Музикален театър: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
При [[Джордж Гершуин]] жанрът получава силно развитие - той го въздига на такова равнище, което го превръща в художествен феномен благодарение на яркостта на песенния материал, лесните за възприемане и запомняне мелодии. В своите 29 мюзикъла композиторът е показал висока прецизност в трактовката на текста, както и на сценария. Между авторите на либретата личат имената на известни и авторитетни фигури в американската литература. Мюзикълът "Show girl" например е създаден по едноименната новела на [[Мак-Евоя]], а последният му мюзикъл „[[Извинете моя английски]]“ („''Pardon my English''“) е по текст на Айра Гершуин, брат на композитора. |
При [[Джордж Гершуин]] жанрът получава силно развитие - той го въздига на такова равнище, което го превръща в художествен феномен благодарение на яркостта на песенния материал, лесните за възприемане и запомняне мелодии. В своите 29 мюзикъла композиторът е показал висока прецизност в трактовката на текста, както и на сценария. Между авторите на либретата личат имената на известни и авторитетни фигури в американската литература. Мюзикълът "Show girl" например е създаден по едноименната новела на [[Мак-Евоя]], а последният му мюзикъл „[[Извинете моя английски]]“ („''Pardon my English''“) е по текст на Айра Гершуин, брат на композитора. |
||
Най-често |
Най-често мюзикълите се изпълняват без прекъсване. Изградени са като едночастни спектакли, в които разговорната реч се съчетава с песни и кратки инструментални интермедии. Срещат се и встъпителни части, както в мюзикъла [[Вълкът и седемте козлета (мюзикъл)|„Вълкът и седемте козлета“]] от [[Александър Владигеров]], където в началото има увертюра. Отделните номера на мюзикъла най-често представляват завършени песни, групирани в малки цикли. Срещат се и по-широко разгърнати заключителни части. |
||
Редица от най-популярните театри, в които се представят такива постановки, се намират по [[Ню Йорк|нюйоркския]] [[Бродуей]] и в [[лондон]]ския [[Уест енд]]. Емблематичният пример за мюзикъл „[[Котките]]“ (по либрето на [[ТС Елиът|Т. С. Елиът]] и с музика на [[Андрю Лойд Уебър]]) е представена за първи път на 11 май 1981 г. в Уест Енд и не слиза от афишите по цял свят оттогава насам. |
Редица от най-популярните театри, в които се представят такива постановки, се намират по [[Ню Йорк|нюйоркския]] [[Бродуей]] и в [[лондон]]ския [[Уест енд]]. Емблематичният пример за мюзикъл „[[Котките]]“ (по либрето на [[ТС Елиът|Т. С. Елиът]] и с музика на [[Андрю Лойд Уебър]]) е представена за първи път на 11 май 1981 г. в Уест Енд и не слиза от афишите по цял свят оттогава насам. |
||
| Ред 12: | Ред 12: | ||
Някои от по-известните мюзикли са екранизирани и, обратно, литературни произведения и филми се превръщат в музикален театър. |
Някои от по-известните мюзикли са екранизирани и, обратно, литературни произведения и филми се превръщат в музикален театър. |
||
Сред най-известните филмови адаптации по |
Сред най-известните филмови адаптации по мюзикъли са [[Кабаре (филм 1972)|„Кабаре“]], [[Исус Христос суперзвезда (филм 1973)|„Исус Христос суперзвезда“]], [[Коса (филм)|„Коса“]], [[Фантомът от Операта (филм, 2004)|„Фантомът от Операта“]], [[Евита (филм 1996)|„Евита“]] и [[Чикаго (филм 2002)|„Чикаго“]]. |
||
Пример за обратния път на адаптацията е [[роман]]ът „[[Целувката на жената-паяк]]“, превърнал се първо в широкоекранна адаптация и чак по-късно - в мюзикъл. |
Пример за обратния път на адаптацията е [[роман]]ът „[[Целувката на жената-паяк]]“, превърнал се първо в широкоекранна адаптация и чак по-късно - в мюзикъл. |
||
Версия от 16:12, 26 май 2016
Музикалният театър, или мюзикъл, е вид сценично изкуство, характерно за 20 век, което комбинира елементи от живото музикално изпълнение, танца и театъра.
Музиката варира като звучене от класика до джаз и поп. Текстът се нарича либрето (заимствано от операта). Актьорският състав се подбира по критерии като актьорско майсторство, вокални данни, пластичност и фотогеничност.
При Джордж Гершуин жанрът получава силно развитие - той го въздига на такова равнище, което го превръща в художествен феномен благодарение на яркостта на песенния материал, лесните за възприемане и запомняне мелодии. В своите 29 мюзикъла композиторът е показал висока прецизност в трактовката на текста, както и на сценария. Между авторите на либретата личат имената на известни и авторитетни фигури в американската литература. Мюзикълът "Show girl" например е създаден по едноименната новела на Мак-Евоя, а последният му мюзикъл „Извинете моя английски“ („Pardon my English“) е по текст на Айра Гершуин, брат на композитора.
Най-често мюзикълите се изпълняват без прекъсване. Изградени са като едночастни спектакли, в които разговорната реч се съчетава с песни и кратки инструментални интермедии. Срещат се и встъпителни части, както в мюзикъла „Вълкът и седемте козлета“ от Александър Владигеров, където в началото има увертюра. Отделните номера на мюзикъла най-често представляват завършени песни, групирани в малки цикли. Срещат се и по-широко разгърнати заключителни части.
Редица от най-популярните театри, в които се представят такива постановки, се намират по нюйоркския Бродуей и в лондонския Уест енд. Емблематичният пример за мюзикъл „Котките“ (по либрето на Т. С. Елиът и с музика на Андрю Лойд Уебър) е представена за първи път на 11 май 1981 г. в Уест Енд и не слиза от афишите по цял свят оттогава насам.
Адаптации
Някои от по-известните мюзикли са екранизирани и, обратно, литературни произведения и филми се превръщат в музикален театър.
Сред най-известните филмови адаптации по мюзикъли са „Кабаре“, „Исус Христос суперзвезда“, „Коса“, „Фантомът от Операта“, „Евита“ и „Чикаго“.
Пример за обратния път на адаптацията е романът „Целувката на жената-паяк“, превърнал се първо в широкоекранна адаптация и чак по-късно - в мюзикъл.