Направо към съдържанието

Георги Спанчевски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за дееца на ВМРО в Кочанско. За дееца на ВМОРО в Мелнишко вижте Георги Спанчовалията.

Георги Спанчевски
български революционер

Роден
1895 г.
Починал
юли 1931 г. (36 г.)
Георги Спанчевски в Общомедия

Георги Йосифов Спанчевски е български революционер, кочански подвойвода на Вътрешната македонска революционна организация.

Георги Йосифов е роден в село Спанчево, Кочанско. Произхожда от семейството на заможен селянин. Още като дете той е куриер на ВМОРО. По време на Първата световна война Спанчевски е ефрейтор в българската войска и се отличава с участието си в щурмовите дружини.

Кочанската чета на Евтим Полски. Първи ред от ляво надясно: Георги Спанчевски, Дане Йорданов Спанчевски (Йордан), Ев. Полски, Владимир Куртев, Кръстьо Припорски; втори ред: Васил Николов, Илия Деянов, Димитър Каракашев и неизвестно лице.[1]

През 1918 година Спанчевски се завръща в родното си село, където е избран за кмет. Тъй като противодейства на сръбските власти, влиза в конфликт с тях, многократно е пребиван и в крайна сметка е принуден да премине в нелегалност. Спанчевски съдейства на четите на Любомир Весов и Илия Кушев.

През 1924 година на пазара във Виница Георги Спанчевски изпълнява смъртната присъда над ренегата на ВМРО, сътрудничещ на сръбските власти Мите Суджукаро.[2] След това е четник при кочанския войвода Ефтим Полски, през 1925 година участва в тежкото сражение при Бигла, последвано от сраженията при Танатарци, Плачковица, Пантелей и други.

Отделение на четата участвала в сражението на Цървен камен.
Чета на ВМРО: Стефан Митев Попов, Георги Спанчевски, Ефтим Георгиев Ташов и Кузман[3]

На 28 юли 1926 година с чета от 12 души води сражение със сръбски жандармеристи на Цървен камен в Осоговска планина. От четниците двама са убити, а трима ранени, докато сърбите дават 26 убити и 34 ранени[4].

През юли 1931 година, след убийството на Евтим Полски във Вранско, Спанчевски води кочанската чета, но край село Горна Лисина, Босилеградско, е убит в сражение със сръбската жандармерия.[5][6]

След гибелта на Георги Спанчевски вестник „Свобода или смърт“ пише:

Георги Спанчевски беше най-чист и най-завършен образ на революционер - хъш и истински борец... деец, за когото нямаше нищо невъзможно, защото той беше решен да мре. Той служеше на един идеал и друго като че ли не го интересуваше... Той беше ясно ориентиран за политическото положение и революционните условия, при които се работи. И тях той преценяваше с опитност, с трезвеност и спокойствие.[7]

Физическият убиец на Георги Спанчевски, работещият за сръбските власти кмет на село Плоча Стоян Филипов(ич), е наказан от Асен Северинкин.[8]

  1. ДА – Кюстендил, фонд 281К, опис 2, а.е. 95, л. 1
  2. Георги Спанчевски // Илюстрация Илиндень 6 (36). Илинденска организация, Ноемврий 1931. с. 4 - 5.
  3. ДА – Кюстендил, фонд 281К, опис 3, а.е. 29, л. 1
  4. Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр.182.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 153.
  6. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 433.
  7. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 481 - 482.
  8. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 479 - 482.