Анри Льобег

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Леон-Анри Льобег
Henri-Léon Lebesgue
френски математик

Роден
Починал
26 юли 1941 г. (66 г.)
Париж, Франция
ПогребанФранция

Националност Франция
Учил вЕкол нормал (Париж)
Научна дейност
ОбластМатематика
Работил вПарижки университет
Екол нормал сюпериор
Известен стеория на интегралното смятане
НаградиЧуждестранен член на Royal Society
Леон-Анри Льобег в Общомедия

Анри-Леон Льобег (на френски: Henri-Léon Lebesgue) е френски математик, известен с приносите си в теорията на интегралното смятане, първоначално публикувани в неговата докторска дисертация от 1902 г., „Интеграл, дължина, площ“. Той е един от най-значимите френски математици от първата половина на 20 век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Бащата на Льобег, който е работник в печатница, и двете му по-големи сестри умират от туберкулоза, когато той е на 3 години. [1][2]. Майка му издържа него и себе си с тежка работа. Още от началното училище, Льобег е блестящ математик. По-късно учи в лицея Луи Велики и е приет в Екол Нормал.

След завършването на Екол Нормал, Льобег преподава в лицея Анри Поанкаре в Нанси, и после в Рен. По-късно става известен със своята теория на мярката, която продължава предхождащите важни трудове на Емил Борел, който е негов преподавател и с когото имат приятелски отношения.

Научни приноси[редактиране | редактиране на кода]

През 1901 г., Льобег представя пълна теория на измеримите функции, като се основава на важен резултат от трудовете на Емил Борел: множествата на Борел.

Анри Льобег революционизира и обобщава интегралното смятане. Неговата теория на интегралното смятане (1902 – 1904 гг.) е изключително удобна за приложения, и отговаря на нуждите на математическия апарат на физиката. Теорията на Льобег позволява да се доказва съществуването и да се търсят неопределени интеграли на неправилни фунции. Теорията на Льобег обобщава предишни теории, които се превръщат в частни случаи, като:

Льобег обобщава и теорията на преобразованието на Фурие.

Назначен е за професор в Университета на Поатие през 1906 г., после в Парижкия университет през 1910 г., а през 1921 г. в Колеж дьо Франс. Избран е за член на Френската академия на науките през 1922 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]