Отоне Висконти: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: thumb|Отоне Висконти '''Отоне Висконти''' ({{lang-it|Ottone Visconti, Ottorino}}, * 1207 в [[Инворио]...
 
мРедакция без резюме
Ред 2: Ред 2:
'''Отоне Висконти''' ({{lang-it|Ottone Visconti, Ottorino}}, * [[1207]] в [[Инворио]], [[Новара (провинция)|провинция Новара]], † [[8 август]] [[1295]]) е [[архиепископ]] на [[Милано]] (1262–1295) и [[Списък на владетелите на Милано|управител (синьор) на Милано]] (1277–1287/1295), основател на фамилията [[Висконти]] в [[Милано]].
'''Отоне Висконти''' ({{lang-it|Ottone Visconti, Ottorino}}, * [[1207]] в [[Инворио]], [[Новара (провинция)|провинция Новара]], † [[8 август]] [[1295]]) е [[архиепископ]] на [[Милано]] (1262–1295) и [[Списък на владетелите на Милано|управител (синьор) на Милано]] (1277–1287/1295), основател на фамилията [[Висконти]] в [[Милано]].


== Произход ==
Син е на Уберто Висконти († 1249), господар на [[Масино-Висконти|Масино]], [[Албидзате]] и [[Безнате]] в [[Ломбардия]], и на съпругата му Анастасия Пировано.
Син е на Уберто Висконти († 1249), господар на [[Масино-Висконти|Масино]], [[Албидзате]] и [[Безнате]] в [[Ломбардия]], и на съпругата му Анастасия Пировано.


== Църковна кариера и управление ==
Църковната си кариера Отоне започва като асистент на [[Папски легат|папския легат]] и кардинал [[Отавиано Убалдини]]. През 1260 г. е подестà на [[Новара]]. След две години, на 22 юли 1262 г., [[папа]] [[Урбан IV]] го издига на архиепископ на Милано. [[Мастино делла Торе]], от фамилията [[Делла Торе]], който от 1256 г. фактически е господар на града, се съпротивлява на назначението, и изгонва Отоне. Така той 15 години не може да поеме архиепископството. През 1277 г. в битката при Дезио (21 януари 1277) той побеждава [[Наполеоне делла Торе]], което му помага да вземе не само диоцезата си, а и господството над града.
Църковната си кариера Отоне започва като асистент на [[Папски легат|папския легат]] и кардинал [[Отавиано Убалдини]]. През 1260 г. е подестà на [[Новара]]. След две години, на 22 юли 1262 г., [[папа]] [[Урбан IV]] го издига на архиепископ на Милано.


[[Мастино делла Торе]], от фамилията [[Делла Торе]], който от 1256 г. фактически е господар на града, се съпротивлява на назначението, и изгонва Отоне. Така той 15 години не може да поеме архиепископството. През 1277 г. в битката при Дезио (21 януари 1277) той побеждава [[Наполеоне делла Торе]], което му помага да вземе не само диоцезата си, а и господството над града.
През 1287 г. той назначава племеника си [[Матео I Висконти]] за ''народен капитан'' (''capitano del popolo''), през 1291 г. го назначава за господар на Милано. през 1291 г. го назначава за господар на Милано. Отоне след това се оттегля в манастир ''Chiaravalle Milanese'', където умира на 8 август 1295 г. Погребан е в [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]].

През 1287 г. той назначава племеника си [[Матео I Висконти]] за ''народен капитан'' (''capitano del popolo''), през 1291 г. го назначава за господар на Милано.

Отоне след това се оттегля в манастир ''Chiaravalle Milanese'', където умира на 8 август 1295 г. Погребан е в [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]].


<gallery>
<gallery>

Версия от 15:01, 13 декември 2014

Отоне Висконти

Отоне Висконти (Шаблон:Lang-it, * 1207 в Инворио, провинция Новара, † 8 август 1295) е архиепископ на Милано (1262–1295) и управител (синьор) на Милано (1277–1287/1295), основател на фамилията Висконти в Милано.

Произход

Син е на Уберто Висконти († 1249), господар на Масино, Албидзате и Безнате в Ломбардия, и на съпругата му Анастасия Пировано.

Църковна кариера и управление

Църковната си кариера Отоне започва като асистент на папския легат и кардинал Отавиано Убалдини. През 1260 г. е подестà на Новара. След две години, на 22 юли 1262 г., папа Урбан IV го издига на архиепископ на Милано.

Мастино делла Торе, от фамилията Делла Торе, който от 1256 г. фактически е господар на града, се съпротивлява на назначението, и изгонва Отоне. Така той 15 години не може да поеме архиепископството. През 1277 г. в битката при Дезио (21 януари 1277) той побеждава Наполеоне делла Торе, което му помага да вземе не само диоцезата си, а и господството над града.

През 1287 г. той назначава племеника си Матео I Висконти за народен капитан (capitano del popolo), през 1291 г. го назначава за господар на Милано.

Отоне след това се оттегля в манастир Chiaravalle Milanese, където умира на 8 август 1295 г. Погребан е в Миланската катедрала.

Източници

  • Vittorio Urbano Crivelli Visconti, La nobiltà lombarda (1972) S. 6.
  • Francesca Maria Vaglienti: Visconti, Familie, in: Lexikon des Mittelalters Band 8, 1997, Sp. 1717-1718
  • Viscónti, Ottone, Dizionario Biografico degli Italiani online
  • Ottone Visconti, Opac Regesta Imperii

Външни препратки