Вътрешна революционна организация

Вътрешната революционна организация (ВРО) е българска националреволюционна организация, основана и изградена от Васил Левски в периода 1869-1871 г.

Вътрешната революционна организация е структура от частни революционни комитети. Създадени са на териториален принцип. Управляват се от Централен комитет известен като „Привременно правителство в България I отд. на БРЦК“ или „БРЦК в Българско“. Ловешкия частен революционен комитет, организиран от есента на 1871 г. официално е натоварен с ролята на централен за Вътрешната революционна организация.

Мрежата от частни комитети

Всеки частен революционен комитет има псевдоним:

• Орханийски-Елес Джутов
• Врачански-Аврамчо Юсификов
• Етрополски-Бучукооглу
• Ловешки-Алилая Селвели, Морадоглу
• Лясковски-Бору Еленчанец
• Пазарджишки-Сенелкли, Юдачооглу Селеники
• Пловдивски-Сефезли Юсеин
• Севлиевски-Кючук Мехмед Търновлъ
• Сливенски-Стамболу Мехмед ефенди
• Софийски-Исак Хаим
• Старазагорски-Едирнели Афъзаа
• Тетевенски-Дервиш Мехмед Кърджълъ
• Троянски-Хаджи Хасан Карловалъ и др.

Васил Левски

Кореспонденцията се доставя от тайна поща. Поддържа се тайна полиция. През есента на 1872 г. са изградени окръжни центрове (Търново, Сливен, Ловеч и др.). От декември 1872 г. ръководна роля във ВРО започва да играе Търновският частен революционен комитет. След гибелта на Левски, апостолските функции изпълняват Атанас Узунов (до 4 май 1873 г.), Стефан Стамболов (есента на 1874 - януари 1875 г.) и Иван Семерджиев (април - август 1875 г.).

Атанас Узунов

Стефан Стамболов

Основаването на ВРО отразява идеите на Васил Левски, че центърът на революционната активност трябва да бъде преместен от българските емигрантски кръгове в Румъния към българските земи. През 1871 г. Васил Левски приготвя Устав на организацията известен като „Нареда на работниците за освобождението на българският народ“. Разработен е в духа на своите политически възгледи: освобождение на България от турците чрез повсеместна революция на народа и създаване на страна като демократична република с гаранции за равенството на всички жители без значение техния етнос и религия.

Васил Левски и председателя на Българския революционен централен комитет Любен Каравелов разбират, че бъдещият успех на въоръжената борба зависи от сътрудничеството на емиграцията и вътрешните комитети. Двете организации приготвят и адаптират обща програма и устав, и гласуват за сливането си на общото събрание на БРЦК (29 април - 4 май 1872 г.). Васил Левски получава пълномощно да управлява структурите изградени в Българско.

ВРО получава сериозни удари от османските власти след Арабоканшкия обир (1872) и несполучливото покушение срещу хасковския чорбаджия хаджи Ставри Примо (1873). Издадени са тежки присъди над нейни дейци. Разбити са частните комитети в района Ловеч-София и Хасково-Чирпан. Васил Левски е обесен, Атанас Узунов получава тежка присъда, а Иван Семерджиев загива по време на Априлското въстание (1876).

Оцелелите и въстановени комитети се включват в подготовката и действията на Априлското въстание (1876). Дейци на ВРО са доброволци в Сръбско-турската война и Руско-турската война (1877-1878).

Целите и основните принципи, които ръководят работата на Вътрешната революционна организация повлияват на създаването и водещите принципи на следващите български революционни организации, а именно Вътрешната македоно-одринска революционна организация ВМОРО (активна в Османската империя от 1893 до 1912 г.), Вътрешната македонска революционна организация ВМРО (активна във Вардарска и Егейска Македония от 1919 г. до 1934 г.), Вътрешната тракийска революционна организация ВТРО (активна в Беломорска Тракия от 1922 до 1934 г.), Вътрешната добруджанска революционна организация ВДРО (активна в Добруджа от 1923 до 1940 г.) и Вътрешната западнокрайска революционна организация ВЗРО (активна в Западните покрайнини от 1923 до 1934 г.).

Източници

• Historical dictionary of Bulgaria, Item 46 of European historical dictionaries, Scarecrow Press, Inc., 2006, ISBN 0810849011, p. 228.
• Barbara Jelavich: The establishment of the Balkan national states, 1804-1920, в Том 8 на A History of East Central Europe, University of Washington Press, 1986, pp. 136-137, ISBN 0295964138, Online версия
• Maria N. Todorova: Bones of Contention: The Living Archive of Vasil Levski and the Making of Bulgaria's National Hero, Central European University Press, 2008, ISBN 9639776246, PP. 276-278, Online версия