Жул Масне: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 15: | Ред 15: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Жул Масне е син на Алекси Масне (1788-1863), индустриалец, производител на остриета за коси и Аделаид Роайе дьо Маранкур (1809-1875) и е най-малкото от 12 деца в семейството. Заминава за [[Париж]] през 1848 и е приет в Парижката консерватория, където изучава пиано (в класа на Адолф Лоран), [[солфеж]] и [[контрапункт]] (при Огюстен Савар и Франсоа Базен), композиция (при Анри Ребер). Получава първа награда по пиано |
Жул Масне е син на Алекси Масне (1788-1863), индустриалец, производител на остриета за коси и Аделаид Роайе дьо Маранкур (1809-1875) и е най-малкото от 12 деца в семейството. Заминава за [[Париж]] през 1848 и е приет в Парижката консерватория, където изучава пиано (в класа на Адолф Лоран), [[солфеж]] и [[контрапункт]] (при Огюстен Савар и Франсоа Базен), композиция (при Анри Ребер). Получава първа награда по пиано през 1859 г. и първа награда по контрапункт през 1863 г. Приет е във [[Вила Медичи]] по препоръка на [[Амброаз Тома]]. През 1863, благодарение на [[кантата]]та си „Давид Рацио“ спечелва Голямата римска премия, която му дава възможност да остане 3 години в Италия. Там се запознава с Ференц Лист, когото замества в преподавателските задължения, а през 1866 г. се оженва за една от неговите ученички, Луиз-Констанс дьо Греси. |
||
Завръща се в Париж, където се отдава на творческа дейност. Пише опери, сред които и „Кралят на Лахор“. През 1878 е назначен за професор в Консерваторията и при него се обучават [[Гюстав Шарпантие]], [[Ернест Шосон]], [[Джордже Енеску]], [[Анри Феврие]], [[Шарл Кьоклен]], [[Алберик Маняр]], [[Габриел Пиерне]], [[Анри Рабо]], [[Флоран Шмит]] и др. |
Завръща се в Париж, където се отдава на творческа дейност. Пише опери, сред които и „Кралят на Лахор“. През 1878 е назначен за професор в Консерваторията и при него се обучават [[Гюстав Шарпантие]], [[Ернест Шосон]], [[Джордже Енеску]], [[Анри Феврие]], [[Шарл Кьоклен]], [[Алберик Маняр]], [[Габриел Пиерне]], [[Анри Рабо]], [[Флоран Шмит]] и др. |
||
Ред 21: | Ред 21: | ||
През 1884 пише най-известната си опера, [[Манон]], по романа [[Манон Леско]] на [[абат Прево]]. Други известни негови опери са Дон Кихот, [[Иродиада]], [[Сид (опера)|Сид]], [[Жонгльорът от Нотър Дам (опера)|Жонгльорът от Нотър Дам]] и [[Вертер]], по романа на [[Гьоте]] „[[Страданията на младия Вертер]]“. |
През 1884 пише най-известната си опера, [[Манон]], по романа [[Манон Леско]] на [[абат Прево]]. Други известни негови опери са Дон Кихот, [[Иродиада]], [[Сид (опера)|Сид]], [[Жонгльорът от Нотър Дам (опера)|Жонгльорът от Нотър Дам]] и [[Вертер]], по романа на [[Гьоте]] „[[Страданията на младия Вертер]]“. |
||
Всички опери на Жул Масне: |
Всички опери на Жул Масне: |
||
Чашата на Тулския крал |
Чашата на Тулския крал; Хризелда; Херувим; Таис; Сид; Сафо |
||
Рим |
Рим; Портретът на Манон; Пепеляшка; Наварката; Магьосникът |
||
Кралят на Лахор |
Кралят на Лахор; Клеопатра; Иродиада; Дон Цезар Базански |
||
Дон Кихот |
Дон Кихот; Вертер; Бакхус; Ариана; Амадис. |
||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 18:20, 2 декември 2014
Жул Емил Фредерик Масне Jules Massenet | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Франция |
Семейство | |
Подпис | |
Уебсайт | |
Жул Емил Фредерик Масне в Общомедия |
Жул Масне (на френски Jules Émile Frédéric Massenet) е френски композитор, известен най-вече със своите лирични опери[1]. Роден е на 12 май 1842, в Монто, днес част от Сент-Етиен.
Биография
Жул Масне е син на Алекси Масне (1788-1863), индустриалец, производител на остриета за коси и Аделаид Роайе дьо Маранкур (1809-1875) и е най-малкото от 12 деца в семейството. Заминава за Париж през 1848 и е приет в Парижката консерватория, където изучава пиано (в класа на Адолф Лоран), солфеж и контрапункт (при Огюстен Савар и Франсоа Базен), композиция (при Анри Ребер). Получава първа награда по пиано през 1859 г. и първа награда по контрапункт през 1863 г. Приет е във Вила Медичи по препоръка на Амброаз Тома. През 1863, благодарение на кантатата си „Давид Рацио“ спечелва Голямата римска премия, която му дава възможност да остане 3 години в Италия. Там се запознава с Ференц Лист, когото замества в преподавателските задължения, а през 1866 г. се оженва за една от неговите ученички, Луиз-Констанс дьо Греси.
Завръща се в Париж, където се отдава на творческа дейност. Пише опери, сред които и „Кралят на Лахор“. През 1878 е назначен за професор в Консерваторията и при него се обучават Гюстав Шарпантие, Ернест Шосон, Джордже Енеску, Анри Феврие, Шарл Кьоклен, Алберик Маняр, Габриел Пиерне, Анри Рабо, Флоран Шмит и др.
През 1884 пише най-известната си опера, Манон, по романа Манон Леско на абат Прево. Други известни негови опери са Дон Кихот, Иродиада, Сид, Жонгльорът от Нотър Дам и Вертер, по романа на Гьоте „Страданията на младия Вертер“. Всички опери на Жул Масне: Чашата на Тулския крал; Хризелда; Херувим; Таис; Сид; Сафо Рим; Портретът на Манон; Пепеляшка; Наварката; Магьосникът Кралят на Лахор; Клеопатра; Иродиада; Дон Цезар Базански Дон Кихот; Вертер; Бакхус; Ариана; Амадис.
Източници
- ↑ Любомир Сагаев. Книга за операта // 1983. Посетен на 12.05.2010.