Западна Армения: Разлика между версии
Нова страница: „File:Armenian presence within modern Turkish borders in early 1600s.png|thumb|400px|Обхват на арменските поселения на терито...“ |
(Няма разлика)
|
Версия от 21:32, 14 юни 2016
Западна Армения (Шаблон:Lang-hy) e западната част на историческа Армения.
През средновековието западната част на историческа Армения влиза в състава на Източната Римска империя, Османската империя, а от 1923 г. е част от Турция. [1].
За западната част от историческа Армения понякога се среща употреба и на термините «Византийска Армения», «Османска Армения» и «Турска Армения». Малка част, или така наречената малка Армения, е в състава на Анатолия, т.е. отвъд анатолийския лимес.
По време на Берлинския конгрес се употребява за първи път израза шестте арменски провинции на Османската империя, а това са вилаетите Ван, Ерзурум, Елязъг, Битлис, Диарбекир и Сивас. По османско време, Ерзурум е седалище на анатолийския мирмиран, а Диарбекир е място за заточение на българските борци за независимост.
Западна Армения играе ключова роля по време на т.нар. турска война за независимост, като между 23 юли и 4 август 1919 г. в Ерзурум се провежда конгрес на който под водачеството на Мустафа Кемал Ататюрк се решава, че турския народ ще воюва до победен край, няма да допусне унижение и окупация от Антантата, и ще отхвърли Севърския договор.
Източници
- ↑ R. Khanam. Encyclopaedic ethnography of Middle-East and Central Asia: P-Z, Volume 3, p. 54:Оригинален текст (на английски)
Historic Armenia was a buffer zone between successive empires: first between the Roman and Persian empires, and than between the Byzantine and Muslim empires. By the sixteenth century, Greater Armenia had been absorbed into the Iranian and Ottoman empires. […] Eastern and Western Armenia have distincitive cultural and literary traditions reflecting their linguistic differences.