Ан Декло: Разлика между версии
Нова страница: {{Писател | име = Ан Декло | име-оригинал = Anne Desclos | снимка = | описание = | пс... |
|||
| Ред 34: | Ред 34: | ||
После тя започва да работи в Париж като учител по английски, журналист към „L'Insurgé” и „Combat”, и преводач, с псевдонима Доминик Ори. По време на Втората световна война се премества в провинцията и е [[колумнист]] в списанието „Тут е Тут”. В периода 1943-1944 г. работи в организацията по снабдяването към правителството на Виши. Публикува две антологии в сътрудничество с [[Тиери Молние]], и антлогия от френски религиозни стихотворения заедно с [[Жан Полан]]. |
После тя започва да работи в Париж като учител по английски, журналист към „L'Insurgé” и „Combat”, и преводач, с псевдонима Доминик Ори. По време на Втората световна война се премества в провинцията и е [[колумнист]] в списанието „Тут е Тут”. В периода 1943-1944 г. работи в организацията по снабдяването към правителството на Виши. Публикува две антологии в сътрудничество с [[Тиери Молние]], и антлогия от френски религиозни стихотворения заедно с [[Жан Полан]]. |
||
В периода 1950-1952 г. е член на журито на издателство „Галимард”. Като уважаван критик, тя участва в журито за важни литературни награди като наградата на критиката, наградата „Алберт Швайцер”, наградата „Пол-Валери”, наградата „Фемина” и наградата „Фенеон”. В периода 1974-1977 г. е назначена за член на Висшия съвет за литература на правителството. |
|||
Голям почитател на английска и американска литература, тя превежда произведенията на [[Олджърнън Чарлз Суинбърн]], [[Джеймс Хог]], [[Джон Купър Поуис]], [[Вирджиния Улф]], [[Т. С. Елиът]], [[Скот Фицджералд]], [[Ивлин Уо]], и др. |
|||
Жан Полан, ревностен почитател на [[Маркиз дьо Сад]], я предизвиква да напише роман в негов стил. През 1954 г. е публикуван романът ѝ „Историята на О” под псевдонима Полин Реаж. Самоличността ѝ като автор е пазена в тайна, и чак през 1994 г., в интервю за списание „Ню Йоркър”, писателката го оповестява. |
|||
Романът няма особен успех след първата си публикация във Франция, но става бестселър в САЩ под друго име. През 1959 г. е забранен от съда във Франция като неморален, и се разпространява апокрифно. Забраната е отменена през 1967 г. През 1969 г. преиздаден като „Retour à Roissy”, допълнен с разказа „Une fille amoureuse”. |
|||
Версия от 10:39, 24 януари 2015
| Ан Декло Anne Desclos | |
| Псевдоним | Доминик Ори, Полин Реаж |
|---|---|
| Родена | 23 септември 1907 г. |
| Починала | 27 април 1998 г. (на 90 г.) |
| Професия | писател, журналист, преводач, учител, редактор |
| Националност |  Франция |
| Активен период | 1937-1998 |
| Жанр | любовен роман, еротична литература |
| Известни творби | „Историята на О” |
| Награди |  |
| Съпруг | Раймонд Аржил (1929-1933) |
| Деца | Филип |
| Уебсайт | |
Ан Декло (Шаблон:Lang-fr) е френска журналистка, преводачка, редакторка и писателка на класическия еротичен любовен роман „Историята на О”. Пише литературна критика под псевдонима Доминик Ори (Шаблон:Lang-fr) и романа си като Полин Реаж (Шаблон:Lang-fr).
Биография и творчество
Ан Сесил Декло е родена на 23 септември 1907 г. в Рошфор-сюр-Мер, Поату-Шарант, Франция. Като малко дете първо живее с баба си в Англия, а после израства в Рошфор, Франция. Родена в двуезично религиозно семейство тя от малка учи английски и френски. Учи в в лицея „Фенелон“, лицея „Кондорсе“, и английска литература в Сорбоната.
След дипломирането си през 1929 г. се омъжва за Раймонд Аржил и първоначално е домакиня, като отглежда единствения си син – Филип. Разделят се през 1933 г.
После тя започва да работи в Париж като учител по английски, журналист към „L'Insurgé” и „Combat”, и преводач, с псевдонима Доминик Ори. По време на Втората световна война се премества в провинцията и е колумнист в списанието „Тут е Тут”. В периода 1943-1944 г. работи в организацията по снабдяването към правителството на Виши. Публикува две антологии в сътрудничество с Тиери Молние, и антлогия от френски религиозни стихотворения заедно с Жан Полан.
В периода 1950-1952 г. е член на журито на издателство „Галимард”. Като уважаван критик, тя участва в журито за важни литературни награди като наградата на критиката, наградата „Алберт Швайцер”, наградата „Пол-Валери”, наградата „Фемина” и наградата „Фенеон”. В периода 1974-1977 г. е назначена за член на Висшия съвет за литература на правителството.
Голям почитател на английска и американска литература, тя превежда произведенията на Олджърнън Чарлз Суинбърн, Джеймс Хог, Джон Купър Поуис, Вирджиния Улф, Т. С. Елиът, Скот Фицджералд, Ивлин Уо, и др.
Жан Полан, ревностен почитател на Маркиз дьо Сад, я предизвиква да напише роман в негов стил. През 1954 г. е публикуван романът ѝ „Историята на О” под псевдонима Полин Реаж. Самоличността ѝ като автор е пазена в тайна, и чак през 1994 г., в интервю за списание „Ню Йоркър”, писателката го оповестява.
Романът няма особен успех след първата си публикация във Франция, но става бестселър в САЩ под друго име. През 1959 г. е забранен от съда във Франция като неморален, и се разпространява апокрифно. Забраната е отменена през 1967 г. През 1969 г. преиздаден като „Retour à Roissy”, допълнен с разказа „Une fille amoureuse”.