Страданията на младия Вертер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Страданията на младия Вертер
Die Leiden des jungen Werthers
Титулната страница на първото издание
Титулната страница на първото издание
Автор Йохан Волфганг фон Гьоте
Първо издание 1774 г.
Флаг на Германия Германия
Оригинален език немски
Жанр епистоларен роман

Издателство в БГ журнал „Зимни нощи“ (1889)
Пловдив (1906)
Ал. Паскалев и сие (1915 – 1925)
Акация (1929)
Хемус (1934, 1946)
Игнатов (1937, 1940)
Народна култура (1956, 1980)
SM (1992)
Преводач Иван Драгнев (1889)
П. Недков (1906)
Кр. Ангелов (1915)
Николай Вранчев (1929)
Асен Разцветников (1934, 1946, 1956, 1980)
Димитър Стоевски (1937, 1940, 1992)
Страданията на младия Вертер в Общомедия

„Страданията на младия Вертер“ е роман в писма (епистоларен роман) на немския поет и белетрист Йохан Волфганг фон Гьоте. Името на романа в оригинал е „Die Leiden des jungen Werthers“. За първи път романът се появява през 1774 г. на Лайципския панаир на книгата и веднага се превръща в бестселър. През 1787 г. Гьоте преработва романа и заглавието се променя от „Die Leiden des jungen Werters“ на „Die Leiden des jungen Werter“. Романът прави Гьоте известен и спада към най-успешните романи на литературната история.

В романа „Страданията на младия Вертер“ (1774) се разказва за младия стажант по право, който пише за нещастната си любов към неговата любима Лоте, която е сгодена за друг. Накрая на романа Вертер се самоубива. След националния успех на драмата „Гьотц фон Берлихинген“ (1773) това е вторият, може вече да се каже европейски успех на Гьоте. „Страданията на младия Вертер“ излиза 1774 и също като „Гьотц фон Берлихинген“ се числи към литературното движение Бурни устреми. Вертер е персонаж, свързан пряко с литературното течение Бурни устреми – като тях той е страстен и чувствителен, духът му е бунтовен, боготвори природата, обича античната литература, прелива от жизнерадост, но също така се усеща неговата неудовлетвореност от живота.

Може да се каже, че сюжетът на романа е дотам автобиографичен, доколкото Гьоте описва своята платонична връзка с вече сгодената Шарлоте Буф и преработва това свое изживяване с литературни похвати. Мотивът за трагичния изход от тази любов Гьоте заема от съдбата на своя приятел Кал Вилхелм Йерусалем, секретар във немското градче Вецлар. Той е бил влюбен в сгодена жена на име Елизабет Херд, която останала недостъпна за него. Литературният облик на Лоте в романа носи също така качества на тъмноокия Максимилиан Ла Рош, отново познат на Гьоте от времето около създаването на романа. Въпреки близостта с реалността, Гьотевият Вертер си остава фикционален образ.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Вертер (рисунка от Ходовиески)
Лоте (рисунка от Ходовиески)

Действието в романа се развива в периода от време между 4 май 1771 г. до 24 декември 1772 г.

Книга първа[редактиране | редактиране на кода]

Младият Вертер е напуснал родното си място, за да задейства въпроса с наследството на майка си и в същото време за да остави зад себе си една нещастна любовна история. Наема си квартира в града, а след това в близко до него селце на име Валхайм и там той се наслаждава на прекрасната природа като описва чувствата и впечатленията си в малки скици. Един ден Вертер се запознава със симпатичен чиновник, който е вдовец и баща на девет деца. Той кани Вертер на вечеря, но Вертер отписва поканата и скоро дори забравя за този човек. По път за една танцувална вечеринка заедно с други млади хора каретата спира пред къщата на същия този чиновник, за да вземе неговата дъщеря. Вертер я вижда, заобиколена от осемте си братя и сестри, на които тя реже хляб от калъпа, и остава дълбоко впечатлен от тази сцена. Най-вече той е впечатлен от младото момиче, което в тази ситуация изцяло е поело ролята на майка. По време на бала, който е и цел на съвместното им пътуване, Вертер кани Лоте на втори танц, а тя дори му потвърждава трети. Приятелките на Лоте забелязват симпатиите и веднага се вкупскат да напомнят на момичето за Алберт. На въпроса кой е Алберт, Лоте разяснява, че той е " един добър мъж, с който тя е така да се каже сгодена". Вечерта се разярява буря и Вертер и Лоте наблюдават природата след дъжда – чиста, влажна и свежа. И на двамата им хрумва известното стихотворение на Клопщок „Празник на пролетта“. Вертер интерпретира това хрумване като душевна предопределеност и от този момент нататък търси близостта на Лоте.

