Промишленост: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 41: | Ред 41: | ||
{{основна|Добивна промишленост}} |
{{основна|Добивна промишленост}} |
||
[[Добивна промишленост|Добивната промишленост]] включва добивът на [[полезни изкопаеми]] - ресурси, разположени под повърхността на земята, като [[Фосилно гориво|фосилни горива]], съдържащи [[метал]]и минерали ([[Руда|руди]]) и други скални |
[[Добивна промишленост|Добивната промишленост]] включва добивът на [[полезни изкопаеми]] - ресурси, разположени под повърхността на земята, като [[Фосилно гориво|фосилни горива]], съдържащи [[метал]]и минерали ([[Руда|руди]]) и други скални пе разделя на два основни сектора - [[добив на нефт и природен газ]] и [[въгледобив]]. За разл и други съоръжения, както и като компонент в състава на [[бетон]]ите и [[асфалтобетон]]ите. Нерудни полезни изкопаем са основната суровина за производство на [[цимент]], [[вар]], [[порцелан]], [[керамика]], [[стъкло]]. Някои [[Скала|скали]] се използват в [[строителство]]то, като подови и стенни облицовки. В строителството се използва и [[гипс]]ът. |
||
Добивът на фосилни горива играе ключова роля в икономиката, тъй като произвежда основните източници на енергия, както и основни суровини за [[химическа промишленост|химическата промишленост]]. Той се разделя на два основни сектора - [[добив на нефт и природен газ]] и [[въгледобив]]. За разлика от останалите полезни изкопаеми, [[нефт]]ът и [[природен газ|природният газ]] не са твърди вещества, което дава възможност добивът им да се извършва със [[сондаж]]и. За разлика от мините, сондажите могат да се изграждат и в морето, което позволява добивът на нефт и природен газ от [[континентален шелф|континенталния шелф]]. Нефтът и природният газ се използват като гориво в [[енергетика]]та, а природният газ и за отопление и битови нужди, както и като суровине за [[нефтопреработваща промишленост|нефтопреработващата]] и други клонове на химическата промишленост, произвеждащи автомобилно гориво, [[Пластмаса|пластмаси]], [[Изкуствен тор|изкуствени торове]] и други. [[Каменни въглища|Каменните въглища]], добивани в открити или подземни мини, също се използват като гориво в енергетиката, както и в [[металургия]]та. |
|||
Рудните полезни изкопаеми са минерали, съдържащи определени метали, които се добиват в откирити или подземни мини. Обикновено концентрацията на желания метал в изкопавания материал е относително ниска, което налага допълнителната му обработка и води до значително количество остатъчни материали. Макар част от металите да се произвеждат чрез [[рециклиране]], рудодобивът остава важен източник на суровини за [[металургия]]та. [[Желязна руда|Железните руди]] са източник за производството на най-произвеждания метал, [[желязо]]то. [[Цветни метали|Цветните метали]] се произвеждат от [[боксит]], [[медна руда]], [[хромова руда]] и други руди, съдържащи съответния метал. От някои руди, наричани [[Полиметална руда|полиметални]], могат да се произвеждат по няколко метала. Към рудните полезни изкопаеми се отнасят и рудите на някои редки метали със специфично приложение, като рудите на [[Благороден метал|благородните метали]] или [[уранова руда|урановата руда]]. |
|||
Нерудните полезни изкопаеми са материали, които не се използват за производството на метали. Сред тях в най-голямо количество се произвеждат т.нар. [[инертни материали]], главно [[пясък]], [[чакъл]] и [[трошен камък]], използвани в конструкцията на [[път]]ища и други съоръжения, както и като компонент в състава на [[бетон]]ите и [[асфалтобетон]]ите. Нерудни полезни изкопаем са основната суровина за производство на [[цимент]], [[вар]], [[порцелан]], [[керамика]], [[стъкло]]. Някои [[Скала|скали]] се използват в [[строителство]]то, като подови и стенни облицовки. В строителството се използва и [[гипс]]ът. |
|||
=== Енергетика === |
|||
{{основна|Енергетика}} |
|||
[[Енергетика]]та е дял на промишлеността, включващ производството на [[Електроенергия|електрическа]] и [[топлинна енергия]]. Подобно на същинската преработваща промишленост, енергетиката преобразува изходни материали, но за разлика от нея продуктът не е нов материал или изделие, а [[енергия]] във форма, подходяща за пренос и използване в други сектори на стопанството или в бита. |
|||
Основният подсектор на енергетиката е [[Електроенергетика|производството на електроенергия]]. Около 69% от електричеството в света се произвежда в [[Топлоелектрическа централа|топлоелектрически централи]] (2008). При тях чрез изгаряне на различни горива се създава [[водна пара]] под налягане, която задвижва [[Турбина|турбини]], които от своя страна генерират електроенергия. За горива се използват главно [[Фосилно гориво|фосилни горива]] ([[каменни въглища]] - 41%, [[природен газ]] - 21% и [[нефт]] - 5% от производството на електричество), но също и [[биомаса]] и [[Отпадък|отпадъци]]. |
|||
Начинът на генериране на електричество в [[Атомна електрическа централа|атомните електрически централи]], които произвеждат около 13% от електроенергията в света (2008), е подобен на този при топлоелектрическите централи - чрез задвижвани с пара турбини. Разликата е в това, че за нагряване на парата се използват [[Ядрен реактор|ядрени реактори]], сложни съоръжения, в които се извършва [[ядрена реакция]]. Като [[Ядрено гориво|гориво]] те използват силно [[Радиоактивност|радиоактивни]] материали, най-често [[уран-235]] и [[плутоний-239]]. |
|||
