Архиерей

Архиерей Шаблон:Lang-el — главен, старши + Шаблон:Lang-el2 — свещеник. Това е обобщаващо название за свещенослужители от третата, най-висшата степен в православната йерархия на църковните санове. Архиереят задължително е монах, (спада към черното духовество с обет за безбрачие или целибат). Титлата Архиерей може да се отнесе до епископ, архиепископ, митрополит, екзарх, патриарх.

Само архиереят има право да ръкополага дякони, свещеници и нови епископи.

Архиереят ръководи духовната дейност в своята епархия и в негово подчинение се намират членовете на църквата, свещенослужителите с по-нисък сан, духовните учреждения и учебни заведения (семинария) и намиращите се на територията на епархията манастири.

Вж. също Протойерей.

Употреба

• В езическите религии в значението на върховен жрец
• В Септуагинта (гръцкият превод на Библията) - висш представител на старозаветното свещенство (Левит 3:4)
• В Рим – Pontifex maximus
• В Новия завет Исус Христос е наречен "архиерей по чина Мелхиседеков" (Евр. 4:14)
• В съвременното православие - отнася се до висшата степен на духовенството (епископат)
• В католическата и протестантската църква съответства „прелат“ (praelatus)