Ден на Потсдам: Разлика между версии
Нова страница: Файл:Bundesarchiv Bild 183-S38324, Tag von Potsdam, Adolf Hitler, Paul v. Hindenburg.jpg|thumb|460px|Държавническия поклон на избрани... |
м. |
||
Ред 41: | Ред 41: | ||
* [[Arbeit macht frei]] |
* [[Arbeit macht frei]] |
||
* [[Триумфът на волята]] |
* [[Триумфът на волята]] |
||
* [[Консервативна революция]] |
|||
* [[Трети път]] |
|||
[[Категория:История на Германия]] |
[[Категория:История на Германия]] |
Версия от 13:18, 25 януари 2014
«Денят на Потсдам» (Шаблон:Lang-de, известен още и като «ден на националното обновление» (Шаблон:Lang-de) е организирана от НСДАП тържествена церемония на 21 март 1933 г. в Потсдам по случай свикването на новия Райхстаг.
Целта на тази церемония е да се демонстрира приемственост на новата партия със стария пруско-германски контекст в и при обединението на Германия с главна цел - ликвидирането на последиците от Версайския диктат над страната, съгласно програмата на НСДАП. По този начин се цели успокояване на вътрешнополитическите страсти и обезпечаване на поддръжка за нацистката партия всред консервативните сили извън страната. Денят на Потсдам и първото голямо пропагандно мероприятие от голям мащаб, с което Йозеф Гьобелс показва качествата си.
Sitz im Leben
На 5 март 1933 г. са новите избори за Райхстаг. За пожара в Райхстага в нощта на 28 февруари срещу 1 март 1933 г., вътрешният министър на Прусия Херман Гьоринг обвинява Комунистическата партия на Германия зад която седят враговете на Райха. НСДАП печели изборите, но няма мнозинство в новия Райхстаг. Спечелилата партия се нуждае от коалиция, за да сформира правителство начело с Адолф Хитлер. Това принуждава партийното ръководство на НСДАП да започне преговори с дясната националистическа партия - Немската национална народна партия.
Ръководството на НСДАП се нуждае от поддръжка за планираното внасяне в пленарна зала на законопроекта си за Закон за извънредните пълномощия, посредством който се изменя конституцията на Ваймарската република, но за приемането на законопроекта е нужно мнозинство от 2/3 от гласовете. При това положение е необходимо освен наличието на чрезвичайно събитие каквото е пожара в Райхстага, но поддръжка за законопроекта в Райхстага от депутатите на Партия "Център" и либералните формации. За да се мобилизира общественото мнение в подкрепа на законопроекта е организирана помпозната церемония.
Програмата на тържеството включва две богослужения за райхпрезидента и лютераните в Църквата "Свети Николай Чудотворец", а за депутатите католици - в католическата църква, след което триумфалното шествие се насочва към тържествената обща церемония в Гарнизонната църква. Тържественото мероприятие се предава директно по радиото.
Церемонията
Тържественото откриване на първата сесия на новия Райхстаг става повод за тържество в Гарнизонната църква поради обективното състояние на символа на германската демокрация - сградата на Райхстага. Под купола на църквата в която почиват тленните останки на пруските крале се разиграва блестящо сценария на Йозеф Гьобелс с ключов момент - полагането на ръка от страна на Паул фон Хинденбург, като пруски ветеран фелдмаршал и главнокомандващ армиите на Центалните сили в ПСВ, върху рамото на младия райхканцлер от Бавария. Този акт демонстрира освен правоприемство, но и освещение за новата идеологическа програма. Облеклото на двамата държавници също е емблематично - Хинденбург е във фелдмаршалска пруска униформа, а Хитлер с визитка и цилиндър. Хитлер (ефрейтор) коленопреклонно склонява глава пред Райхпрезидента и славен пруски военначалник, който го ръкополага приемствено и исторически за бъдещето на Германия.
Значение
Тържествената церемония за деня на Потсдам демонстрира символическата превоприемственост на НСДАП къмто пруско-германската история, понеже обединението на Германия, създаването на новата Германска империя, започва именно оттук. Този акт поставя новият райхканцлер редом до Фридрих Велики, Ото фон Бисмарк и Хинденбург. По този НСДАП събира посредством обществения хор и натиск гласове от другите партии за така нужната поддръжка за приемането на Закона за извънредните пълномощия, посредством който de facto се суспендира ваймарската конституция, а демокрацията в страната добива съвсем шутовски фасаден лик.
Освен историческото място, резиденция на пруските крале, 21 март съвсем не е случайна дата в германската история. На тази дата в 1871 г. е учреден първият Райхстаг на обединена Германия, след победата във френско-пруската война.
С този символичен акт се слага началото по реализацията на амбициозната програма на НСДАП.
Следствия
ГСП не участва в церемонията, понеже е засегната от "присъдата ѝ" която се съдържа в "моята борба" на новия германски райхканцлер:
„ | След като осъзнах, че евреите са лидерите на социалдемокрацията, пердето започна да пада от очите ми. Моята продължителна душевна борба завърши. | “ |
Новоизбраните членове на Райхстага от Комунистическата партия на Германия по това време са или задържани за съпричастност към подпалването на сградата-символ на германската демокрация, или "не могат да вземат участие в тържеството", понеже според думите на Вилхелм Фрик са заети със «обществено-полезни дейности в концентрационните лагери».
На 23 март 1933 г. първият закон който приема новият Райхстаг е за предоставянето на извънредни и допълнителни пълномощия за справяне с така създалата се ситуация в държавата - от страна новия Райхканцлер. Церемонията в деня на Потсдам е прелюдията къмто концентрирането на цялата власт в ръцете на новият Райхканцлер. Пропагандните усилия в случая са насочени към историческата приемственост, гарнирана с неизбежната за такива случаи помпозност, военни маршове и паради, придружени от дрънкане на оръжие във военна униформа.
Севсем неслучайно за място на последната от трите срещи на върха на тримата големи от т.нар. антихитлеристка коалиция е избран Потсдам. На последната среща преди падането на желязната завеса, с началото на студената война, е приета т.нар. потсдамска декларация.
Външни препратки
- Шаблон:De икона Adolf Hitler, Rede bei der Eröffnung des neu einberufenen Reichstags ["Tag von Potsdam", 21. März 1933]
Литература
- Martin Sabrow: Der «Tag von Potsdam». Zur Karriere eines politischen Symbols Vortrag 2003 (Digitalisat)