национална телевизия. За нуждите на конкурса са създадени над 450 нови български детски песни.[2]

Източници

  1. Статия за Панайот Пипков в Енциклопедия на българската музикална култура. София, Издателство на БАН, 1967. (на български)
  2. Сайт на националния конкурс „Сладкопойна чучулига“

Външни препратки