Лък: Разлика между версии
м Робот Изтриване: ca:Arc compost (strong connection between (2) bg:Лък and ca:Arc (arma)) |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
: ''Тази статия е за оръжието. За принадлежността към струнните инструменти вижте [[лък (музика)]].'' |
: ''Тази статия е за оръжието. За принадлежността към струнните инструменти вижте [[лък (музика)]].'' |
||
[[Image:Hun bow.jpg|мини| |
[[Image:Hun bow.jpg|мини|Съвременна реконструкция (фибростъкло и дърво) на исторически сложносъставен рефлексен лък.]] |
||
Лъкът е [[оръжие]], предназначено за изстрелване на [[стрела]]. |
'''Лъкът''' е [[оръжие]], предназначено за изстрелване на [[стрела]]. Исторически лъкът предхожда писаната история и е характерен за повечето култури. [[Стрелба с лък]] е изкуството, умението и практиката на употребата му. |
||
== История на лъка == |
|||
⚫ | Смята се, че лъкът като оръжие се е появил през мезолита (VІІІ хил. пр. Хр.). Скалните рисунки (петроглифи) и находките на остриета за стрели от тази епоха очертават историческата граница на появата на лъка. Най-старият лък е открит в блатото Холмегаард в [[Дания]] и е датиран около VІ хил. пр. Хр. Това е прост дървен лък, приличащ много на по-късните средновековни дълги лъкове. |
||
⚫ | |||
Лъкът се състои от няколко съставни части: |
Лъкът се състои от няколко съставни части: |
||
* Кибит или тяло - работната част на лъка, служеща за съхраняване и отдаване на енергията, необходима за изстрелване на стрелата. Частта на лъка, обърната към стрелеца обикновено се нарича корем, а частта, обърната към целта - гръб. |
* Кибит или тяло - работната част на лъка, служеща за съхраняване и отдаване на енергията, необходима за изстрелване на стрелата. Частта на лъка, обърната към стрелеца обикновено се нарича корем, а частта, обърната към целта - гръб. |
||
Ред 13: | Ред 16: | ||
* Ухо - изрязаната част на края, служеща за закачване на тетивата. |
* Ухо - изрязаната част на края, служеща за закачване на тетивата. |
||
== Видове лъкове == |
|||
Лъковете най-общо могат да се разделят на прости и сложни. |
Лъковете най-общо могат да се разделят на прости и сложни. |
||
* '''Прости''' (или единични) лъкове (Self bow) са тези, които са изработени от един материал - обикновено дърво. |
* '''Прости''' (или единични) лъкове (Self bow) са тези, които са изработени от един материал - обикновено дърво. |
||
Ред 23: | Ред 26: | ||
* Съставните (наричани понякога сложно-съставни) са направени в повечето случаи от разнороден материал - дърво, рог и сухожилия. При тях всеки слой може да бъде оформен от няколко отделни детайла. |
* Съставните (наричани понякога сложно-съставни) са направени в повечето случаи от разнороден материал - дърво, рог и сухожилия. При тях всеки слой може да бъде оформен от няколко отделни детайла. |
||
== Механика == |
|||
⚫ | |||
Стрелбата се осъществява за сметка на мускулната сила на човека, която лъкът акумулира в статична енергия за сметка на огъващите се части, а след това, при отпускане на тетивата преобразува тази енергия в кинетична и я отдава на стрелата. |
|||
⚫ | |||
Един от основните материали за изработване на лъка е дървото. В различните епохи, в различните културни традиции и географски региони са се използвали най-различни видове дървесина. |
Един от основните материали за изработване на лъка е дървото. В различните епохи, в различните културни традиции и географски региони са се използвали най-различни видове дървесина. |
||
Ред 31: | Ред 37: | ||
В [[Азия]] (напр. в [[Индия]]) през Средновековието са се използвали и лъкове, изработени от метал. |
В [[Азия]] (напр. в [[Индия]]) през Средновековието са се използвали и лъкове, изработени от метал. |
||
⚫ | |||
⚫ | Смята се, че лъкът като оръжие се е появил през мезолита (VІІІ хил. пр. Хр.). Скалните рисунки (петроглифи) и находките на остриета за стрели от тази епоха очертават историческата граница на появата на лъка. Най-старият лък е открит в блатото Холмегаард в [[Дания]] и е датиран около VІ хил. пр. Хр. Това е прост дървен лък, приличащ много на по-късните средновековни дълги лъкове. |
||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
||
⚫ | |||
* [[Английски дълъг лък]] |
* [[Английски дълъг лък]] |
||
⚫ | |||
* [[Арбалет]] |
* [[Арбалет]] |
||
* [[Стрелба с лък]] |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
{{оръжие-мъниче}} |
|||
[[Категория:Военна история]] |
|||
[[Категория:Хладни оръжия]] |
[[Категория:Хладни оръжия]] |
||
[[Категория:Лов]] |
[[Категория:Лов]] |
Версия от 07:42, 26 септември 2013
- Тази статия е за оръжието. За принадлежността към струнните инструменти вижте лък (музика).
