Читалище: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 18: | Ред 18: | ||
* [http://lex.bg/laws/ldoc/2133897729 Закон за народните читалища] |
* [http://lex.bg/laws/ldoc/2133897729 Закон за народните читалища] |
||
* [http://chitalishta.com Информационен сайт за читалищата] |
* [http://chitalishta.com Информационен сайт за читалищата] |
||
* [ |
* [https://www.facebook.com/profile.php?id=100009261046961&fref=tsална Фейсбук-страница към информационния сайт за читалищата] |
||
* [http://chitalishte.blog.bg/ Блог към информационния сайт за читалищата] |
* [http://chitalishte.blog.bg/ Блог към информационния сайт за читалищата] |
||
* [http://www.chitalishte.bg/ Портал на читалищата в България] |
* [http://www.chitalishte.bg/ Портал на читалищата в България] |
Версия от 13:31, 29 декември 2015
Читалището е типично българска обществена институция, която изпълнява учебно-просветителски функции и самодейност. Обикновено читалищата се състоят от библиотека и клуб по интереси където се развиват най-различни дейности от любителски школи по музика, танци, спорт, чужди езици,театър, литературни четения, отбелязване на обществено значими събития за града и празници, организиране на конференции и градски събрания. Някои читалища през '90-те години служат и за киносалони, пенсионерски или партийни клубове.
За разлика от селските читалища, в малките и средно големи градове читалищата разполагат със симфоничен или духов оркестър, смесен хор и народен ансамбъл.
Първите подобни форми на народна самодейност възникват през 1856 година в Свищов, Шумен и Лом. На 30 януари 1856 г. в Свищов е основано първото читалище в България „Еленка и Кирил Д. Аврамови“ от Димитър Начович, Христаки Филчов, Емануил Васкидович и Георги Владикин. Наскоро след това, през пролетта на 1856 г., Сава Доброплодни създава в Шумен второто българско читалище, което днес се нарича Народно читалище „Добри Войников - 1856“. През същата година е основано и третото българско читалище в Лом. По времето на българското Възраждане работят над 130 читалища, благодарение на усилията на по-заможни и просветени възрожденци.
През втората половина на 20 век, подобна културно-просветна функция изпълняват също и културни домове (домове на културата), младежки домове и пр., които са създавани по съветски образец и се финансират пряко от предприятия или организации.
Към април 2014 г., броят на регистрираните читалища в България е 3578.[1][2]
Източници
- ↑ Регистър на народните читалища (административна уредба) (посетен на 23 април 2014)
- ↑ Регистър на народните читалища (база данни по град/село)
Външни препратки
- Закон за изменение на Закона за народните читалища, Народно събрание на Република България, 9 юни 2010
- Закон за народните читалища
- Информационен сайт за читалищата
- Фейсбук-страница към информационния сайт за читалищата
- Блог към информационния сайт за читалищата
- Портал на читалищата в България
- фейсбук-група Български читалища