Теория на мярката

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Теория на мярката е математическа дисциплина, изучаваща интуитивното понятие мярка, обобщаващо дължина, площ, обем и многомерните им аналози. Корените на теория на мярката можем да проследим до древните гръцки математици и трудовете им върху геометрия. Като отделна дисциплина теория на мярката е сравнително нова, създадена през края на 19 и началото на 20 век, когато възниква необходимостта от единна, систематична теория на интеграла, оттогава датира и тясната връзка между двете дисциплини. Сред първите математици изучавали обстойно теория на мярката са Анри Лебег (мярка на Лебег), Феликс Хаусдорф (мярка на Хаусдорф), Емил Борел (мярка на Борел), Йохан Радон (мярка на Радон) и Андрей Колмогоров.