Фридрих Готлиб Клопщок

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фридрих Готлиб Клопщок
Friedrich Gottlieb Klopstock
Портрет от Йохан Каспар Фюсли (1750)
Портрет от Йохан Каспар Фюсли (1750)
Роден 2 юли 1724 г.[1][2][3]
Починал 14 март 1803 г.[1][3] (78 г.)
Професия поет и драматург
Националност Флаг на Германия Германия
Подпис Klopstock Signature.gif
Фридрих Готлиб Клопщок в Общомедия

Фридрих Готлиб Клопщок (на немски: Friedrich Gottlieb Klopstock) е немски поет и драматург, живял в епохата между литературния барок и класицизма.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Клопщок е роден в Кведлинбург в семейството на юрист, като последно от седемнадесет деца. Получава образование в духа на християнския пиетизъм. Изучава теология в Йена и Лайпциг и още като студент сътрудничи на списание „Бремер Байтреге“, където публикува първите три песни на събудилата широк интерес епическа поема Месия, написана в класически хекзаметър.

Винетка към „Месия“  на Клопщок

За две години Клопщок става домашен учител в Лангензалца, влюбва се безутешно и създава най-хубавите си ранни оди за недостижимата любима, които предизвикват буря от възторг. Поетът предприема пътешествие в Швейцария и следващите му оди имат за тема религията, любовта, приятелството, родината и изживяването на природата. Двадесет и седем годишен Клопщок получава пожизнена стипендия от датския крал Фридрих V и няколко години живее в Копенхаген. Тогава се оженва, но съпругата му скоро умира и през следващите тридесет години поетът я възпява в своите елегии, една от най-хубавите сред които е „Лятна нощ“ [4] (1764). През последните десетилетия от своя живот Клопщок завършва поемата си „Месия“ (1773), съдържаща 22,000 стиха, установява се в Хамбург и задълго е честван като най-велик поет на Германия.

Влияние[редактиране | редактиране на кода]

Портрет на Клопщок, гравюра от 1760 г.

Фридрих Готлиб Клопщок е смятан за родоначалник на сантименталната поезия и на немския ирационализъм, а също за баща на идеята за немска национална държава. Поетът приветства Френската революция, нарича я „най-благородното дело на столетието“, но после се отвращава от нейните жестоки последици. В поезията си той се отрича от всекидневния език и яркото му словотворчество създава непознати дотогава образи и ритми, като въз основата на антични образци доразвива немското стихосложение.

Клопщок е предшественик на литературното направление Бурни устреми, а творбите му са упражнили голямо влияние върху цяло поколение немски поети, сред които Йохан Волфганг Гьоте, а в по-ново време Стефан Георге и Райнер Мария Рилке.

Гердан от рози

Открих я в пролетните сенки;
С гердан от рози я обкичих;
Тя нищо не усети, спеше.

Погледнах я; животът ми
С тоз поглед в нейния се влюби:
Почувствах го, не го съзнах.

Все пак зашепнах ѝ без глас,
Герданът ми от рози шумна:
И тя пробуди се от сън.

Погледна ме; животът ѝ 
С тоз поглед в моя се залюби,
И в миг край нас настъпи рай.

1753 [5]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Пощенска марка в памет на Клопщок
  • Der Messias, 1748 – 1773
  • Geistliche Lieder, 1758 – 1769
  • Die frühen Gräber, 1764
  • Hermanns Schlacht, 1769
  • Oden und Elegien, 1771
  • Hermann und die Fürsten, 1784
  • Hermanns Tod, 1787

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б data.bnf.fr, Посетен на 10 октомври 2015 г..
  2. Колективен нормативен архив, Посетен на 16 октомври 2015 г., GND идентификатор: 118563386.
  3. а б Discogs, Посетен на 9 октомври 2017 г., Указан като: Friedrich Gottlieb Klopstock.
  4. Елегията „Лятна нощ“ в превод на Венцеслав Константинов
  5. „Гердан от рози“ от Фридрих Готлиб Клопщок, в превод на Венцеслав Константинов
Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]