Кирил Мильовски: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м смяна на шаблон
Ред 1: Ред 1:
{{Личност
{{Биография инфо
| име = Кирил Мильовски
| име = Кирил Мильовски
| категория = политик
| портрет = KILIL MILJOVSKI.tif
| портрет = KILIL MILJOVSKI.tif
| портрет-описание =
| портрет-описание =
| описание = югославски партизанин и политик
| px = 180
| описание = югославски партизанин
| роден-място = [[Ресен]], [[Османска империя]]
| роден-място = [[Ресен]], [[Османска империя]]
| починал-място = [[Скопие]], [[Югославия]]
| починал-място = [[Скопие]], [[Югославия]]
}}
}}
'''Кирил Николов Мильовски''' ({{lang-mk|Кирил Миљовски}}) е югославски комунистически партизанин, академик и пръв ректор на Университет в Скопие. Посланик на [[Югославия]] в [[България]].
'''Кирил Николов Мильовски''' ({{lang-mk|Кирил Миљовски}}) е югославски комунистически партизанин, академик и пръв ректор на Университета в Скопие. Посланик на [[Югославия]] в [[България]].


== Биография ==
== Биография ==
Роден е на 27 май 1912 година в [[Ресен]], [[Османска империя|Османската империя]], днес [[Република Македония]]. Син е на българския революционер от ВМРО [[Никола Мильовски]]<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/sr1/sr1_10.html Радев, Симеон. Ранни спомени, под редакцията на Траян Радев, Изд. къща Стрелец, София, 1994]</ref>. Синът му [[Яне Мильовски]] е бил министър на финансите в Република Македония<ref>[http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=maked&Number=1951633614&page=15&view=collapsed&sb=5 По-видните фигури в СДСМ], clubs.dir.bg.</ref>. Завършва основно училище и гимназия в [[Охрид]], а седми и осми клас – в [[Битоля]]. След това се записва в [[Загребски университет|Загребския университет]], от който се дипломира през 1939 година.
Роден е на 27 май 1912 година в [[Ресен]], [[Османска империя|Османската империя]], днес [[Република Македония]]. Син е на българския революционер от ВМРО [[Никола Мильовски]]<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/sr1/sr1_10.html Радев, Симеон. ''Ранни спомени'', под редакцията на Траян Радев, Изд. къща Стрелец, София, 1994]</ref>. Синът му [[Яне Мильовски]] е бил министър на финансите в Република Македония<ref>[http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=maked&Number=1951633614&page=15&view=collapsed&sb=5 По-видните фигури в СДСМ], clubs.dir.bg.</ref>. Завършва основно училище и гимназия в [[Охрид]], а седми и осми клас – в [[Битоля]]. След това се записва в [[Загребски университет|Загребския университет]], от който се дипломира през 1939 година.


През 1941 година Мильовски е арестуван от българската полиция и лежи два месеца в затвора. През юли 1942 година участва на тайна среща, организирана от [[Димитър Чкатров]].<ref>[http://www.globusmagazin.com.mk/?ItemID=81741331F3BA8A4991A9FAACB2CE4C6D „Зошто во Македонија немаше граѓанска војна?“, интервју со Ѓорѓи Чакарјаневски]</ref> По-късно става партизанин и член на редакцията на списание „[[Илинденски път]]“. През 1944 година Мильовски става секретар на [[Инициативен комитет за свикване на АСНОМ|Инициативния комитет за свикване на АСНОМ]]. Делегат е на [[Списък на делегатите на Първото заседание на АСНОМ|Първото заседание на АСНОМ]] и е избран е за член на [[Президиум на АСНОМ|Президиума на АСНОМ]].<ref>[http://www.sojuznaborcibitola.org.mk/1944.htm Сојуз на борци од НОАВМ - Битола]</ref> По-късно е министър на търговията и снабдяване.
През 1941 година Мильовски е арестуван от българската полиция и лежи два месеца в затвора. През юли 1942 година участва на тайна среща, организирана от [[Димитър Чкатров]].<ref>[http://www.globusmagazin.com.mk/?ItemID=81741331F3BA8A4991A9FAACB2CE4C6D „Зошто во Македонија немаше граѓанска војна?“, интервју со Ѓорѓи Чакарјаневски]</ref> По-късно става партизанин и член на редакцията на списание „[[Илинденски път]]“. През 1944 година Мильовски става секретар на [[Инициативен комитет за свикване на АСНОМ|Инициативния комитет за свикване на АСНОМ]]. Делегат е на [[Списък на делегатите на Първото заседание на АСНОМ|Първото заседание на АСНОМ]] и е избран е за член на [[Президиум на АСНОМ|Президиума на АСНОМ]].<ref>[http://www.sojuznaborcibitola.org.mk/1944.htm Сојуз на борци од НОАВМ - Битола]</ref> По-късно е министър на търговията и снабдяването.