[[Водноелектрическа централа|Водноелектрическите централи]] произвеждат около 16% от електричеството (2008). Те задвижват своите турбини за сметка на [[потенциална енергия|потенциалната енергия]] на водата, най-често от специално изградени за целта [[язовир]]и. Водноелектрическите централи са основният [[Възобновяема енергия|възобновяем източник на енергия]]. Съществуват и други технологии за производство на електричество от възобновяеми източници, но те имат ограничено значение - около 1,4% от общото производство на електроенергия (2008). Основните сред тях са [[Вятърна енергия|вятърните]] и [[Геотермална електроцентрала|геотермалните електроцентрали]] и [[Слънчева батерия|слънчевите батерии]]. |
|||
=== Енергетикараничено значение - около 1,4% от общото производство на електроенергия (2008). Основните сред тях са [[Вятърна енергия|вятърните]] и [[Геотермална електроцентрала|геотермалните електроцентрали]] и [[Слънчева батерия|слънчевите батерии]]. === |
|||
Наред с производството на електричество, към енергетиката се отнася е производството на топлинна енергия. То има по-ограничено значение, поради по-трудния пренос на топлинната енергия. Най-често това става чрез транспортиране по тръбопроводи на загрята вода или водна пара. |
Наред с производството на електричество, към енергетиката се отнася е производството на топлинна енергия. То има по-ограничено значение, поради по-трудния пренос на топлинната енергия. Най-често това става чрез транспортиране по тръбопроводи на загрята вода или водна пара. |
||
Версия от 13:10, 23 ноември 2013
Промишлеността (или индустрията) е сектор от икономиката, включващ добива на полезни изкопаеми (добивна промишленост) и преработката на суровини в междинни или крайни продукти (преработваща промишленост). В трисекторния модел на икономиката добивната промишленост е част от първичния сектор, а преработващата образува вторичния сектор, заедно със строителството. За разлика от занаятите, в основата на промишленото производство е използването на машини.
Класификация
В Статистическата класификация на икономическите дейности за Европейската общност промишлеността включва групи B и C, както и производството на електрическа и топлинна енергия, които са включени в група D.[1]
- B. Добивна промишленост
- 05. Добив на въглища
- 06. Добив на нефт и природен газ
- 07. Добив на метални руди
- 08. Добив на неметални материали и суровини
- 09. Спомагателни дейности в добива
- C. Преработваща промишленост
- 10. Производство на хранителни продукти
- 11. Производство на напитки
- 12. Производство на тютюневи изделия
- 13. Производство на текстил и изделия от текстил, без облекло
- 14. Производство на облекло
- 15. Обработка на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм
- 16. Производство на дървен материал и изделия от дървен материал и корк, без мебели; производство на изделия от слама и материали за плетене
- 17. Производство на хартия, картон и изделия от хартия и картон
- 18. Печатна дейност и възпроизвеждане на записани носители
- 19. Производство на кокс и рафинирани нефтопродукти
- 20. Производство на химични продукти
- 21. Производство на лекарствени вещества и продукти
- 22. Производство на изделия от каучук и пластмаси
- 23. Производство на изделия от други неметални минерални суровини
- 24. Производство на основни метали
- 25. Производство на метални изделия, без машини и оборудване
- 26. Производство на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти
- 27. Производство на електрически съоръжения
- 28. Производство на машини и оборудване, с общо и специално предназначение
- 29. Производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета
- 30. Производство на превозни средства, без автомобили
- 31. Производство на мебели
- 32. Производство, некласифицирано другаде
- 33. Ремонт и инсталиране на машини и оборудване
Добивна промишленост
Добивната промишленост включва добивът на полезни изкопаеми - ресурси, разположени под повърхността на земята, като фосилни горива, съдържащи метали минерали (руди) и други скални пе разделя на два основни сектора - добив на нефт и природен газ и въгледобив. За разл и други съоръжения, както и като компонент в състава на бетоните и асфалтобетоните. Нерудни полезни изкопаем са основната суровина за производство на цимент, вар, порцелан, керамика, стъкло. Някои скали се използват в строителството, като подови и стенни облицовки. В строителството се използва и гипсът.
Енергетикараничено значение - около 1,4% от общото производство на електроенергия (2008). Основните сред тях са вятърните и геотермалните електроцентрали и слънчевите батерии.
Наред с производството на електричество, към енергетиката се отнася е производството на топлинна енергия. То има по-ограничено значение, поради по-трудния пренос на топлинната енергия. Най-често това става чрез транспортиране по тръбопроводи на загрята вода или водна пара.
Преработваща промишленост
{{По обем на произведената продукция и по брой на заетите, преработващата промишленост заема най-голям дял във вторичния сектор. От началото на 2001 г. в страната се утвърди нова класификация на икономическите дейности, т.е. извърши се ново структуриране на стопанството, което отговаря по-пълно на изискванията и стандартите на статистическата отчетност в страните от Европейския съюз. В съответствие с това преработващата промишленост е класифицирана в 14 раздела, 1 които са обособени над 150 икономически дейности.}}
Бележки
- ↑ Статистическа класификация на икономическите дейности за Европейската общност (NACE Rev. 2) // Eurostat, 2011. Посетен на 10 февруари 2011. (на български)