Анри Льобег

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Леон-Анри Льобег
френски математик

Роден
Починал
26 юли 1941 г. (66 г.)
Националност Флаг на Франция Франция
Научна дейност
Област Математика
Образование Екол нормал сюпериор
Работил в Парижки университет
Екол нормал сюпериор
Известен с теория на интегралното смятане
Награди Чуждестранен член на Royal Society
Анри Льобег в Общомедия

Анри-Леон Льобег (на френски: Henri-Léon Lebesgue) е френски математик, известен с приносите си в теорията на интегралното смятане, първоначално публикувани в неговата докторска дисертация от 1902 г., „Интеграл, дължина, площ“. Той е един от най-значимите френски математици от първата половина на 20. век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Бащата на Льобег, който е работник в печатница, и двете му по-големи сестри умират от туберкулоза, когато той е на 3 години. [1][2]. Майка му издържа него и себе си с тежка работа. Още от началното училище, Льобег е блестящ математик. По-късно учи в лицея Луи Велики и е приет в Екол Нормал.

След завършването на Екол Нормал, Льобег преподава в лицея Анри Поанкаре в Нанси, и после в Рен. По-късно става известен със своята теория на мярката, която продължава предхождащите важни трудове на Емил Борел, който е негов преподавател и с когото имат приятелски отношения.

Научни приноси[редактиране | редактиране на кода]

През 1901 г., Льобег представя пълна теория на измеримите функции, като се основава на важен резултат от трудовете на Емил Борел : множествата на Борел.

Анри Льобег революционизира и обобщава интегралното смятане. Неговата теория на интегралното смятане (1902-1904 гг.) е изключително удобна за приложения, и отговаря на нуждите на математическия апарат на физиката. Теорията на Льобег позволява да се доказва съществуването и да се търсят неопределени интеграли на неправилни фунции. Теорията на Льобег обобщава предишни теории, които се превръщат в частни случаи, като:

Льобег обобщава и теорията на преобразуванието на Фурие.

Назначен е за професор в Университета на Поатие през 1906 г., после в Парижкия университет през 1910 г., а през 1921 г. в Колеж дьо Франс. Избран е за член на Френската академия на науките през 1922 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]