Улрих Пленцдорф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Улрих Пленцдорф
Ulrich Plenzdorf
Улрих Пленцдорф през 1993 г.
Улрих Пленцдорф през 1993 г.
Роден 26 октомври 1934 г.
Починал 9 август 2007 г. (72 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр роман, разказ, пиеса, есе
Уебсайт
Улрих Пленцдорф в Общомедия

Улрих Пленцдорф (на немски: Ulrich Plenzdorf) е германски белетрист и драматург. Най-известната му творба е пиесата „Новите страдания на младия В.“, поставена за първи път в Хале през 1972 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Улрих Пленцдорф е роден през 1934 г. като син на машинен инженер в берлинския квартал „Кройцберг“. Родителите му членуват в Комунистическата партия на Германия и по време на националсоциализма са арестувани многократно.

От 1949 до 1952 г. Улрих учи в интерната на бранденбургския курорт „Химелпфорт“. През 1950 г. семейството се мести от Западен в Източен Берлин, където момчето полага матура.

Пленцдорф следва Марксизъм-ленинизъм и философия в Лайпцигския университет „Карл Маркс“, но напуска, без да завърши.

Успоредно със следването си работи от 1955 до 1958 г. като сценичен работник. От 1958 до 1959 г. служи като войник в Националната народна армия на ГДР.

От 1959 г. се обучава във Висшето училище по киноизкуство в Потсдам-Бабелсберг. От 1963 г. работи като сценарист и драматург в студиота на ДЕФА.

Пленцдорф си спечелва известност и във ФРГ с публикуваната през 1972 г. в сп. Зин унд форм общественокритична новела „Новите страдания на младия В.“. Създадена първоначално като киносценарий за ДЕФА, новелата излиза през 1973 г. като книга и оттогава е преведена на повече от 30 езика.[1] Поставената през 1072 г. в Хале сценична версия става през театралния сезон 1974/1975 най-много играната по сцените на ФРГ съвременна пиеса. През 1976 г. е екранизирана от западногермански екип.

С младежкия жаргон в ГДР от 70-те години Пленцдорф разказва трагичната история на младеж, който се опитва да избяга от дребнобуржоазния окръжаващ го свят и докато чете романа на Гьоте Страданията на младия Вертер (1774) постоянно намира паралели към собствения си живот.

От 1992 г. Улрих Пленцдорф е член на Академията на изкуствата в Берлин. През 2004 г. е гост-доцент в Немския литературен институт към Лайпцигския университет

Писателят е женен от 1955 г. и има три деца. Умира на 9 август 2007 г. след продължително боледуване.

Библиография (подбор)[редактиране | редактиране на кода]

  • Die neuen Leiden des jungen W., Bühnenstück, 1972
  • Die neuen Leiden des jungen W., Roman, 1973
  • Buridans Esel, Bühnenstück, 1975 (по романа на Гюнтер де Бройн)
  • Auszug, 1977
  • kein runter kein fern, Erzählung, 1984, 1978
  • Legende vom Glück ohne Ende, Roman, 1979
  • Gutenachtgeschichte, 1980
  • Ein Tag länger als ein Leben, Drama, 1986)
  • Zeit der Wölfe, Drama, 1989
  • Freiheitsberaubung, Drama, 1987 (по новелата на Гюнтер де Бройн)
  • Vater Mutter Mörderkind, Bühnenstück, 1993/94
  • Berliner Geschichten. Eine Autoren-Anthologie, wie sie entstand und von der Stasi verhindert wurde, 1995
  • Eins und Eins ist Uneins, 1999
  • Dreckige Engel, 2004
  • Ich sehn mich so nach Unterdrückung: Songs, Chansons, Moritaten – gebrauchte Lieder, 2004

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • 1971: Kunstpreis des Freien Deutschen Gewerkschaftsbundes für Kennen Sie Urban?
  • 1971: Heinrich-Greif-Preis I. Klasse für Kennen Sie Urban?
  • 1973: Награда Хайнрих Ман
  • 1978: Награда Ингеборг Бахман für kein runter kein fern
  • 1991: Fernsehfilmpreis der Deutschen Akademie der Darstellenden Künste für Hüpf, Häschen, hüpf
  • 1995: Adolf-Grimme-Preis mit Bronze für Liebling Kreuzberg

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]