Компютърен терминал: Разлика между версии
| Ред 10: | Ред 10: | ||
===Настояще=== |
===Настояще=== |
||
{{commonscat|Data terminals}} |
|||
Днес най-често в ролята на терминали се изполват обикновени персонални [[компютър|компютри]] с подходящ [[софтуер]] и [[компютърна мрежа|мрежова връзка]]. Използват се и специални модели компютри, наречени [[тънки клиенти]], разполагащи с ограничени изчислители ресурси и малък или никакъв запаметяващ капацитет, които осигуряват връзка към основен сървър или директно към [[Интернет]] и позволяват отдалечена работа при най-ниски цени за притежание и поддръжка. |
Днес най-често в ролята на терминали се изполват обикновени персонални [[компютър|компютри]] с подходящ [[софтуер]] и [[компютърна мрежа|мрежова връзка]]. Използват се и специални модели компютри, наречени [[тънки клиенти]], разполагащи с ограничени изчислители ресурси и малък или никакъв запаметяващ капацитет, които осигуряват връзка към основен сървър или директно към [[Интернет]] и позволяват отдалечена работа при най-ниски цени за притежание и поддръжка. |
||
Версия от 10:10, 27 май 2014
Компютърният терминал е електронно хардуерно устройство, предназначено за въвеждане и извеждане на данни в сървъри, информационно-изчислителни центрове или големи компютърни системи.
Устройство
Терминалът най-често се състои от клавиатура за въвеждане на входни данни (команди и информация във вид на текст) и дисплей за извеждане на изходни данни (резултати от обработката във вид на текст и/или графики). Клавиатурата и дисплеят могат да бъдат обединени в един корпус или да бъдат отделни устройства с обща или отделни връзки към изчислителния център. Допълнително, в завивимост от типа на терминала, могат да се включват и други входно-изходни устройства като дискови запаметяващи устройства, принтери, скенери т.н.
История
В миналото, през 60-те и 70-те години на 20-ти век, терминалите са били основните устройства за достъп до големите изчислителни центрове и центровете за данни в университетите, държавните учреждения и частните компании. С тяхна помощ са се извършвали основните операции по настройката, програмирането и използването на големите компютри.
Настояще
Днес най-често в ролята на терминали се изполват обикновени персонални компютри с подходящ софтуер и мрежова връзка. Използват се и специални модели компютри, наречени тънки клиенти, разполагащи с ограничени изчислители ресурси и малък или никакъв запаметяващ капацитет, които осигуряват връзка към основен сървър или директно към Интернет и позволяват отдалечена работа при най-ниски цени за притежание и поддръжка.