Емил Борел: Разлика между версии
Нова страница: {{Учен |име = Емил Борел |портрет = Emile_Borel-1932.jpg |ширина на картинката = |портрет... |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 32: | Ред 32: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Емил Борел е роден през 1871 г., в [[Сент-Африк]], [[Аверон (департамент)|Аверон]], в семейството на протестантски пастор. <ref>McElroy, Tucker (2009). [http://books.google.com/books?id=MiZIWtX9AJUC&pg=PA46 A to Z of Mathematicians]. Infobase Publishing. p. 46. ISBN 978-1-4381-0921-3.</ref> Учи в колежа Сент-Барб и лицея Краля Слънце в Париж. През 1889 г. се явява на приемните изпити и е приет в [[Екол политекник]] и [[Екол нормал сюпериор]], като избира второто. |
Емил Борел е роден през 1871 г., в [[Сент-Африк]], [[Аверон (департамент)|Аверон]], в семейството на протестантски пастор. <ref>McElroy, Tucker (2009). [http://books.google.com/books?id=MiZIWtX9AJUC&pg=PA46 A to Z of Mathematicians]. Infobase Publishing. p. 46. ISBN 978-1-4381-0921-3.</ref> Учи в колежа Сент-Барб и лицея Краля Слънце в Париж. През 1889 г. се явява на приемните изпити и е приет в [[Екол политекник]] и [[Екол нормал сюпериор]], като избира второто. Завършва през 1892 г. и е първи на [[агрегасион]]а, френски конкурс за прием в учителската професия. През 1892 г. публикува докторската си теза на тема „''По някои въпроси от теорията на функциите''“ ({{lang-fr|Sur quelques points de la theory des functions}}). Назначен е за лектор в Университета в [[Лил]], където за 4 години написва 22 статии. След което се завръща в Екол нормал, където завежда катедрата по теория на функциите, и продължава да я води до 1941 г.<ref>Chang, Sooyoung (2011). [http://books.google.com/books?id=4siw31DPONUC&pg=PA107 Academic Genealogy of Mathematicians]. World Scientific. p. 107. ISBN 978-981-4282-29-1. |
||
</ref> |
</ref> |
||
| Ред 38: | Ред 38: | ||
== Научна работа == |
== Научна работа == |
||
| ⚫ | Заедно с [[Рьоне-Луи Бер]] и [[Анри Льобег]] Борел е сред основоположниците на общата теория на интегрирането и [[теория на мярката|мярката]] и тяхното приложение към [[теория на вероятностите|теорията на вероятностите]]. Терминът [[множество на Борел]] е въведен в негова чест. В един от учебниците, които написва, Борел въвежда известния [[мисловен експеримент]] за [[парадокс на пишещите маймуни|парадокса на пишещите маймуни]]. В серия от статии в периода 1921-27 г. Борел за пръв път говори и за [[теория на игрите|стратегии и игри]].<ref>[http://www.britannica.com/EBchecked/topic/74060/Emile-Borel "Émile Borel," Encyclopædia Britannica]</ref> |
||
| ⚫ | |||
| ⚫ | Заедно с [[Рьоне-Луи Бер]] и [[Анри Льобег]] |
||
| ⚫ | |||
== Политическа кариера == |
== Политическа кариера == |
||
| ⚫ | От 1920-те до 1940-те години Борел е политически активен. През 1922 г. основава [[Парижки статистически институт|Парижкия статистически институт]], най-престижното училище по статистика във Франция. От 1924 г. до 1936 г. е член на [[Национално събрание (Франция)|Националното събрание]]. От 1925 г. е министър на флота в кабинета на колегата му математик [[Пол Пенлеве]]. По време на [[Втората световна война]] е член на [[Съпротива (Франция)|Съпротивата]]. |
||
| ⚫ | От 1920-те до 1940-те години |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references /> |
<references /> |
||
{{СОРТКАТ:Борел, Емил}} |
|||
[[Категория:Френски математици]] |
[[Категория:Френски математици]] |
||
[[Категория:Парижани]] |
|||
Версия от 11:41, 7 януари 2014
Шаблон:Учен Феликс Едуар Жюстен Емил Борел (Шаблон:Lang-fr) е френски математик, известен с приносите си във функционалния анализ и теорията на вероятностите. Борел е и държавник, депутат и министър на Франция, за чиито дейности в рамките на Комитета по европейско сътрудничество на Обществото на народите е разглеждан като един от основоположниците на европейската идея.
Биография
Емил Борел е роден през 1871 г., в Сент-Африк, Аверон, в семейството на протестантски пастор. [1] Учи в колежа Сент-Барб и лицея Краля Слънце в Париж. През 1889 г. се явява на приемните изпити и е приет в Екол политекник и Екол нормал сюпериор, като избира второто. Завършва през 1892 г. и е първи на агрегасиона, френски конкурс за прием в учителската професия. През 1892 г. публикува докторската си теза на тема „По някои въпроси от теорията на функциите“ (Шаблон:Lang-fr). Назначен е за лектор в Университета в Лил, където за 4 години написва 22 статии. След което се завръща в Екол нормал, където завежда катедрата по теория на функциите, и продължава да я води до 1941 г.[2]
През 1901 г. се жени за 17-годишната Маргьорит, дъщеря на колегата му Пол Емил Апел, която става писател с псевдонима Камий Марбо.
Научна работа
Заедно с Рьоне-Луи Бер и Анри Льобег Борел е сред основоположниците на общата теория на интегрирането и мярката и тяхното приложение към теорията на вероятностите. Терминът множество на Борел е въведен в негова чест. В един от учебниците, които написва, Борел въвежда известния мисловен експеримент за парадокса на пишещите маймуни. В серия от статии в периода 1921-27 г. Борел за пръв път говори и за стратегии и игри.[3]
В периода 1913-14 г. допринася върху изясняване на връзката между хиперболичната геометрия и специалната теория на относителността.
Политическа кариера
От 1920-те до 1940-те години Борел е политически активен. През 1922 г. основава Парижкия статистически институт, най-престижното училище по статистика във Франция. От 1924 г. до 1936 г. е член на Националното събрание. От 1925 г. е министър на флота в кабинета на колегата му математик Пол Пенлеве. По време на Втората световна война е член на Съпротивата.
Източници
- ↑ McElroy, Tucker (2009). A to Z of Mathematicians. Infobase Publishing. p. 46. ISBN 978-1-4381-0921-3.
- ↑ Chang, Sooyoung (2011). Academic Genealogy of Mathematicians. World Scientific. p. 107. ISBN 978-981-4282-29-1.
- ↑ "Émile Borel," Encyclopædia Britannica