Лъкът е оръжие, предназначено за изстрелване на стрела. Исторически лъкът предхожда писаната история и е характерен за повечето култури. Стрелба с лък е изкуството, умението и практиката на употребата му.
История на лъка
Смята се, че лъкът като оръжие се е появил през мезолита (VІІІ хил. пр. Хр.). Скалните рисунки (петроглифи) и находките на остриета за стрели от тази епоха очертават историческата граница на появата на лъка. Най-старият лък е открит в блатото Холмегаард в Дания и е датиран около VІ хил. пр. Хр. Това е прост дървен лък, приличащ много на по-късните средновековни дълги лъкове.
Съставни части на лъка
Лъкът се състои от няколко съставни части:
- Кибит или тяло - работната част на лъка, служеща за съхраняване и отдаване на енергията, необходима за изстрелване на стрелата. Частта на лъка, обърната към стрелеца обикновено се нарича корем, а частта, обърната към целта - гръб.
- Тетива - носещата част на лъка, придаваща ускорение на стрелата.
- Ръкохватка - частта на кибита, която стрелеца държи. Ръкохватката може да е в средата на кибита или да е разположена асиметрично.
- Рамо (или рог) - гъвкавата част на кибита, играеща ролята на пружина при опъване на тетивата.
- Край - служещата за прикрепване на тетивата част от кибита.
- Ухо - изрязаната част на края, служеща за закачване на тетивата.
Видове лъкове
Лъковете най-общо могат да се разделят на прости и сложни.
- Прости (или единични) лъкове (Self bow) са тези, които са изработени от един материал - обикновено дърво.
- При сложните лъкове няма утвърдена класификация. Различните автори различават сложни, съединени, усилени, ламинирани, съставни и сложно-съставни лъкове. Съществуват и други определения. Тези типологични различия се правят не само въз основа на материалите, използвани при изработване на сложния лък (дърво, сухожилия, рог и кост), но и въз основа на технологиите, използвани за съединяването им (лепене, оплитане и пр.)
Сложните лъкове могат да се разделят на:
- Усилени - те се състоят от един основен материал на кибита им (обикновено дърво) и втори слой от еластичен материал. Това евентуално може да е друг вид дърво, но по-често се използва слой от сухожилия.
- Ламинираните са изработени от три или повече слоя сходен материал, обикновено различни по гъвкавост видове дърво.
- Съставните (наричани понякога сложно-съставни) са направени в повечето случаи от разнороден материал - дърво, рог и сухожилия. При тях всеки слой може да бъде оформен от няколко отделни детайла.
Механика
Стрелбата се осъществява за сметка на мускулната сила на човека, която лъкът акумулира в статична енергия за сметка на огъващите се части, а след това, при отпускане на тетивата преобразува тази енергия в кинетична и я отдава на стрелата.
Изработване на лък
Един от основните материали за изработване на лъка е дървото. В различните епохи, в различните културни традиции и географски региони са се използвали най-различни видове дървесина.
Най-често използваните видове дърво са ясен, тис, кедър, бреза, лешник, маклура (Osage orange) и редица тропически видове.
Съществуват лъкове, изработени изцяло от рог (с използване на сухожилия за усилване и/или за свързване на отделните части).
В Азия (напр. в Индия) през Средновековието са се използвали и лъкове, изработени от метал.