Когато годеникът на Лоте – Алберт, се завръща от пътуване по работа, настроението на Вертер се променя коренно. Заформя се любовен триъгълник, в който Лоте за Вертер е като „светица“, край която той не изпитва страстно желание да я притежава.В началото връзката на Вертер и Лоте е чисто платоническа. Алберт и Вертер се сприятеляват и често дискутират по различни житейски въпроси. Тогава разликата между двамата си проличава: Вертер е човек на буйните чувства, а Алберт е улегнал традиционалист. Вертер обаче усеща, че не може да признае чувствата си към Лоте пред Алберт и решава да напусне околността, без дори да се сбогува. Повод за неговото бягство става един много емоционален разговор, в който става ясно, че Лоте е обещала на умиращата си майка, че ще се омъжи за Алберт.

Книга втора[редактиране | редактиране на кода]

Вертер работи известно време при един придворен пратеник. След като един ден графът му заявява, че неговото буржоазно присъствие притеснява прослойката на властимащите, Вертер се чувства съсипан. Същевременно разбира, че Лоте и Алберт са се оженили, без да го информират и без да го поканят, и тази вест го кара да помоли да бъде освободен от двора. Вертер отпътува към свой познат княз, където остава няколко седмици, а след това се прибира в родното си място Валхайм.

Младият мъж отново започва да посещава Лоте. Несъзнателно Лоте кокетничи с чувствата на Вертер, тя например докосва с канарчето си първо своите и след това неговите устни, и с това разпалва чувствата на младия Вертер. Лоте отказва на Вертер да се „наслаждават на чувствата на едно истинско приятелство“ и го моли за кратко да се отдалечи от нея и да я посети отново по Коледа, тъй като и хората от селото са започнали да ги обсъждат.

Вертер не спазва тази уговорка и в отсъствието на Алберт отново се появява при Лоте, при което започва да ѝ чете от стиховете на Осиан. Те се отдават на чувствата си, но когато Вертер прегръщайки и започвайки да я целува, слага край на чисто платоническата им любов, Лоте се отдръпва объркана и се затваря в съседната стая. За да не притеснява повече Лоте и за да запази нейната чест, Вертер решава да отнеме живота си. В последното си писмо до Лоте той изразява дълбокото си убеждение, че ще срещне Лоте отново, в един друг свят. В навечерието на Бъдни вечер той се застрелва в глава с взет назаем от Алберт пистолет. На следващата сутрин той бива намерен мъртъв. Драмата на Лесинг „Емилия Галоти“ стои отворена на неговото бюро.

Форма[редактиране | редактиране на кода]

Този кратък роман се състои от две части като в първата текстовете се приближават повече до писмото, а във втората правят впечатление на записки от дневник. Въпреки това и във втора книга героят се обръща на име към приятеля си Вилхелм, до когото са адресирани и писмата от първата част на романа. Гьоте избира формата на романа в писма или така наречения „епистоларен роман“. Причината е автентичността и достоверността, която се предава чрез толкова лична форма като писмото. Читателят се превръща в „съучастник“ на интимните чувства на пишещия писмата. Издателят остава анонимен, но се появява с кратки разяснения под текстовете, засягащи имена на личности, произведения и места. Романът като епистоларен роман е написан в първо лице единствено число – от една страна говори Вертер, а от друга издателят. Това става ясно например в последната сцена, когато Вертер умира. Той не би могъл сам да описва смъртта си и как е намерен. По този начин се засилва драматиката на произведението.

Романът постига голям успех. Младите поколения са в истински възторг от Вертер, но традиционните поетически кръгове са обезпокоени. Главният пастор на Хамбург заклеймява романа като безнравствена книга, която прославя прелюбодейството и самоубийството, провъзгласени от християнската религия за смъртни грехове. Най-значителният немски критик на епохата Лесинг посвещава на Вертер голяма статия, в която изтъква достойнствата на романа, но в заключителната част призовава хората с нагласа, подобна на Вертеровата да бъдат внимателни към съдбата си. Близкият приятел на Гьоте Ленц пише „Писма за поуката от страданията на младия Вертер“, в които отхвърля всички стари предразсъдъци. Съвсем логично градските власти забраняват романа в Лайпциг, Виена и Копенхаген.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Die Leiden des jungen Werthers“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.