Румен Баросов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 30: Ред 30:


== Биография ==
== Биография ==
'''Родословие'''
=== Родословие ===
Родът му по майчина линия (Баросови) произлиза от с. [[Дъбован]] (старо: Черчелан), общ. Гулянци, Област Плевен. В семейната легенда се съдържа спомен за реемиграция на родоначалника Паско Баросов от [[Австро-Унгария]] (Трансилвания: Банат: Седмиградско) някъде през 30 г. на ХІХ век. По бащина линия родът му, от една страна, произлиза от Станчо Генчев (неговият внук Христо Генчев Станчев (1850-1926) основава рода Христовци), роден ок. 1790 г. в с. Гарвани, Габровско, преселил се в с. [[Мечка (Област Плевен)|Мечка]], Плевенско ок. 1820 г., а от другата страна произлиза от Славчо Винев, роден ок. 1810 г. в с. [[Брестово (Област Ловеч)|Брестово]], Ловешко (от рода Добреви), преселил се след 1879 г. в с. Мечка, Плевенско, където родът получава името „Гагаузите“, макар че липсват сведения за [[Гагаузи|гагаузки]] произход.
Родът му по майчина линия (Баросови) произлиза от с. [[Дъбован]] (старо: Черчелан), общ. Гулянци, Област Плевен. В семейната легенда се съдържа спомен за реемиграция на родоначалника Паско Баросов от [[Австро-Унгария]] (Трансилвания: Банат: Седмиградско) някъде през 30 г. на ХІХ век. По бащина линия родът му, от една страна, произлиза от Станчо Генчев (неговият внук Христо Генчев Станчев (1850-1926) основава рода Христовци), роден ок. 1790 г. в с. Гарвани, Габровско, преселил се в с. [[Мечка (Област Плевен)|Мечка]], Плевенско ок. 1820 г., а от другата страна произлиза от Славчо Винев, роден ок. 1810 г. в с. [[Брестово (Област Ловеч)|Брестово]], Ловешко (от рода Добреви), преселил се след 1879 г. в с. Мечка, Плевенско, където родът получава името „Гагаузите“, макар че липсват сведения за [[Гагаузи|гагаузки]] произход.


'''Образование'''
=== Образование ===
Завършва [[българска филология]] в [[Софийски университет|Софийския университет „Св. Климент Охридски“]] през 1994 г.
Завършва [[българска филология]] в [[Софийски университет|Софийския университет „Св. Климент Охридски“]] през 1994 г.


'''Обществена дейност'''
=== Обществена дейност ===
Един от 12-те (заедно с [[Андрей Кулев]], Александър Джоганов, Венцеслав Арнаудов, Димитриос Марусопулос, [[Иван Кръстев (политолог)|Иван Кръстев]], Катя Лещанска, [[Панос Статоянис]], [[Цветанка Еленкова]], [[Ясен Атанасов]]), основали през 1990 г. „Ах, Мария“ - списание за литература и други наслади. Негов главен редактор от 1992 г.
Един от 12-те (заедно с [[Андрей Кулев]], Александър Джоганов, Венцеслав Арнаудов, Димитриос Марусопулос, [[Иван Кръстев (политолог)|Иван Кръстев]], Катя Лещанска, [[Панос Статоянис]], [[Цветанка Еленкова]], [[Ясен Атанасов]]), основали през 1990 г. „Ах, Мария“ - списание за литература и други наслади. Негов главен редактор от 1992 г.


Ред 49: Ред 49:
През 2005 г. става член на [[Сдружение на българските писатели|Сдружението на българските писатели]]. От 2006 г. е член на Управителния съвет.
През 2005 г. става член на [[Сдружение на българските писатели|Сдружението на българските писатели]]. От 2006 г. е член на Управителния съвет.


'''Творчество'''
=== Творчество ===
Публикува за първи път с името Румен Баросов през 1992 г. във в. „Вит“, Плевен.
Публикува за първи път с името Румен Баросов през 1992 г. във в. „Вит“, Плевен.



Версия от 21:52, 20 януари 2014

Румен Баросов
Роден7 октомври 1964
Националност България
Жанрпоезия, сценарии, текстове на песни

Румен Георгиев Христов, по-известен като Румен Баросов, е български поет и писател.

Биография

Родословие

Родът му по майчина линия (Баросови) произлиза от с. Дъбован (старо: Черчелан), общ. Гулянци, Област Плевен. В семейната легенда се съдържа спомен за реемиграция на родоначалника Паско Баросов от Австро-Унгария (Трансилвания: Банат: Седмиградско) някъде през 30 г. на ХІХ век. По бащина линия родът му, от една страна, произлиза от Станчо Генчев (неговият внук Христо Генчев Станчев (1850-1926) основава рода Христовци), роден ок. 1790 г. в с. Гарвани, Габровско, преселил се в с. Мечка, Плевенско ок. 1820 г., а от другата страна произлиза от Славчо Винев, роден ок. 1810 г. в с. Брестово, Ловешко (от рода Добреви), преселил се след 1879 г. в с. Мечка, Плевенско, където родът получава името „Гагаузите“, макар че липсват сведения за гагаузки произход.

Образование

Завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1994 г.

Обществена дейност

Един от 12-те (заедно с Андрей Кулев, Александър Джоганов, Венцеслав Арнаудов, Димитриос Марусопулос, Иван Кръстев, Катя Лещанска, Панос Статоянис, Цветанка Еленкова, Ясен Атанасов), основали през 1990 г. „Ах, Мария“ - списание за литература и други наслади. Негов главен редактор от 1992 г.

През 1995 г. основава Фондация за българска литература, с която осъществява множество литературни и др. проекти.

През годините Румен Баросов издава множество дебютни и не чак толкова дебютни книги на млади български писатели под името на издателство „Аквариум Средиземноморие“.

През 2001-2002 г. издава на български поредица съвременна гръцка литература, с финансовата подкрепа на програма Култура 2000 на ЕС.

През 2003 г. организира проект „Българското село мечтае“ в с. Върбово, област Смолян, с което повежда популярното днес течение за ревитализация на мъртви (обезлюдени) села в България посредством културни и артистични дейности. Горе-долу от същото време мечтае да стане кмет на Върбово.

През 2005 г. става член на Сдружението на българските писатели. От 2006 г. е член на Управителния съвет.

Творчество

Публикува за първи път с името Румен Баросов през 1992 г. във в. „Вит“, Плевен.

Румен Баросов публикува първата си книга „Гала“ през 1999 г. (изд. Петриков).

През 2006 г. написва сценария на анимационния филм „Линията“.

Филмография

  • 2009. „Линията“, късометражен, анимационен, реж. Андрей Кулев, Атракт филм
  • 2010. „Винил“, късометражен, реж. Владо Борисов, ЮЗУ
  • 2012. „Образи и дни“, късометражен, реж. Ирис Константинова, Атракт филм

Външни препратки