Вътрешна западнокрайска революционна организация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Устав на ВЗРО
Вестник „Въртоп“ на ВЗРО
„Западно ехо“, 10 септември 1928

Вътрешната западнокрайска революционна организация известна и като „Въ̀ртоп“, съкратено ВЗРО, е българска националноосвободителна организация в Западните покрайнини, Източна Сърбия. Организацията съществува в периода 1924 – 1934 години, т.е. между деветоюнския и деветнадесетомайския преврат в България.[1]

Причини за възникване и по-значими актове[редактиране | редактиране на кода]

ВЗРО е основана в отговор на терора на който е подложено българското население в Западните покрайнини след окупацията им на 8 ноември 1920 година от сръбската армия. Организацията е въплъщение на идеята за национално освобождение чрез въоръжена борба за възвръщане на тези изцяло български територии към Царство България.

Когато репресиите на югославските (сръбските) власти срещу мирното българско население в Западните покрайнини достигат застрашителни размери, членовете на организацията пристъпват в отговор на гнета към провеждане на серия от атентати, политически убийства и диверсии на територията на Западните покрайнини, Поморавието – Враня, Ниш, Пирот, Цариброд, включително и в столицата Белград.

Начина на извършването на атентатите показва, че те нямат за цел отнемането на човешки животи и тероризиране на мирното население.

По същността си тези актове са защитна реакция срещу сърбошовинистичната политика на властите в страната, провеждащи принудителна сърбизация на българите в тези насилствено откъснати от царството български земи. Същевременно атентатите са зрелищни, като основната им цел е привличане на вниманието на световното обществено мнение към тежкото и обезправено положение на българите в кралството на сърби, хървати и словенци, впоследствие кралство Югославия.

Въртоп в Западните покрайнини[редактиране | редактиране на кода]

Географското название Западни покрайнини възниква като последица от Ньойския договор. По силата на клаузи от договора се откъсват части от Кулско, Царибродско, Трънско и Босилеградско, които са придадени към новоучреденото сърбо-хърватско-словенско кралство. След сръбската окупация са закрити 1 гимназия, 6 прогимназии и 116 основни училища.

Като следствие от това на 16 декември 1928 година е учредена ВЗРО „Въртоп“. Още преди тази дата съществува организация противостояща на насилствено провежданата политика на сърбизация в тези изцяло български краища. През 1926 година активността на четите на тази вътрешна организация в Западните покрайнини се разширява извънредно много.

В помощ на освободителното движение започва да излиза и вестник от началото на 1926 година.

Печатни органи, сътрудници, дейци, акции[редактиране | редактиране на кода]

Вестниците „Западно ехо“ и „Въртоп“ вършат много полезна дейност, като вадят на показ имената на предателите от покрайнините – сътрудници на сръбските власти.

Сред сътрудниците на западнокрайската организация изпъкват имената на Емануил Попдимитров и Стилиян Чилингиров.

Видни нейни дейци са Нацко Илиев, Асен Николов, Захари Янакиев – зверски пребит и обесен в Белград, Райко Рангелов, Виден Георев от село Кострошовци, Трънско.

ВЗРО „Въртоп“ организира редица атентати, най-вече във влакове, като противодействие на сръбските репресии срещу мирното българско население в тези насилствено откъснати от царството български земи. Най-известни са атентатите на Нишката и Белградката гара. През 30-те години на 20 век ВЗРО „Въртоп“ придприема няколко съвместни акции с ВМРО, които са успешно осъществени. Сред извършителите са Асен Северинкин; Нацко Илиев от село Радейна, Царибродско; Иван Гьошев, бивш директор на Царибродската гимназия; Евтим Полски; Георги Спанчевски; Андрейчо Манов; Милан Филипов; Добри Иванов; Захари Янакиев от село Долна Лисина, Босилеградско. На 26 януари 1932 година Захари Янакиев е обесен. Последните му думи са :

Вие ще умъртвите тялото, което е от земя, но ония борци, които ще дойдат след мен, ще отмъстят." Под бесилото Янакиев извиква: "Да живее България, прощавай роден край, за теб умирам !

На 30 май 1932 година в Белград избухват няколко адски машини, като една от тях е взривена недалеч от кралския дворец. Следват нови атентати сред които се отличава бомбения атентат във военния клуб в Белград на 30 септември 1932 година. На 21 септември 1932 година избухва бомба във влака пътуващ между Белград и Ниш без да причини големи материални щети. Тези действия, които са отговор на сръбските репресии срещу мирното българско население, разтревожват извънредно много управляващите в Белград.

В средата на септември 1932 година се завързва сражение на една българска чета от Западните покрайнини с полк на сръбската армия. Сражения се водят във Влашка планина при Дрянови глава и в Гребен планина. В помощ на сръбската армия е вдигнато българското население от областта Дерекул, както и от селата Звонци, Одоровци, Ясенов дел, Драговита и Поганово. То е принудено да върви пред сръбските части – като параван на „храбрите войски на крал Александър“. Атентатите и сраженията през 1932 година са своеобразен пик в борбата на освободителната организация срещу сръбските денационализатори – в защита на българите от Западните покрайнини.

Разтуряне на ВЗРО[редактиране | редактиране на кода]

През 1934 година заедно с ВМРО е забранена и ВЗРО.

Дошлите с преврат на власт в България деветнадесетомайци от политическия кръг „Звено“ започват да провеждат сърбофилска политика. Повечето от изявените членове на ВЗРО са изпратени в лагери.[2]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Петров, Методи. Национално-освободителното движение в Западните покрайнини /1919 – 1934/. АИ „Проф. Марин Дринов“, ISBN 954-430-359-6, 1995.
  2. Петров, Методи. Въртопъ. Военно издателство, ISBN 954-509-250-5, 2003.