През 1949 година е избран за редовен професор в Земеделско-лесотехническия факултет и за пръв ректор на [[Скопски университет|Скопския университет]] (от 1949 до 1954 година). През 1962 година издава „Македонския въпрос в националната програма на ЮКП (1919 – 1937 г.)“ (Македонското прашанье во националната програма на КПЮ)<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/kc/cyrn15.html Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него, Унив. изд. "Св. Климент Охридски", София, 1992 г.]</ref>.
През 1949 година е избран за редовен професор в Земеделско-лесотехническия факултет и за пръв ректор на [[Скопски университет|Скопския университет]] (от 1949 до 1954 година). През 1962 година издава „Македонския въпрос в националната програма на ЮКП (1919 – 1937 г.)“ (Македонското прашанье во националната програма на КПЮ)<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/kc/cyrn15.html Църнушанов, Коста. ''Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него'', Унив. изд. "Св. Климент Охридски", София, 1992 г.]</ref>.


През 1967 година Мильовски става член на [[Македонска академия на науките и изкуствата|Македонската академия на науките и изкуствата]] и секретар на Отделението за обществени науки в МАНУ. В [[Юридически факултет (Скопски университет)|Юридическия факултет]] преподава политикономия I и II като хоноруван преподавател.<ref>Узунов, Никола, Придонесот на академикот Кирил Миљовски за економската наука и макроекономската политика во Македонија, Изд. Македонска академија на науките и уметностите, Скопие, 2003, стр.450.</ref>
През 1967 година Мильовски става член на [[Македонска академия на науките и изкуствата|Македонската академия на науките и изкуствата]] и секретар на Отделението за обществени науки в МАНУ. В [[Юридически факултет (Скопски университет)|Юридическия факултет]] преподава политикономия I и II като хоноруван преподавател.<ref>Узунов, Никола, ''Придонесот на академикот Кирил Миљовски за економската наука и макроекономската политика во Македонија'', Изд. Македонска академија на науките и уметностите, Скопие, 2003, стр.450.</ref>


== Бележки ==
== Бележки ==
Ред 29: Ред 29:
[[Категория:Делегати на Първото заседание на АСНОМ]]
[[Категория:Делегати на Първото заседание на АСНОМ]]
[[Категория:Делегати на Второто заседание на АСНОМ]]
[[Категория:Делегати на Второто заседание на АСНОМ]]
[[Категория:Възпитаници на Загребския университет]]
[[Категория:Преподаватели в Скопския университет]]
[[Категория:Преподаватели в Скопския университет]]
[[Категория:Ресенчани]]
[[Категория:Ресенчани]]
[[Категория:Възпитаници на Загребския университет]]

Версия от 06:40, 27 октомври 2016

Кирил Мильовски
югославски партизанин и политик

Роден
Починал
27 април 1983 г. (70 г.)

Учил вЗагребски университет
Семейство
СъпругаДесанка Мильовска

Кирил Николов Мильовски (Шаблон:Lang-mk) е югославски комунистически партизанин, академик и пръв ректор на Университета в Скопие. Посланик на Югославия в България.

Биография

Роден е на 27 май 1912 година в Ресен, Османската империя, днес Република Македония. Син е на българския революционер от ВМРО Никола Мильовски[1]. Синът му Яне Мильовски е бил министър на финансите в Република Македония[2]. Завършва основно училище и гимназия в Охрид, а седми и осми клас – в Битоля. След това се записва в Загребския университет, от който се дипломира през 1939 година.

През 1941 година Мильовски е арестуван от българската полиция и лежи два месеца в затвора. През юли 1942 година участва на тайна среща, организирана от Димитър Чкатров.[3] По-късно става партизанин и член на редакцията на списание „Илинденски път“. През 1944 година Мильовски става секретар на Инициативния комитет за свикване на АСНОМ. Делегат е на Първото заседание на АСНОМ и е избран е за член на Президиума на АСНОМ.[4] По-късно е министър на търговията и снабдяването.

През 1949 година е избран за редовен професор в Земеделско-лесотехническия факултет и за пръв ректор на Скопския университет (от 1949 до 1954 година). През 1962 година издава „Македонския въпрос в националната програма на ЮКП (1919 – 1937 г.)“ (Македонското прашанье во националната програма на КПЮ)[5].

През 1967 година Мильовски става член на Македонската академия на науките и изкуствата и секретар на Отделението за обществени науки в МАНУ. В Юридическия факултет преподава политикономия I и II като хоноруван преподавател.[6]

Бележки