Балкарци: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
форматиране: 2x URL, 2x кавички, 2x тире, 2 интервала (ползвайки Advisor)
Ред 27: Ред 27:


==Външни връзки==
==Външни връзки==
* [http://www.youtube.com/watch?v=8gVIaOjWIJQ | Хоро на кавказките Българи]
* [http://www.youtube.com/watch?v=8gVIaOjWIJQ Хоро на кавказките Българи]
* [http://bulgarnation.com/Българи%20в%20Русия-Северен%20Кавказ-Кабардино-Балкария.html |Българи в Северен Кавказ]
* [http://bulgarnation.com/Българи%20в%20Русия-Северен%20Кавказ-Кабардино-Балкария.html Българи в Северен Кавказ]


[[Категория:Етнически групи]]
[[Категория:Етнически групи]]

Версия от 19:58, 16 февруари 2016

Балкарци, Балкари
аланла, малкъар
Общ бройоколо 120 000
По места Русия: 108 426 (2002)

 Казахстан: 3 000
 Киргизстан: 2 100

 Украйна: 206 (2001)
Езикруски, карачаево-балкарски
Религияислям, православие
Сродни групидруги тюркски народи
Балкарци, Балкари
аланла, малкъар
в Общомедия

Балкарците, наричани по-рядко балкари (самоназвание: аланла „планинци“, карачаево-балкарски:малкъар, мн. число малкъарла) са тюркски народ, населяващ Кавказкия регион, титулен народ в Кабардино-Балкария. Техният карачаево-балкарски език е от северозападната (куманска) подгрупа на тюркските езици. Карачаево-балкарският език е близък до кримскотатарския и кумикския език.

В наши дни балкарците наброяват около 60 000 души и населяват главно руската република Кабардино-Балкария.

История

Произходът на балкарците е неизяснен. В руските документи балкарците се споменават за първи път през 1629 г. В грузинските източници през XIV—XVIII в. балкарците са известни под името басиани. Осетинците ги наречат асон, асиаг „аси“, сваните – сауары „планинци“, кабардинците – къушхьэ „планинци“[1]. На територията на Кабардино-Балкария се срещат много осетински топоними[2].

В средновековието на народът му се налага да отстоява независимоста си срещу най-различини завоеватели, последните от които са черкезките племена на кабардинците в 16 век. В 1827 г. балкарските князе полагат клетва за вярност на руския император, а той от своя страна им гарантира запазване на обичайното право „адет“ и защита от неприятели и така земите на Кавказка Балкария влизат в състава на Руската империя. В 1922 г. е образована „Кабардино-Балкарска“ автономна област, която в 1936 г. е въздигната в АССР. В 1942 г. войските на Вермахта овладяват Кавказ и връх Елбрус. Въпреки че във Втората световна война Кабардино-Балкария сформира 115-та Кабардино-Балкарска кавалерийска дивизия под командоването на А. Ф. Скороход, която твърдо се сражава в битките за Кавказ и Сталинград, в 1944 г. балкарците стават жертва на Сталинските репресии. Те са обвинени от диктатора в колаборационизъм с Германия и всички са депортирани в Сибир и Средна Азия. Кабардинците обаче остават и републиката е преименувана само на Кабардинска АССР. В 1957 година, при Хрушчов балкарците са реабилитирани и на оцелелите е позволено и те се завръщат в родината си, като Кабардино-Балкарската АССР е възстановена.

Източници

  1. Балкарцы на ru.wikipedia.org
  2. Абаев, В. И. Историко-этимологический словарь осетинского языка. 5 тома, Москва-Ленинград.

Външни връзки